Новият модел рискува да добави още бюрокрация, без да намали корупционния риск

Народното събрание одобри на първо четене проектозакон за въвеждане на система за управление на корупционния риск в публичните предприятия, която включва и позицията „служител по почтеност“.

Идеята, внесена от Анна Александрова (ГЕРБ–СДС) и група депутати, бе приета със 105 гласа „за“, 42 „против“ и 19 „въздържал се“, съобщи БТВ.

Проектът е в изпълнение на препоръки на ОИСР и част от мерките по Националния план за възстановяване и устойчивост. Системата предвижда подбор на висши служители по ясни критерии, мерки за предотвратяване на конфликт на интереси, методология за оценка и контрол на корупционните рискове, обучения по етика и почтеност и назначаване на служител по почтеност.

От името на вносителите Георги Кръстев (ГЕРБ–СДС) посочи, че се разширяват правомощията на Агенцията за публични предприятия и контрол, която ще приема Кодекс за етично поведение за заетите в публичните дружества.

Според Александър Рашев (ИТН) служителят по почтеност ще провежда периодични обучения за изпълнение на етичния кодекс. Александър Иванов (ГЕРБ–СДС) добави, че вътрешният контрол и интегритет са утвърдена практика в големи международни компании и следва да се приложат и в държавните предприятия.

От опозицията Петър Петров („Възраждане“) заяви в пленарната зала, че законопроектът не съдържа реални антикорупционни механизми. „Не ви трябва служител по почтеността, трябва ви детектор на лъжата“, коментира той.

Опитът показва, че „обучения“ и „кодекси“ често се превръщат във формалност. Ключът е в реална превенция на конфликт на интереси, ротация на чувствителни длъжности, отворени данни за разходи и договори и независим одит. Иначе новият модел рискува да добави още бюрокрация, без да намали корупционния риск.