Не познавам новия министър на културата и не знам откъде дойде, а промяната в политиката я усещам малко аматьорски, споделя обичаният актьор

Вече дълго време светът е обхванат от ковид кризата, но през последните месеци в България, а и в света, нещата станаха още по-динамични и напрегнати. Коронавирусът още не си е отишъл, но животът не спира. За усмивката, хубавите неща, които се правят в театъра на фона на случващото и как културата усеща промяната в политиката, попитахме един от най-обичаните актьори у нас Тончо Токмакчиев. Ето какво сподели той пред Tribune:

- Г-н Токмакчиев разкажете ни повече за новото си представление и къде може да ви гледаме?

- Така нареченото "ново представление" е с трупата на Хасковския театър, драматург е Илин Рахнев. Излезе октомври месец, но имах ангажимент в САЩ около месец и половина за един филм. Така не успяхме да го играем. После имахме турнета, ковид... Общо взето продължава да бъде ново и може да го гледате в Централния куклен театър. Едно много хубаво представление с хубава енергия. Един, ако мога да кажа, поетичен разказ с драматург Рахнев, който е поет преди всичко, но може би в момента е един от най-добрите български поети. Интересно е с това, че съставът е много шарен, хубав, от актьори, с които не бях работил преди. Срещнах се с Димитър Банинкин, Мая Бежанска, театрален дебют прави Фънки, което също е забележително, както и колегите от Хасковския театър: Стилян, Емо, Габриела, Николета. Много добри актьори, с хубава атмосфера и мисля, че стана едно много хубаво представление. Ако мога да го опиша, това е един game session, в него има има голяма доза импровизация, като темата е зададена. Затова бих поканил вашите читатели и зрителите ни да дойдат и да го гледат, не само в София, бяхме в Пловдив, в Хасково го играем, Варна, Бургас и на други места. Като видят заглавие "Веселата карета" - да заповядат и няма да съжаляват.

- Възстановяват ли се по ваше мнение театрите след удара, който понесоха покрай коронавируса?

- Да, забелязвам възстановяване. Аз играе в осем представления в различни театри и формати. Вече осем години играем едно представление с Мария Сапунджиева - казва се "Вересии"  в театър "199". Публиката беше значително по-многобройна, отколкото по време на големия пик. След това в Бургас на представлението "Милионер", където играем с Албена Михова, театърът беше пълен. "Мъже под чехъл", което също го играем много години и е голям театрален хит в "Сълза и смях", нямаше свободно място. В него сме с заедно с Албена Колева и Кирил Ефремов. Забелязвам, че тези представления, които се харесват, започнаха да си връщат блясъка и публиката. Мисля, че хората имат желанието и необходимостта да преживеят нещо емоционално, хубаво и красиво.

- Има ли контакт между артистите и новото правителство в лицето на ресорния министър Атанас Атанасов?

- Там е много странна работата, защото този министър аз просто не го познавам. Не знам кой е и от къде дойде. Въпросително е и дали той мен ме познава. Аз нямам контакт с това министерство, защото съм актьор на свободна практика и не съм от хората, които разчитат на министерството и на тази така наречена културна политика. За нея мога да кажа, че по-скоро липсва и несръчно се прави. Има средства, но те не достигат там, където трябват. Или отиват за неща, които са доста безсмислени. Но това е въпрос на гледна точка. В театъра в момента се харчат пари за представления, което се играят два или три пъти. Има такива много в много театри. Има дори представления, които се репетират и не излизат. Такъв случай имаше дори в Народния театър. Харчат се пари, идва някакъв човек, прави някакво представление и, ако няма публика, казват че тя не разбира, много е глупава аудиторията и толкоз. До тук добре, но всъщност някой не е успял да създаде продукт. И този, който не се е справил, трябва да поеме някаква отговорност. Защото представления, които са с голям заряд, освен изкуство, могат да бъдат комерсиални и печеливши. Виждали сме примерна на Теди Москов, Сашо Морфов, Камен Донев. Това може да бъде постигнато. А в един момент се появява някакъв и казва "правим едно представление, гледат го трима души. То не е за всеки". Ами като не е за всеки, то мястото му може би не е в театъра. Театърът и сцената са изкуство за публиката, дори бих казал плебейско изкуство, исторически площадният театър от там тръгва. Същото е и с киното. Снима се филм, в салона влизат двама души и това било експеримент. Не, това е проблем, който от дълги години спъва и театъра, и филмовата ни индустрия. Относно новото ръководство в МК, какво точно си представят, на мен не ми е ясно.

- Предполагам сте чели или сте слушали новия министър, какви са ви впечатленията?

- Нямам впечатления. В продължение на много време него го нямаше. Съобщаваше се, че някъде е присъствал, нещо гледал и до там. Даже на улицата да го видя срещна, вероятно няма да направя връзка кой е. Аз все си мисля, че за да бъдеш министър, особено на културата, трябва да си много наясно с материята. Не виждам някакво движение, нищо не се случва. Просто в момента сме в изчаквателна позиция.

- Питам ви, защото е млад и прави впечатление.

- То младостта не е оправдание. На мен не ми трябва млад, трябва ми можещ. Възрастта няма значение.

- Усещате ли "промяната"?

- Много приказки се изговарят, доста смели неща се обещават, но голяма част от тях сякаш не са това, което са. Ситуацията е много сложна, ако говорим за политика. Нещата малко ми звучат аматьорски, но това е изборът на българския народ и трябва да бъде уважаван. Има няколко хубави български поговорки: "Глас народен, глас Божи", "Прост народ, слаба държава"... Това е казал българският народ за нашата си справедливост и действителност.

- Проследихте ли в последните дни ситуацията около ареста на бившия премиер и как бихте го коментирали?

- Това, което се получи, беше доста нескопосано. Малко като слон в стъкларски магазин. Като се прави едно такова нещо, то трябва да бъде дълбоко мотивирано и ясно, защото ти не налагаш рестрикции върху някой човек, който е случаен. Това е човек, който е бил дълги години лице на тази държава. Ако има нещо, което трябва да се случи, то трябва да е аргументирано и ясно. Всъщност ние в исторически план имаме опит в арестуването на български министър-председатели. Нищо ново, бих го причислил като част от нашата национална идентичност. Когато някой е на власт, сме безкритични, правим какви ли не метани. Когато някой не е вече на власт, ние веднага ставаме много безконтролно арогантни. Тя самата ситуация е ясна, задържаш някой, като нямаш реално доводи. Те по тази логика могат да задържат всекиго, без да имат конкретни доказателства.

- Възможно ли е да се направи някакъв паралел между ареста и театъра. Видя ли ви се театрално?

- Той и Шекспир е казал, че светът е сцена и ние сме част от него. Ако го погледнем в общото му внушение, общо взето винаги е така. Политиката в България и хората, които се занимават с политика, изземват функциите на актьорите и тези, които се занимават с театър и шоу. /tribune.bg