Започналата през февруари 2022 година руска военна интервенция в Украйна отприщи сили, засягащи международните отношения и световната икономика. Но последствията за инвеститорите все още не са напълно ясни, тъй като вместо геополитическите събития те са се фокусирали върху инфлацията и лихвените проценти, пише американското издание The Hill в материал, представен без редакторска намеса от Агенция "Фокус".

Решителността на Запада обаче вече е подложена на изпитание. Изумителният успех на крайнодесните партии на последните парламентарни избори в Европейския съюз постави под въпрос по-нататъшната подкрепа за Украйна. Най-голямата заплаха идва от "Националното обединение", което спечели мнозинството от местата във Франция и наложи нови парламентарни избори.

Президентските избори в Съединените щати ще определят дали страната ще продължи да подкрепя НАТО и Украйна, ако президентът Байдън бъде преизбран, или ще възприеме по-прагматичен подход, ако спечели Доналд Тръмп.

Някои наблюдатели предупреждават, че санкциите срещу Русия са ускорили дедоларизацията. Според съобщения в пресата все повече и повече развиващи се икономики се стремят да се присъединят към БРИКС, за да намалят зависимостта си от долара.

Междувременно Г-7 се съгласи да предостави около 50 милиарда долара нова помощ на Украйна, използвайки печалбите от около 280 милиарда долара в замразени руски активи, повечето от които се съхраняват в Европа.

В момента заплахата, че доларът ще загуби статута си на основна валута в света, е преувеличена. Това също противоречи на последните констатации на Форума на официалните парични институции.

Резултатите показват, че 18% от централните банки, напротив, планират да увеличат разпределението в долари през следващите година или две поради високите лихвени проценти в САЩ. Очаква се притежанията на китайски юани в централните банки да останат на същото ниво от около 3% за известно време.

Но има два сценария, при които доларът може действително да отслабне през следващите година или две. Един от тях е сравнително благоприятният спад, свързан с политиката на облекчаване на Фед. Другата е кризата с долара, която може да доведе до загуба на доверието на инвеститорите.

Първият изход изглежда по-вероятен, като се има предвид, че последната пълноценна доларова криза се разигра в средата до края на 80-те години.

Тъй като инфлацията в Съединените щати в момента е около 3%, основният двигател на долара е разликата в лихвените проценти между Съединените щати и чужди държави. Доларът беше силен през последната година и половина, главно защото икономиката на САЩ се представи по-добре от конкурентите си и разликите в лихвените проценти благоприятстваха обменния му курс спрямо японската йена, еврото и юана.

Гледайки напред, доларът може да отслабне, ако Федералният резерв облекчи паричната си политика. Последното целенасочено проучване на служители на Фед показва, че те прогнозират само едно намаление на лихвите от 25 базисни пункта тази година, но до четири през следващата година, ако инфлацията спадне. Това "меко приземяване“ може да бъде придружено от допълнителен растеж на финансовите пазари.

Рискът от доларова криза ще се влоши, ако търговският конфликт с Китай ескалира. Вече има признаци за нови разделения в тази област, като наскоро Байдън обяви по-високи мита върху определен внос от Китай. Пълноценна търговска война обаче е много по-вероятна, ако Тръмп стане президент и увеличи митата, въведени през 2018-2019 г.

По време на настоящата кампания Тръмп призова митата да бъдат повишени до 60% върху китайските стоки и до 10% върху целия друг внос. Ако това се случи, ефектът върху икономиката на САЩ ще бъде много по-голям от първоначалния, тъй като приходите от мита ще се увеличат от 2% от вноса на 17%, отбелязва Грег Ип от The Wall Street Journal.

Потенциалът за ескалация на търговския спор е голям, тъй като Китай се стреми да даде тласък на икономиката си чрез увеличаване на износа и вече заобикаля митата на САЩ, като прехвърли производството си в Мексико и Виетнам. Въпреки това, според списание The Economist, бившият помощник на Тръмп Питър Наваро съветва да се наложат мита върху китайски стоки, произведени в тези страни.

Търговският преговарящ на Тръмп Робърт Лайтхайзър също вярва, че правителството на САЩ трябва да девалвира долара, за да подобри международната ценова конкурентоспособност на страната.

Най-близкият паралел на настоящата ситуация е средата на 80-те години, когато Съединените щати имаха рекордни търговски дефицити и доларът беше изключително силен.

Администрацията на Рейгън се опита да обезцени долара по организиран начин, като координира интервенциите на валутния пазар и паричната политика с Япония и Германия чрез Споразумението "Плаза" (1985) и Лувърското споразумение (1987). Политическите разногласия през есента на 1987 г. обаче доведоха до криза, при която доларът падна рязко, доходността на американските облигации се повиши и фондовият пазар се срина.

Историята може да не се повтори точно този път, тъй като очакванията за инфлация в Съединените щати вече са по-ниски. Освен това мащабът на търговските дисбаланси и несъответствията по текущите сметки днес е по-скромен.

От друга страна, настоящата ситуация е по-опасна поради заплахата за националната сигурност на САЩ от Китай. Това беше мотивацията за администрацията на Байдън не само да запази, но и да увеличи митата срещу Китай.

Какво предвещава всичко това за Съединените щати и световната икономика? Преди 35 години разпадането на съветския блок предизвика бум в световната търговия, след като Съветът за икономическа взаимопомощ (СИВ) беше закрит и източноевропейските страни се сляха със западноевропейските.

Този път резултатът може да е обратен. Ако избухне търговска война и световната търговска система се раздели на два противоположни лагера, редът след Втората световна война, който насърчи мира и просперитета, ще бъде безвъзвратно нарушен.

Следователно политиците и от двете страни ще трябва да помислят, че техните политически действия могат да доведат до непредвидени последици и ситуацията може да излезе извън контрол.