От Фейсбук профила на журналиста Стефан Ташев

Умишлено избягвам да коментирам темата с "грантаджиите" и "соросоидите", но тази скучна и не особено умна жена Надежда Йорданова да ми говори за "свобода на словото", хайде холан.

Най-доходното нещо в държавата след корупцията е борбата с корупцията. Така е и със "свободата на словото". Стотици лапачи на грантове се "бориха" и продължават "да се борят" срещу заплащане за тази свобода.

Аежета, журналистически съдилища, самозвани фактчекъри и богини от последна инстанция ни обясняваха кой е журналист-ТЕ и кой не е-НИЕ. Кой е "жълт", "кафяв" и "мафиот" и кой е от добрите.

Разбира се, добрите получаваха пари, за да ни казват, че са добри. През техните "мрежи" светът научаваше "истините" за България. Други не можеха, защото са мафиоти.  Припомням откровените лъжи и манипулации за убийството на момичето в Русе, излезли от ръцете на такива хора в световните медии.

Преди години колега бе свършил едно страхотно разследване за нелегален износ и препродажба на лекарства от България. Ходил на собствени разноски в чужбина. Питам го не може ли да намери финансиране?

Няма, брате, вика, всички канали за финансиране са заети от хора на Прокопиев. Наложи се аз да му пусна материала, защото не беше от "добрите" и никой не му обръщаше внимание.

Гледам вчера един измекярин-грантояд плаче в стил: А вие защо биете негрите? По времето на Борисов били дадени еди какви си пари за медиите. Това е оправданието. За него и подобни винаги има работа, пари, субсидии, награди и "лапачка". Другите да си траят, защото не са от добрите. Затова гледайте охранените физиономии на смиловците, добре обгрижени с грантове.

Толкова за свободата на словото.