За разлика от всички, аз си мисля, че нещата се развиват положително. Гоце Делчев ще бъде обявен за българин, когото македонците възприемат като важен участник в историческата му реализация. Всички тези хора са се борили за освобождението на Македония като българска територия, но митът, който са оставили след себе си, е станал един от двигателите, благодарение на които Македония се е освободила и се е конституирала като македонска. Това е тази обща история, в която има много български пластове, довели до македонско произведение. Бих я сравнил с македонска пица, направена от български съставки.

Това казва в интервю за БГНЕС известният македонски публицист Бранко Тричковски, който бе и дългогодишен кореспондент от София през 90-те години на миналия век.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с Бранко Тричковски:

БГНЕС: На какво се дължи „новата” разправия между София и Скопие?

Б.Т.: Новата разправия е за историческото наследство, за което и аз, и Уорън Бъфет не бихме дали и пет цента, ако Бойко Борисов и Зоран Заев решат да пуснат тази ценност на Нюйоркската борса, да речем. Но средностатистическият македонец и средностатистическият българин по-скоро ще се съгласят да им вземеш жените, отколкото Гоце Делчев и показните и облечени като за фотосесия чети на ВМРО. Тук важи обратната на правилата във финансовия свят логика: колкото е по-ниска стойността на историческия капитал, толкова по-голям е потенциалът за конфликт.

Аз твърдя, че всеки съвременен лекар, добър журналист или успешен футболист са по-важни за България и за Македония от всички изкуствено напомпани фигури и мероприятия, от всички фолклорни фигури, които гледат от Пазарджик чак до Охрид. Това са неграмотни хора – ако им отнемем мемоаристиката, всички заедно нямат написани и три изречения.

Днес всички тези хора биха били товарачи на камиони или крадци и контрабандисти на дребно – това е вдъхновението за кавгата. Добре, Сарафов вероятно би бил някакъв богаташ с „Мазерати” и толкова.

България използва позицията си в Европейския съюз, за да откъсне някое допълнително парче от това „богатство“, но не само от това наследство, а и от парите на Съюза за възстановяването на икономиката, пострадала от агресивния коронавирус. Даже си мисля, че за нея от по-голямо значение е вторият елемент – за инвестициите в енергетиката, например, затова държи отворен македонския въпрос.

В Македония осъзнават все повече, че по редица исторически теми България има право, но, разбира се, загубите от това трябва да са възможно най-малки.

За разлика от всички, аз си мисля, че нещата се развиват положително. Гоце ще бъде обявен за българин, когото македонците възприемат като важен участник в историческата му реализация. Всички тези хора са се борили за освобождението на Македония като българска територия, но митът, който са оставили след себе си, е станал един от двигателите, благодарение на които Македония се е освободила и се е конституирала като македонска.

Това е тази обща история, в която има много български пластове, довели до македонско произведение. Бих я сравнил с македонска пица, направена от български съставки.

БГНЕС: Защо историята е проблем за днешната политическа класа в Македония?

Б.Т.: Историята е проблем на няколко нива. Най-баналната причина е страхът, че загубата на исторически багаж, на един или няколко куфара, може да доведе до загуба на власт. Втората причина е, че с изгубването на този багаж може да се изгуби идентичността на нацията. А това са пълни глупости! Третата причина, чиято жертва стана Македония, е така нареченото амбициозно ниво на тежките идиоти, докопали се до властта. Те се амбицираха да поръчат нови камиони с още по-стара история – това направи екипът на бившия премиер Груевски и лунатиците от неговото ВМРО-ДПМНЕ. Спомняте си времето, когато македонците се вкараха (бяха вкарани) в цирка, че са потомци на Александър Македонски. Целият център на Скопие е свидетел, какво причини на Македония и на македонците тази престъпна групировка, която съществува до ден днешен и се бори за власт.

За мен най-важна е четвъртата причина, която се отнася до истината за историята. Или до историческата истина.

