С нарастването на вероятността за договорено уреждане на войната между Русия и Украйна президентът Володимир Зеленски се изправя пред огромна пречка за мира, която идва не от Москва, а от ултранационалистките и неонацистките сили в собствената му страна.

В скорошно интервю за The Sunday Times лидерът на основаната от неонацисти паравоенна група „Десен Сектор“ Серхий Стерненко предупреди Зеленски, че ако отстъпи каквато и да е територия в мирна сделка с Русия, „ще бъде труп – политически, както и в истинския смисъл“.

Макар изданието да го представи просто като „граждански активист“, Стерненко е служил като шеф на одеския клон на „Десен Сектор“, където е ръководил престъпната дейност на екстремистката група през 2014 г., чиято кулминация бе касапницата в залата на Профсъюзите в Одеса, при която бойци хвърляха коктейли „Молотов“ и изгориха живи над 40 протестиращи срещу правителството.

The Times характеризира касапницата в Дома на профсъюзите в Одеса просто като „сблъсъци“, без да приписва насилието на никоя конкретна страна в тях, независимо от факта, че „Десен Сектор“ гордо поеха отговорността за нея.

Изпирането на украинските ултранационалисти не е нито ново, нито случайно. Както известният и вече покоен специалист по американско-руски отношения Стивън Коен предупреди преди близо десет години, Западните журналисти и официални лица омаловажават крайнодесните военни групировки в Украйна и преповтарят официалните твърдения на Киев за тях, като по този начин овластяват екстремистките групи за извършване на насилие.

Възходът на крайнодесните украински екстремисти е неотделим от политиката на САЩ от 2014 година насам, когато САЩ усториха свалянето от власт на демократично избраното правителство в Киев. Въпреки че в „Революцията на Майдана“ участваха украински либерали, мускулите бяха осигурени от крайнодесните екстремистки групи, на които Западът беше осигурил легитимност, а в крайна сметка и оръжие и финансиране. Започнатото като оправдаване на украинските неонацистки саморазправи, се превърна в нормализиране на неонацистките батальони, които сега са част от елита на украинските сили за сигурност.

Сега същите тези екстремистки сили, отгледани от САЩ и НАТО, заплашват да саботират мирната сделка и да свалят правителството на Зеленски, което разкрива необясним парадокс в сърцевината на нашата намеса в Украйна, с който все още не сме се сблъскали.

Вашингтон се намеси в украинската вътрешна политика и финансира прокси война срещу Русия, привидно за да предпази демокрацията в Украйна от тирания. Но под американско ръководство – и в услуга на целите на прокси войната – Украйна бързо се превърна в авторитарна държава.

Оправдаването на украинските нацисти от Запада не е престъпление от последното десетилетие. То е в унисон със започналата през Студената война американска стратегия спрямо екстремистките сили – те трябва да бъдат набирани, изпирани и вземани на въоръжение.

Един от първите и най-явни случаи на тази стратегия беше решението на ЦРУ да защити, вместо да изправи пред съда, украинските националисти, които по време на Втората световна война открито са сътрудничили на германските нацисти и са извършвали масови убийства на евреи и поляци. Сред тях е Степан Бандера и неговата военна група ОУН (Организация на украинските националисти), която действа в съюз с нацистките „освободители“ на Украйна в първите дни на Хитлеровата операция „Барбароса“ в 1941 г., когато силите на Оста (Рим-Берлин-Токио – б.пр.) нападат Съветския съюз.
Новосъздадената следвоенна национална сигурност на САЩ защитава Бандера от екстрадиция в Съветския съюз, въпреки че е наясно с нацистките му пресртъпления и статута на неговата организация като „предимно терористична“, и заедно с други известни нацистки колаборационисти от ОУН го наема като сътрудник в програми на ЦРУ като „AERODYNAMIC“, чиято цел е „използване и разширяване на анти-съветската украинска съпротива за целите на Студената война и на грорещата война“.
Вместо да се превърнат в национален срам за Украйна, нацистките колаборационисти стават икони на украинския национализъм и източник на гордост.

Наред с Бандера, исторически доказани военни престъпници като Роман Шухевич, командир на паравоенното крило на ОУН, са посмъртно прославени от различни украински управници. И на двамата е присъдено държавното звание „Герой на Украйна“, съответно през 2007 и 2010 година. Рожденият ден на Бандера продължава да се чества с ежегодно факелно шествие из цялата страна.

