Твърденията на Радостин Василев, че е получил намек за рушвет от Татяна Дончева разлаяха кучетата, но кой знае какви последствия няма да има

Разкритията на Тошко Йорданов за срещата на Радостин Василев с Татяна Дончева разлаяха кучетата през тази седмица. Но това едва ли ще доведе до големи последици. Историята изглежда доста аматьорска и се стигна до ситуация дума срещу дума. От една страна, хората от ИТН не могат да докажат твърденията си, въпреки че има запис от факта, че Дончева се среща с Василев. Радостин Василев не посмя да каже, че му е предлаган рушвет. А говори за нещо като писмен намек. Бележка, на която лидерката на “Движение 21” е надраскала прословутото “500 к”, даде повод за различните спекулации. Така или иначе прокуратурата започна проверка по случая, която едва ли ще приключи с разследване, защото и двете страни отричат за подкупи. Вероятно защото по българския закон отговорен е този, който дава, и този, който взема. Затова в България се разви специфична култура на рушвета със собствени правила на общуване. В тях писането на белижки е съществена част от комуникацията. Главно заради това, че страните в корупционните сделки си нямат доверие. Защото е масова практика такива разговори да се записват и от двете страни. Не става дума за запис, направен по реда на закона, а просто за компромати.

Друго щеше да се получи, ако Радостин Василев например беше сигурен, че е офериран с “500 к”, беше подал сигнал до прокуратурата, ДАНС или МВР и разследването беше довършено докрай по правилата на Наказателнопроцесуалния кодекс със записване, проследяване и събиране на други доказателства, категорични са юристи, с които “24 часа” разговаря. Тогава възможните изходи са два - или Радостин Василев се е заблудил, или Дончева щеше да бъде хваната в нарушение на закона за търговия с влияние и евентуално даване на подкуп.

Тези хипотези вече

са несъстоятелни

Но така или иначе темата с подкупите отново стана актуална.

Това е едно от най-трудно доказуемите престъпления, особено когато става дума за корупция по високите етажи на властта. И този, който дава, и този, който го взема, се преследват от закона. За да се стигне до рушвет и двете страни са доволни. Това важи за всички - от полицаите и митничарите, които вземат дребни суми, но редовно, до високите етажи на политическата власт, които са в колаборация с едрия бизнес, и има основателни съмнения, че подкупи в огромни размери и в различни форми се предават на тъмно.

Легенди се носят за различни оферти за подкупи, без да се оставят следи. Една от тях е ръкописната бележка.

Много такива са намирани

по разследвания за подкупи

и започват спорове кой е писал и какво точно означават цифрите и буквите (виж по-долу за случая “Иванчева”). Записваните числа и имена не трябва да са леко кодирани. Не чак да имаш “Пентиум” в главата, но да е съвсем ясно. Затова твърдението на Василев за “500к” звучи убедително, от една страна, но от друга, не. Съкращението к или кило(хиляда) се ползва от по-младото поколение покрай компютърните технологии. По-старите хора биха написали 500 б (бона). А човек с културата на Дончева би написал М/2.

Според полицаи и прокурори, които са работили по подобни случаи, често ръкописната бележка се изгаря веднага след като оферираният се убеди в написаното. Пепелникът в заведението най-често се използва за крематориум на доказателството. В случая от разказа на Радостин Василев Дончева прибира драсканиците си в чантата. Което, ако е вярно, е странно за юрист, адвокат, бивш прокурор, дългогодишен депутат като Татяна Дончева.

Хората, които се занимават с подкупване или редовно вземат подкупи, имат желязно правило -

внимава се

къде са срещите,

дали има вероятност насрещната страна да записва, или снима. Затова предлагащият подкуп често кани този, когото иска да оферира, на място, което той е избрал. Въпреки това на глас се казва само това, което няма да го уличи в престъпление.

Използването на посредник е най-добрият вариант за връзка между този, който дава пари, и този, който евентуално ще ги вземе. В тази роля често влизат адвокати и бизнесмени с контакти в държавната администрация. По данни на “24 часа” стотици юристи се занимават почти професионално с този вид дейност срещу солидна комисиона. Те посещават както държавни чиновници от контролни институции и такива, които издават разрешителни и лицензи, така и магистрати.

