След като замениха циганин с ром и педераст с гей, обидни лека-полека започнаха да стават ром и гей и сега се чудят с какво да ги заменят тях за по-коректно – пробват с джендър, куиър и не знам какво още, пък ще видим какво ще излезе. За ром могат да опитат с индоевропеец, нищо че в момента тази дума означава съвсем друго, но на кого му пука! И така до следващия път, защото емоционално смущаващи са не думите, а нещата, които те обозначават. Можеш да решиш да наричаш киселото зеле роза, но от това то на роза няма да замирише – Stat rosa pristina nomine, nomina nuda tenemos, някогашната роза остана само в името; само голото име имаме. Думи…

В продължение на векове дъгата беше библейски символ на завета между Бог и човека, Негова гаранция, че няма да праща повече потоп. После дъгата стана символ на щастливото и безметежно следвоенно детство. Сега е нещо друго. Сега е символ на крайното субективизиране и релативизиране на сексуалната идентичност на човека. Може би заради онова поверие, че ако минеш под дъгата, ще ти се смени полът. Но смисълът на тази приказка е, че доколкото е възможно да минеш под дъгата, дотолкова е възможно и да си смениш пола. Ако куковото лято беше изобразимо, то може би не дъгата, а куковото лято щеше да е символ на джендър идеологията.

Но дъгата няма значение. Цялата арогантна и налудничава истерия около сексуалността и половете човешки, целият либерален вой за правото да избираш пола си, все едно можеш да избираш дали да дишаш с бял дроб или с хриле, при положение че си създаден по един от двата начина и толкоз, всичко това само по себе си няма никакво значение. Има значение, доколкото е само конкретен израз, злободневна илюстрация на нещо много по-просто, по-старо и по-фундаментално.

Нашата цивилизация е християнска и християнски са всичките ѝ ценности, дори и най-либералните. Вижте само толерантността и зачитането на човешките права! Върховна либерална ценност! Тя произтича пряко от хуманизма, според който всеки един човешки живот е безценен. А това убеждение идва от факта, че човекът е образ и подобие Божие, независимо колко помътнен и окалян може да бъде този образ в даден момент. Посегателството върху човек е посегателство върху самия Бог; „доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили“ (Мат. 25:40), казва Иисус Христос. Затова ние, християните, мразим греха, но обичаме грешника.

Какво прави джендър идеологията? Тя казва така: Господи, светът, който си създал, безспорно не е лош. Но можеше и още по-добре. Ще прощаваш, ама вече си стар и не те слуша главата. Какво е това да направиш човека мъж и жена! Това говори за липса на въображение, толкова е тесногръдо! Дай го малко по-пъстро, отпусни се! Интелигентен човек си. Ето ние се справяме по-добре от теб, нашият свят е по-шарен от твоя. Вземи се скрий някъде и ни остави да се оправяме сами!

Нещо подобно е казал и ангелът Денница, преди да се провали от небесата и да се яви под ябълката на Ева. И до ден днешен хората се делят на горди и пъстри последователи на Денница (Луцифер) и на такива, които с възхищение наблюдават тайните на сътворението и без да се мъчат да си ги обяснят повече от това, което им е дадено, шептят: „Велик си, Господи, и чудни са Твоите дела, и нямаме достатъчно думи да възпеем Твоите чудеса!“.

Наричаме едните атеисти, а другите вярващи, макар че атеизмът не съществува, той е временно състояние на непълна заблуда. Да се обявиш за атеист е поза като онази да се обявиш за жена, при положение че си мъж. Никой не може да е вечно атеист, а само до смъртта. След това всички са вярващи.

Според мен хората не са вярващи и атеисти, а такива, които уважават Бог (овците, които в Осмия ден ще застанат от дясната му страна), и такива, които не го уважават, въобразявайки си, че са по-умни и по-добри от него (козите, които ще застанат отляво – нали никой не се заблуждава, че „ляво“ и „дясно“ в политиката са случайни посоки?); такива, които си въобразяват, че по-добре от Бог могат да подреждат световните съдбини. На такива хора Бог пречи и те воюват против него с всички постижими за крехките им умове средства.

Не, цветовете на дъгата нямат значение. Има значение кои са кози и кои са овци, кои са с Бог и кои са против Него. Абсолютно същото е и в политиката, за която ни се налага да говорим толкова често. Ако видя, че някой политик или някоя партия е против Бога, то няма начин да ги подкрепя нито с демократични, нито с други някакви средства. И не само няма да ги подкрепя, но ще се боря за тяхното изобличаване, доколкото мога. Нека го знаят всички, които през последната седмица се окичиха с цветовете на дъгата. Те неприкрито се опълчиха против Бог и реда в Неговото творение, с което направиха избора на останалите хора съвсем лесен.

А пък ако ви се прище да ме окичите с етикета „хомофоб“ или с някое от другите си елементарни клишета, не забравяйте – ние мразим греха, но обичаме грешника. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен./tribune.bg

*** 

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.