По време на Майдана през 2014 г. неонацистки милиции, вдъхновени от Степан Бандера и свързани с крайнодесните украински екстремисти от партия „Свобода“ използват снайпери, за да стрелят по протестиращите – както за, така и срещу правителството – а също и по силите на полицията.

Въпреки че по-късно процесът срещу масовите убийства по време на Майдана ще припише отговорността за насилието на неонацистките парамилиции от „Десен Сектор“ и политическата партия „Свобода“, хаосът е незабавно използван от администрацията на Обама, за да поиска отстраняване на демократично избрания президент Виктор Янукович, който е обвинен за всичко това.

Изтекъл разговор на Държавния депратамент разкрива как дипломатът от кариерата Виктория Нюланд урежда влиятелна позиция за лидера на партия „Свобода“ Олех Тяхнибок в пост-революционното правителство на Киев, разпореждайки се лично посоченият от нея премиер Арсений Яценюк да бъде „на телефона“ с лидера на „Свобода“ „четири пъти седмично“. Прословутият разговор, както и други доказателства за подкрепа за силите срещу Янукович, доведе мнозина до заключението, че „Революцията на Майдана“ на практика е подкрепен от САЩ преврат.

Решението на Вашингтон през 2014 г. да защити и подкрепи екстремистките групи, които извършиха масовите убийства на Майдана, внедри ултранационалистки и неонацистки елемент сред украинските политически среди, което по-късно доведе до саботаж на мирните усилия с Русия.

Когато Зеленски дойде на власт с обещанието да разреши конфликта с Русия в източния украински регион Донбас, Коен предсказа, че мирните усилия на новия президент вероятно ще срещнат тежка и възможно кръвопролитна съпротива от ултранационалистките фракции, които Вашингтон неотдавна беше подкрепил. „Животът му е застрашен от квази-фашисткото движение“, предупреди Коен.

Администрацията на Байдън не си затвори очите за екстремистките сили, заплашващи Зеленски – погледна ги директно в очите и през юни 2024 г. реши да премахне рестрикциите на Държавния департамент за финансиране на батальона „Азов“, позволявайки на американското правителство да залее неонацистката групировка с оръжия.

Под патронажа на президента Джо Байдън и НАТО „Азов“, чиито членове открито носят нацистки инсигнии, метастазира от батальон в цяла бригада, интегрирана в Украинската национална гвардия.

Политиката на Байдън беше поне последователна, в съзвучие с десетилетната практика на закрила, оборудване и подкрепа на престъпни екстремистки групи, стига те да служат на интересите на неофициално избраните елити от сферата на националната сигурност – в този случай анти-руски настроените неоконсерватори.

По-рано тази година „Азов“ допълнително консолидира влиянието си в апарата за национална сигурност на Украйна, като се разрастна до множество корпуси. Политическото му влияние успоредно се разшири до ключови членове на правителството, в това число и директорът на Института за национална памет Олександър Алферов, което дава на неонацистката група пряко влияние както върху политиката за сигурност, така и върху формулирането на историческия наратив на Украйна.

Престъпните украински националистки сили като „Десен Сектор“, „Азов“ и бойците на Стерненко станаха войници на терен, крайно необходими на Вашингтон, за да може да осъществява проекта си, поради което обширното досие с техни терористични актове и престъпления беше потулено. Въпреки че сега Зеленски среща заплаха за живота си от същите тези сили, те все още са почитани от Западните медии като герои на демокрацията.

Парадоксът се разкрива: Самите групи, възвеличавани като „защитници на демокрацията“, я подкопават отвътре, заплашвайки да убият президента, ако той поиска мир. Макар и непреднамерена последица, тази гибелна динамика произтича от политиката на САЩ и разкрива нейните истински цели.

Стратегията на САЩ в Украйна никога не е имала за цел да защитава украинската демокрация. Нейната цел – както призна секретарят по отбраната на Байдън Лойд Остин – е поддържане на прокси война за „отслабване на Русия“. Появата на атнидемократични престъпни сили в Киев не е страничен ефект на тази стратегия, а неин основен инструмент.

Харисън Бергер, theamericanconservative.com