Даването на подкуп има две фази - сговарянето за корупционната сделка. В тази фаза страната, която е активна, обявява своите условия. Но тогава по-често се ползва посредник. Някакъв напълно страничен участник, който търси среща извън офис, обикновено на открито - имитира се случайна среща. Условията се поставят, като се избягват компрометиращи думи и се търси “изпрана” форма на плащане. Разбира се, възможно е да се предават пари в брой, но заради ограниченията в кешовите разплащания това са проблемни подкупи. Те имат смисъл само когато са достатъчно големи, за да си струв ат разходите по изнасянето им от България кеш и изпирането им през офшорни зони.

Дейност, която не е никак лесна и безопасна. Далеч по-ефикасно е плащането за неизвършена услуга или покупка стока по завишени или занижени цени. Класическият пример е покупката на недвижим имот от трето лице по занижена цена, който тутакси се продава по реална и парите вече са изпрани. Същото е акции на борсата или адвокатски или маркетингови услуги. Дейности, които нямат ясна насрещна престация. Например, ако адвокат изведнъж получи щедър хонорар за консултации.

Или пък маркетингова агенция бъде наета за някакво пазарно проучване в чужбина. Затова по принцип корупционерите се обграждат от облак от такива фирми - маркетингови, юридически, проектантски, комисионерски. Например продажбата на суровини през определени търговци - да речем зърно на странни цени може да означава плащане на подкуп към държавен служител за действие или бездействие.

Специално за политическата корупция, която бе предмет на разлайването на кучетата миналата седмица, от години се практикува наемане на близки до корупционерите лица от странични фирми или лица, които после купуват недвижими имоти от лицето, за което е предназначен подкупът. Например близък до депутат адвокат или шофьор се наема от маркетингова агенция или софтуерна фирма да им извърши услуга, за което получава легално възнаграждение. След което този адвокат си купува апартамент от съпругата на депутата или съдията на висока цена. Всички са невинни - този, който дава, не е извършил нищо нелегално, този, който е получил парите, им е платил данъците. След това легално си е купил имот от съпругата или брата на подкупвания. Неудобството на схеми като тази е твърде големият брой участници, всеки от които иска своето. Но при подобна схема дори и някой да иска да разкаже, е доста трудно да се докаже престъпление.

Номерът със суровината - например варовик, бетон или зърно, които се продават през определени посредници за дейности, при които има конкурентно предлагане, също са много трудни за осмисляне.

Класически е номерът с играта на борсата - подкупваният инвестира във фонд за рисков капитал и получава много голяма доходност. Това е схема, при която парите се изнасят от страната. Изобщо даването на подкуп не е проста работа и за нея е необходим “административен капацитет”.

Депутат, кмет и шеф на агенция бяха заловени с пари в последните години.

Всички са клиенти на

Специализирания

наказателен съд, който

депутатите искат да закрият

Един от емблематичните случаи на заловен с белязани пари от подкуп висш държавник е Димитър Аврамов. Той беше арестуван през 2012 г. Тогава беше депутат от ГЕРБ, но го изгониха от партията и след това, включително и до днес е народен представител от ДПС. Делото срещу него и още двама души още е на първа инстанция в Специализирания наказателен съд. Името на Аврамов нашумя отново покрай изявите на Светослав Илчовски в комисията по ревизия в миналия парламент. Точно Илчовски е дал подкупа на Аврамов през 2012 г., за да му съдейства за решаване на проблеми в земеделската служба в Монтана.

Димитър Аврамов е син на едър бизнесмен от града, който се занимава със земеделие и животновъдство. Когато е заловен с белязаните пари, е едва на 35 г. Обвинен е, че поискал на два пъти общо 100 хил. лв. и 3 хил. дка земя от Илчовски, за да му уреди проблем с ниви в областната служба “Земеделие”.

Според обвинителния акт Илчовски търсил решение на проблемите си в службата. Натоварил адвоката си Владимир Чернев да търси решение. Той се свързал с Димитър Аврамов, когото познавал като влиятелен човек. Аврамов убедил Илчовски, че шефът на държавната структура е негов човек. Бизнесменът платил веднъж 50 хил. лв., които адвокатът предал на Аврамов. Последвала нова среща с посредник, този път общинския съветник от Плевен Методи Петков, който днес също е подсъдим. От него Илчовски разбрал, че трябва да даде още 50 хил. лв. на Димитър Аврамов и още “малко земя”. Тогава Илчовски подал сигнал в ДАНС.

