Повече от четири години след началото на войната в Украйна президентът Володимир Зеленски е изправен пред едно от най-тежките изпитания за властта си досега. Военните успехи на Киев и забавянето на руското настъпление не успяват да прикрият задълбочаващите се проблеми вътре в страната – политически разногласия, корупционни скандали, недостиг на военнослужещи и критичен дефицит на ракети за противовъздушна отбрана. Това пише британският The Sunday Times в обширен анализ със заглавие „Обръща ли се вълната у дома срещу президента Зеленски?“. (The Times)

Изданието отбелязва, че на бойното поле има редица признаци в полза на Украйна. Руските териториални придобивки са се забавили значително, загубите на руската армия надхвърлят броя на новопостъпващите военнослужещи, а според украински данни само от началото на миналия месец Москва е загубила близо 43 000 души убити, ранени, изчезнали или пленени. Украинските удари с дронове дълбоко на руска територия също нанасят сериозни щети на петролни рафинерии, логистична инфраструктура и военни обекти.

Въпреки това, пише The Sunday Times, натискът върху Зеленски нараства от всички страни и 2026 г. може да се окаже най-трудната за него от началото на войната.

Федоров наруши политическото примирие

Най-значимият вътрешнополитически удар дойде от бившия министър на отбраната Михайло Федоров, който миналата седмица открито призова за провеждане на избори още по време на войната.

В деветминутно видеообръщение в YouTube Федоров заяви, че Украйна не бива да позволява Владимир Путин да определя кога украинците могат да избират своето управление. По думите му демокрацията не може да бъде държана „заложник“ на Русия и страната трябва да намери „законен, безопасен и реалистичен механизъм“ за възстановяване на пълния демократичен процес дори при продължителна война. (The Times)

Федоров не обяви официално кандидатура за президент, но призивът му е възприет като най-прякото политическо предизвикателство към Зеленски от началото на руската инвазия през 2022 г.

До този момент основните украински партии се придържаха към негласно споразумение да не атакуват публично президента и да не настояват за избори, докато продължава войната. Според лидера на опозиционната партия „Голос“ Кира Рудик политическите сили съзнателно са оставили личните си амбиции настрана, защото избори сега биха отворили множество вътрешни конфликти.

„Да се проведат избори сега би означавало да се отворим към толкова много конфликти, затова всички оставихме амбициите си настрана“, казва Рудик, цитирана от британския вестник. (The Times)

Според нея призивът на Федоров нарушава принцип, който досега е бил почти неприкосновен.

Социологията е тревожна за Зеленски

Особено чувствителен за президентската администрация е фактът, че Федоров има висока обществена подкрепа.

Проучване на украинския център SOCIS сочи, че при хипотетичен втори тур на президентски избори Федоров би победил Зеленски с 63,8 срещу 36,2 процента. (The Times)

Това обаче не означава, че украинците искат избори незабавно.

Според Антон Грушецки, изпълнителен директор на Киевския международен институт по социология, все още има ясно обществено мнозинство срещу избори, докато войната продължава. Само около 15 процента от анкетираните подкрепят провеждането на избори преди края на военните действия. (The Times)

Практическите проблеми също са огромни. Близо шест милиона украински бежанци се намират извън страната, а около 13 милиона души живеят или в окупираните от Русия територии, или в райони близо до фронта. Повече от един милион украинци са под оръжие.

Междупартийният консенсус до този момент е, че избори не трябва да се провеждат поне шест месеца след премахването на военното положение, за да може армията, бежанците и изборната администрация да се подготвят. (The Times)

Уволнението на Федоров се превърна в проблем за Зеленски

The Sunday Times обръща специално внимание на решението на Зеленски да освободи 35-годишния Федоров от поста министър на отбраната.

Федоров беше един от най-популярните членове на кабинета и една от най-разпознаваемите фигури в украинската технологична трансформация. Преди това в продължение на години ръководеше дигитализацията на държавата, а като военен министър беше тясно свързан с бързото развитие на украинската индустрия за дронове.

Уволнението му последва остър конфликт с тогавашния главнокомандващ армията генерал Олександър Сирски. Впоследствие и Сирски беше освободен.

