Не са виновни само екраните, COVID или прекалено силната трева, а неограниченият достъп на всички до всички.

През последните сто години обществото мина през какви ли не морални паники: радиото ще развали децата, телевизията ще съсипе вниманието ни, видеоигрите ще ни направят агресивни, интернетът ще ни изолира, смартфоните ще ни преформатират мозъците. Само че цифрите след тези десетилетия наред паника казваха друго — IQ резултатите растяха. Явлението стана известно като Флин ефект: модерният живот изглеждаше като ъпдейт за човешкото мислене.

Доскоро.

Нови масивни анализи на близо 400 000 IQ теста от САЩ показват обратна тенденция — спад в ключови умения като абстрактно мислене, разпознаване на модели и логическа гъвкавост. Най-засегнати: младите възрастни и хората с по-ниско образование.

Изследователите внимават да не нарекат това "оглупяване". Но фактът е, че умствените навици, които някога развивахме — анализ, абстракция, дълбоко фокусиране — вече рядко се поощряват или изискват. Това са думите на еди от редакторите на New York Magazine- Лейн Браун в статията "A Theory of Dumb. It"s not just screens or COVID or too-strong weed. Maybe the culprit of our cognitive decline is unfettered access to each other". Предлагаме ви адаптация, а оригиналът е в линка.

Културната екосистема на глупостта

Днес виждаме спад не само в тестовете. Виждаме го в навиците, които избираме:

• по-малко четене, повече скролване;

• по-малко аргументация, повече мемета;

• повече "чувствам", по-малко "знам".

Част от избирателите вече се определят като low-information voters, хора, които черпят новини основно от картинки и слухове. В икономиката инвеститори движат милиарди според трендове, които приличат повече на окултна математика, отколкото на рационален анализ. А в социалните мрежи най-силно се чуват най-малко мислещите гласове.

Проблемът може и да не е технологията, а... достъпът до всички останали

В науката няма доказателства, че телефоните "преправят мозъка" така, както сензационно се твърди. Но има друго — не сме били създадени да обработваме мисловния шум на стотици непознати на час.

Преди 30 години кръгът ни от информация включваше семейство, приятели, работа, местни медии. Днес е цялата планета. Човешкият мозък, еволюирал за племе от 30 души, е изправен пред безкраен, необработен поток от чужди емоции, мнения, истерии, глупости.

Това е социален когнитивен прегряване, а не дигитално.

Компресията: новата валута на информацията

Алгоритмите възнаграждават най-краткото, най-разбираемо, най-шумното.

Вместо оригинално съдържание получаваме:

• цитат на цитата на скрийншот на tweet от Reddit,

• обяснение на война за 23 секунди,

• TikTok от човек, който е гледал YouTube, който е прочел блог, който е резюме на статия.

Фактите се изтъняват като многократно копирана касета.

Глупостите се разпространяват като вирус, защото са по-лесни за разбиране.

Когато изкуственият интелект страда от "brain rot" — и ние страдаме

Любопитно е, че дори големите езикови модели (LLMs) деградират, когато се обучават на нискокачествен текст — същите нездравословни "данни", които и ние поглъщаме ежедневно. Когнитивната мътилка, която трови хората, буквално обърква и машините:

• по-лоша логика

• прескачане на мисловни стъпки

• по-ниско разбиране на контекст

• повече самоуверени, но грешни изводи

Това прилича на "модел колапс" — система, която се самозахранва с боклук, докато загуби връзка с реалността.

Звучи ли познато?

Свят, който вече не възнаграждава интелигентността

Обществото се пренастройва:

• експертизата е демоде;

• знанието не носи социална стойност;

• а най-печелившите решения често са най-прости (Dogecoin вместо S&P).

Струва си да се запитаме дали спадът е в когнитивните способности... или в стимула да ги използваме.

Да се тревожим ли? Или просто да превключим режима?

Може би новата епоха тества не нашия интелект, а способността ни да живеем в информационна джунгла, където най-лесната идея винаги печели. Икономичната мисъл се превръща в инстинкт за оцеляване.

Интернетът ни поднася един странен символ на времето: мемето "midwit curve" — проста истина, изказана от глупака и от мъдреца, а интелектуалецът по средата се дави в излишно мислене.

Може би се учим да бъдем от крайния десен край на кривата: да виждаме простото... без да ставаме глупави./Dir.bg