Македония е резултат повече на протичащите около нея историческите процеси, отколкото на собствената си борба. Както и всички балкански общности (ентитети). Нито борбата, нито жертвите, като изключим глобалните процеси, предизвикани от Втората световна война, нямаше да доведат до формирането на Македония като самостоятелна държава. Това е единствено процес на субективизация на Македония, който след войната приключи със създаването на македонска нация, според общоприетия модел, при който се подразбира и разработване на историческа легитимност.

И тук се случи онзи парадокс, чиито последици виждаме до днес: За противникова страна, по необходимост, беше избрана България, тъй като до края на войната тя беше на страната на загубилите [войната]. Поради липсата на други елементи на новата нация, която никога не потвърди нищо свое пред историческите нотариуси, тъй като не държавен и национален субект, коалицията от историци и политици избра левицата на ВМРО като македонистка опция на организацията, чиято десница беше обявена за върховистка или пробългарска.

Това е тежка, непоносима инфантилност, която би могла да функционира по времето на Югославия и блоковото разделение, но днес се пука по всички шевове.

Постоянно казвам на сънародниците си: не можете да бъдете и ВМРО-вци, и македонци.

ВМРО по дефиниция, а не като политическо решение, ще ви демонтира като македонска и държавна идентичност (реализация) и това се случва. ВМРО-ДПМНЕ е най-ясната илюстрация на македонистичните недъзи и на българските претенции.

През последните 2-3 десетилетия станахме жертва на политическата концептуалност на лъжливия мит за самите себе си. Този мит не е немакедонски, но в същността си е български. Няма хора, които са способни да пробият този фетиш и да поведат гражданите напред. Освен Заев. Той е нашата надежда.

БГНЕС: Къде е ключът за добрите отношения между България и Македония?

Б.Т.: Ключът е в способността на македонците да се освободят от Македония, особено от излишния македонизъм, и в способността на България да разбере, че днешна Македония е най-доброто или, от нейна гледна точка, вероятно най-малко лошото решение на балканската геополитикиа, което е от съществен интерес за София. Ние не сме българи, независимо дали някога сме били такива. Аз лично смятам, че преобладаващото чувство тук би било българско, но не виждам за какво им е на българите да поставят своя отпечатък върху такива кютуци.

БГНЕС: Каква е разликата между България през 90-те години и България през 2020 г.?

Б.Т.: Хм, нямам преки наблюдения, тъй като не съм бил в София поне от десет години, но чета, гледам и чувам от приятели, които ходят, че има драстична разлика и то към по-добро.

Всички ми казват: „Тричко, няма да познаеш София. И цяла България”.

Много се радвам на този невероятен напредък на държавата, на народа, на гражданите. България с немалко жертви успя да приключи с прехода. Преразпределянето на националното богатство, разбира се, не беше справедливо, но днес е функционираща и правно конституирана държава.

Индивидуализмът замени колективизма, Западът смени Изтока по отношение на геополитическата ориентация, сменени са инфраструктурата, културният модел. Браво!

Поздравявам господин Борисов! Той е уникално явление. В Европа виреят популисти, а той е народен трибун. Долавям това от дистанцията на Скопие. Историческа фигура с невероятен усет за ритъма на времето, на историята и на хората.

Българският език, безспорно, е по-богат във всяко едно отношение – лексикално, синтактично, фразеологически, интонационно, с мелодичен акцент. Той е продукт на българското общество. Македонският език е като двутактов двигател.

Кодификацията ни отведе в посока, която не беше най-добрата, но е отделна (самостоятелна). Гражданската култура, която върви ръка за ръка с езика, е слаба, осакатена. Не разбирам, какви са тези амбиции от македонския език да се прави диалектна форма на българския. Разбирам, да искахте да правите диалектна форма на френския език, но от тази бедност…/БГНЕС

68-годишният Бранко Тричковски е известен македонски журналист и публицист. Той е сред създателите на „Утрински вестник” и седмичника „Глобус” и един от собствениците на първото частно радио в РС Македония „Канал 4”. Бил е кореспондент на “Нова Македония” от София в периода 1992 -1996.