Критиците на Зеленски твърдят, че нарастващата популярност на Федоров може също да е изиграла роля при решението той да бъде отстранен. Самият Федоров смята, че реформите му в системата за военни поръчки, през която преминават милиарди долари, са били една от причините за конфликта. (The Times)

След уволнението му в няколко украински града имаше протести с искане той да бъде върнат в правителството.

Корупцията се превръща в най-големия вътрешен проблем

Според британското издание корупцията вероятно е най-сериозният вътрешнополитически проблем на Зеленски.

Президентът дойде на власт през 2019 г. с обещание да изкорени корупцията, но през последните години разследванията все по-често достигат до хора от непосредственото му обкръжение.

Особено тежко за репутацията на властта беше обвинението, че Зеленски се опитва да ограничи независимостта на антикорупционните институции, след като те започнаха проверки срещу представители на администрацията му. Президентът твърдеше, че в тях има руско влияние.

Сред засегнатите от разследванията беше и дългогодишният началник на президентската администрация Андрий Ермак, който миналия ноември напусна поста си и впоследствие беше посочен като заподозрян в корупционно разследване.

Последният удар дойде тази седмица.

Националното антикорупционно бюро на Украйна и Специализираната антикорупционна прокуратура извършиха обиски в рамките на разследване срещу предполагаема престъпна организация. Сред проверяваните беше заместник-ръководителят на президентската администрация Ирина Мудра, която малко след това беше освободена от Зеленски. (The Times)

Разследващите твърдят, че групата е изпрала около 150 милиона гривни, равняващи се на приблизително 2,5 милиона британски лири.

В схемата според разследването са замесени настоящи и бивши депутати и висши държавни служители. Част от средствата са били използвани за плащане на гаранция на бившия министър на правосъдието и енергетиката Герман Галущенко, обвиняем по голямо дело за присвояване на средства от държавната атомна енергетика. (The Times)

Бившият британски посланик в Киев Лий Търнър предупреждава, че ако подобни случаи продължат, те могат да отчуждят както украинското общество, така и западните донори.

Според него Москва активно използва корупционните скандали, за да убеждава западната публика, че помощта за Киев е разхищение на средства. (The Times)

Украйна остава почти без защита срещу балистични ракети

Вторият огромен проблем пред Зеленски е противовъздушната отбрана.

След последните руски атаки срещу Киев десетки хора бяха убити и ранени. Украинските власти настояват, че голяма част от жертвите са причинени от балистични ракети, срещу които страната разполага с ограничени възможности за защита.

Системите Patriot остават практически единственото средство в украинския арсенал, способно надеждно да прехваща подобни цели. (The Times)

Но Украйна изпитва остър недостиг на ракети PAC-3.

Според The Sunday Times процентът на прехванатите руски балистични ракети е спаднал от над 70 процента през март до почти нула през август. (The Times)

Причината е не само интензивността на войната в Украйна, но и войната с Иран, която поглъща огромни количества американски противоракети.

По данни на британското издание САЩ и техните съюзници в Близкия изток са изразходвали близо две трети от запасите си от ракети Patriot от началото на конфликта с Иран през февруари. Една ракета струва около 5 милиона долара.

Това поставя Киев в пряка конкуренция с други съюзници на Вашингтон за ограничените производствени мощности.

Испания и Гърция не искат да дадат Patriot

Зеленски е поискал помощ от европейските страни, които разполагат с Patriot, включително Испания и Гърция.

Резултатът досега е слаб.

Мадрид е отказал да предостави цяла батарея, защото това би отслабило собствената испанска противовъздушна отбрана. Вместо това Испания е изпратила само пет ракети през март.

Гърция също отказва да прехвърли своите системи, като посочва необходимостта да запази отбранителните си способности на фона на продължаващото напрежение с Турция. (The Times)

Украинската компания Fire Point разработва собствена ракета-прехващач в рамките на проект Freyja, но тя не се очаква да бъде готова преди средата на 2027 г. 

Тръмп и Patriot

Дефицитът на ракети поставя отново въпроса доколко Зеленски може да разчита на Доналд Тръмп.