Парите били белязани,

Илчовски - накичен

с микрофони,

за да запише срещите си. Така и втората част от парите е предадена на посредника Методи Петков. При акцията в дома на Аврамов банкнотите са открити там. Скоро ще се навършат 10 г. от ареста на Димитър Аврамов. Първо делото срещу него започна в Софийския градски съд. Оправдаха го, а апелативният върна делото на прокуратурата. Междувременно делата за корупция по високите етажи на властта бяха прехвърлени към Специализирания наказателен съд и така процесът започна там отначало. Делото не попречи на политическата кариера на Димитър Аврамов. И до днес той твърди, че е невинен.

Посредниците за подкупите Методи Петков и Владимир Чернев първо бяха само свидетели по делото, но сега са подсъдими заедно с Аврамов и още един мъж, който е адвокат.

Случаят с Илчовски и Аврамов показва, че подкупът не е само кеш. В случая Илчовски е трябвало да прехвърли на фирма на Аврамов и земеделска земя. Дружеството “Игал” е пряко свързано с фамилията на депутата, в чието управление той е участвал до 2009 г., когато става народен представител.

Случаят илюстрира и верига от посредници между бизнесмена и държавния чиновник, който може да реши проблема. Той обаче не е заловен с белязани пари и е само свидетел по делото, както и Светослав Илчовски.

Кешът остава класика в рушветите въпреки модерните начини за получаване на облаги като парични преводи през банки в чужбина на подставени лица, дялове от печеливши фирми, които се прехвърлят на близки на корумпирания, или включването им като подизпълнители и доставчици по договори за обществени поръчки. Отново чрез подставени лица. При повечето от тези схеми обаче доказването на престъпление е почти невъзможно при сега действащия Наказателен кодекс, защото реално няма нищо незаконно.

Освен Димитър Аврамов в последните години с белязани пари от подкуп бяха арестувани и бившата кметица на район “Младост” Десислава Иванчева, заместничката ѝ Биляна Петрова и посредникът Петко Дюлгеров, който е седял на стола на Иванчева до 2010 година. За разлика от случая “Аврамов”, където посредниците бяха обвинени и дадени на съд години по-късно, Дюлгеров е съпроцесник на Иванчева и Петрова. 

Тримата чакат

окончателното решение на

Върховния касационен съд

Иванчева е осъдена на 8 години затвор на втората инстанция, Петрова на 7, а Дюлгеров на 6 г.

Според обвиненията кметицата е поискала 187 хил. евро, за да придвижат преписка на строителния предприемач Александър Ваклин. Той споделил за проблема си с колега от бранша, който го свързал с Петко Дюлгеров. А Дюлгеров направил връзката с Иванчева и Петрова. По разследването има много събрани доказателства, защото изнудваният е сигнализирал още в самото начало, а не както Илчовски - след като вече е дал първия транш. Има записани разговори със СРС-та, белязани пари, открити в колата на кметицата и в дрехите на посредника след предаването им, свидетелски показания, както и прословутото тефтерче със записки. Според прокуратурата в тях Иванчева и Петрова са изчислявали точно колко пари трябва да даде Ваклин на квадратен метър застроена площ от сградите. Цифрите напълно съвпадат с документите за строителството. Записките на Иванчева бяха намерени в тефтер, без опити да бъде заличаван ръкописният текст. 

Последният засега голям случай на разкрити пари от подкуп, въпреки че хората не са заловени по време на вземането им, е по разследването за корупция в Държавната агенция за българите в чужбина. В края на октомври 2018 г. бяха арестувани шефът на агенцията Петър Харалампиев и главният секретар Красимир Томов. 

Те са обвинени, че са вземали подкупи от чужденци, за да им се издават фалшиви удостоверения за произход, с които да получат български паспорти. Освен свидетелските показания как са им носени пари в пликове в кабинетите разследващите намериха и над 500 хиляди лева в различни валути в банков сейф на името на близък на Томов. Според прокуратурата парите са от подкупи, защото в декларациите на Томов подобни суми, които може да спести, не фигурират. Защитната му теза е, че това са средства на негови близки, които му ги предали за съхранение. Крупната сума е иззета, а КПКОНПИ ще води дело за отнемането ѝ в полза на държгавата. Делото срещу Харалампиев и Томов също е в Специализирания наказателен съд.