Отношенията между двамата са се подобрили значително след публичния им конфликт в Овалния кабинет през февруари 2025 г. Зеленски свързва размразяването с разговора им по време на погребението на папа Франциск през април същата година.

През последните месеци имаше и признаци за промяна на отношението към Украйна в част от американското движение MAGA.

Въпреки това войната с Иран отново създава напрежение.

Администрацията на Тръмп първоначално е обсъждала възможността Украйна да получи лиценз за собствено производство на ракети Patriot. По-късно обаче американският президент изрази колебание дали САЩ трябва да предоставят подобна технология. (The Times)

Отношенията с Полша също се влошават

Към проблемите на Зеленски The Sunday Times прибавя и отношенията с Полша.

В началото на войната Варшава беше сред най-твърдите поддръжници на Киев. След избирането на Карол Навроцки за президент обаче отношенията охладняха.

През юни Навроцки лиши Зеленски от най-високото държавно отличие на Полша заради решението украинско военно подразделение да бъде кръстено на спорни фигури от Втората световна война, обвинявани в участие в убийствата на етнически поляци във Волин и Източна Галиция през 1943–1945 г.

Според британския вестник вече има опасения, че Варшава може да създаде трудности и пред бъдещо членство на Украйна в Европейския съюз. (The Times)

Огромен недостиг на хора в армията

Другият структурен проблем е човешкият ресурс.

Украйна изпитва остър недостиг на военнослужещи, а част от обществото все по-трудно приема перспективата за мобилизация във война без видим край.

Официални данни, цитирани от The Sunday Times, показват, че между 235 000 и 255 000 украински военнослужещи се водят в самоволно отсъствие от частите си.

Допълнително между 54 000 и 56 000 души се водят дезертьори.

Около два милиона украински граждани пък са издирвани за избягване на мобилизация. (The Times)

Русия също има проблеми с попълването на армията, но разполага със значително по-голям демографски резерв и Владимир Путин все още не е прибегнал до всеобща мобилизация.

Страхът от зимата

Всички тези проблеми се събират в очакването за предстоящата зима.

През предходните години Русия системно атакува украинската енергийна инфраструктура, което доведе до продължителни прекъсвания на електричеството, мобилните комуникации, отоплението и водоснабдяването.

При зимни температури, достигащи на места минус 20 градуса, подобна кампания има не само военен, но и силен психологически ефект.

Тази година ситуацията може да бъде още по-тежка именно заради недостига на Patriot.

„Зимата ще бъде мрачна за Украйна, защото тя няма защита срещу руските балистични ракетни атаки“, предупреждава бившият британски посланик Лий Търнър.

Според него Москва съзнателно атакува комуналната инфраструктура, за да направи ежедневието на украинското население максимално трудно. (The Times)

Най-трудната година за Зеленски

Изводът на The Sunday Times е, че Зеленски се намира под натиск по няколко направления едновременно.

На фронта Русия не успява да постигне решителен пробив, а украинските дронове показват, че Киев продължава да е способен да нанася сериозни удари дълбоко в руския тил.

В същото време обаче политическото единство от първите години на войната започва да се пропуква.

Появата на потенциален политически съперник като Михайло Федоров, поредицата от корупционни разследвания, недоволството от мобилизацията, стотиците хиляди отсъстващи военнослужещи и зависимостта от все по-дефицитни западни оръжейни системи създават комбинация от проблеми, каквато Зеленски досега не е срещал.

А за западните съюзници опасността е също очевидна: политическа дестабилизация в Киев може да намали готовността им да поемат дългосрочни военни и финансови ангажименти.

„Ако Украйна се разцепи и бъде оглавена от човек, с когото Западът не смята, че може да работи пълноценно, това би било почти най-лошият възможен сценарий за войната“, казва Ед Арнолд от британския Кралски обединен институт за отбранителни изследвания (RUSI). (The Times)

Точно затова въпросът в заглавието на The Sunday Times вече не е само дали Украйна успява да удържи фронта срещу Русия, а дали Зеленски ще успее да удържи и собствения си вътрешен фронт.