ВКС: Да получиш и приемеш подкуп, са различни неща

Последните промени в Наказателния кодекс за подкупите са приети през 2010 г. и оттогава не са променяни. През последните години съдилищата започнаха да постановяват различни присъди по идентични казуси с предлагане и даване на подкупи. Това мотивира председателя на Върховния касационен съд да поиска през 2019 г. тълкуване от Наказателната колегия по няколко спорни въпроса. Магистратите се произнесоха с решение преди няколко месеца след 2 г. анализ на информация и съдебни дела.

Казусът е кога подкупът е предложен и кога е даден, както и кога се счита за довършен.

Според тълкувателното решение с предложение за подкуп активната страна изразява по ясен начин офертата си да облагодетелства длъжностното лице, за да извърши или да не извърши действие по служба.

С даването на подкуп вече активната страна няма власт над облагата и тя е при приемащия. Тогава подкупът е довършен. Пасивната страна, или приемащият, трябва да се съгласи да го вземе.

С тълкувателното решение на ВКС от март т.г. се обявява за загубило сила постановление от 1981 г., според което да се приеме и получи подкуп е едно и също. Причината е, че в много случаи длъжностните лица не искат да приемат дар, но той им се дава. Постановлението отпреди 40 г. създаваше вратички за наказателно преследване на всеки, на когото му е предложен или даден подкуп, без той да иска да го вземе. Точно тук са и повечето случаи на противоречива съдебна практика от последните години. В тях се спори дали приелият подкупа го е искал и след това се е разпоредил с облагата.

“Възприетото схващане, че думите “приеме” и “получи” са едно и също, не съответства на редакцията от 2002 г.”, пише в решението по тълкувателното дело.

В сега действащия Наказателен кодекс този, който дава подкуп, носи отговорност, независимо дали другата страна ще го приеме. Според общото събрание на Наказателната колегия думите “получи” и “приеме” не са идентични по съдържание и обхват на поведението на длъжностното лице, на което облагата е “дадена”. Това е така, защото даващият подкуп може да го направи в отсъствието на длъжностното лице. Има вариант и когато “получилият” подкуп не знае за това. Затова се посочва, че трябва да е ясно с каква цел се дава подкупът и какви действия на пасивната страна се очакват след получаването му. Според тълкувателното решение приемането на подкупа означава, че длъжностното лице осъзнава, че парите или облагата вече са негови.

Върховните съдии приемат, че подкупът е довършено престъпление, когато парите фактически са у приемащия.

Всеки пети българин е дал рушвет през 2020 г., 90% сочат властта като корумпирана

Всеки пети българин е дал подкуп през 2020 г., за да си осигури услуга в публичната сфера. Това става ясно от “Глобален европейски барометър на корупцията”, публикуван от “Трансперънси Интернешънъл” през лятото на тази година. В проучването са участвали 40 000 души от Европа.

С 19% от анкетираните, признали, че са дали подкуп, България е на второ място по този показател в Европейския съюз след Румъния (22%). Най-голям процент от анкетираните българи са платили подкуп в болници - 19%, на полицията - 15%, или в учебни заведения - 11%.

48% от питаните у нас твърдят, че в последните 12 месеца (2020) корупцията се е увеличила. Като най-корумпирани са посочени депутатите (67%), президентът или премиерът (56%). В Дания например само 12% от хората мислят, че управниците им са рушветчии, а във Финландия - 16%. В България 90% от анкетираните са посочили властта като корумпирана. Над нас по този показател е само Хърватия, където 92% обвиняват институциите в подкупи.

34% от германците се съгласяват с това твърдение, но са на мнение, че корупцията се увеличава. Като най-корумпирани обаче те посочват бизнесмените (35%) и банкерите (29%). Едва 3 на сто от германците определят нивата на корупцията в съдебната система и полицията като особено високи. В България точно тези сфери посочват съответно 40 и 34 на сто от анкетираните.

Според 68% от българите решенията на правителството се ръководят от интереса на малка привилегирована част от обществото. На първо място в този вид статистика е Словения, където 70 на сто казват, че управляващите обслужват определена група хора за сметка на общия интерес. С най-ниски стойности са скандинавските държави - Финландия (28%), Дания (25%) и Швеция (20 %).

В цяла Европа подкуп за достъп до публични услуги са платили само 6%. Около 30 процента от всички европейци обаче са използвали лични контакти, за да си осигурят достъп до здравни услуги, и то в условията на пандемия. Според директорката на “Трансперънси Интернешънъл” това може да се окаже фатално за живота на хора, които нямат връзки за лечение при спешна нужда./24 часа