Тезата, че управлението на Бойко Борисов няма алтернатива, върши чудесна работа буквално на всички партийни апаратчици, подвизавали се от години в десницата и БСП.
Повечето от тези просто устроени същества се надават, че властта ще изхаби Борисов и те все пак ще получат своя шанс. Единственото условие е някак си да оцелеят в управлението на собствените си партии. И те това и правят. Запълват времето си с обосновка на нищо-неправенето, твърдейки, че ако тях ги няма, Борисов ще консумира властта абсолютно сам, като Путин, Кастро, Чавес, Пиночет и който ви дойде наум, в зависимост от идеологическите предпочитания!

Колкото и парадоксално да звучи, все по-ясно става, че и в дясно от ГЕРБ, и в ляво от Борисов имат почти идентични проблеми.
Десницата е не просто разпокъсана. В дясно са полуобединени, което е значително по-лош вариант. В нещото, наречено “Синя коалиция”, са костовисти, пишман костовисти и софийската организация на СДС. Извън нещото са откровени антикостовисти и Иван-Костови съюзници от рода на “Нова демокрация” (бившите адвокати на Царя) и… самият Цар (ако приемем, че НДСВ като либерали са по-близо до десницата), плюс РЗС.

Тоест, свидетели сме на окопна война. Която може да продължи с години, стига десният електорат да е достатъчно търпелив, да позволи водачите му от строители на съвременна България да се изродят окончателно в разпасана орда, в която аварите си играят на война помежду си.

Едно трябва да им е ясно - и на първите, и на вторите, и на последните – интеграция на българската десница в ГЕРБ е НЕВЪЗМОЖНА.

Прекалено много са милиционерите около Бойко Борисов. Това ще означава старите седесари да преглътнат буквално всичко, с което години наред са се борили.
Между другото много е съмнително и обратното – никой в ГЕРБ НЕ се е засилил да се интегрира с когото и да било.

Драмата в дясно е особено болезнена сега на предстоящите извънредни кметски избори в София. Изпълнявайки стриктно плана си да оцелява и да чака по–добри времена, Костов вече нареди на ДСБ да няма свой кандидат за кмет и да бъде подкрепен кандидатът на ГЕРБ. Срещу отпускането на малка порция време (във вид на евентуални политически назначения) Командира е готов да гласува и “Без отвращение”. Което за него е нещо напълно нормално – през 2009 г. да подкрепиш мутра-милиционер, вместо през 2003 г. да подкрепиш Стефан Софиянски!?!
В СДС - да не останат по-назад - и те решиха да не се минават.
И така създаването на дясна алтернатива пак се отложи.
Очевидно е, че тези хора нямат мечти. И че са забравили каузата.
Затова са и на това дередже!

Този път и ситуацията в ляво е… същата.
За първи път от много години насам боледуват и двата полюса. При това - сериозно! Вече не говорим за временни неразположения, причинени от временен престой в опозиция. Както Румен Овчаров заяви: “Управлението на Виденов разби мита, че левицата има компетентни кадри, а управлението на Станишев разби мита за “честните социалисти”. Тоест и тук откъм кауза са го закъсали.
За мечти да не говорим - тяхната се сбъдна преди 50 години и видяхме до къде ни докара. За никаква разумна общност на интересите на БСП с ГЕРБ (имаше такива приказки преди парламентарните избори) не можем да говорим. Като причината е абсолютно същата, както при теорията за някаква бъдеща интеграция на десницата в ГЕРБ, само че с обратен знак. БСП си има предостатъчно свои милиционери – евентуален флирт и с милиционерите от ГЕРБ би довел до тотална, всеобхватна униформена идиотия 100-годишната бабичка.

Примерът с Варна (на много други места е същото) е особено поучителен – за областен управител на Варна бе назначен бивш правоверен комунист и бивш ВКР с удивително богата биография (Данчо Симеонов). Години наред този човек е изпълнявал стриктно задълженията си като ВКР на Морското училище. За дейността си е получавал повишения, премии, ордени, медали и т.н.

В самата БСП е пълно с такива. Обаче Симеонов е в ГЕРБ! Вариантът той да се върне в БСП е видимо несъстоятелен (не и невъзможен) - остава обратния, хора от БСП да “обогатят” кадрово варненската организация на ГЕРБ. Това обаче не е интеграция, не е дори разумна общност на интересите – на обикновен български език се нарича поглъщане + обезличаване.

Очевидно е, че и в ляво е много силно изкушението да се Костовизират. Да се снишат, да изчакат, да оцелеят. Останалото ще го свърши времето и изхабяването от властта.
С преговори тук, с опит за натиск там, с отстъпки на трето място, все нещо като време и позиции ще бъде запазено.

А, че на екипажа (като в онзи стар виц от соца**) майката му се е…а, на никой не му пука.
Тези т.нар. водачи на българската десница и левица не осъзнават ли колко е абсурдно всичко това – да чакаш другият, който е дошъл на власт, да докаже, че е… по–лош от теб? Това ли целта на състезанието, наречено демокрация?
Шайка хитреци да се борят за приза най–дълго оцеляващ най-лош български политик.

Излиза, че през 2009 г. в българската политика отново и отново и се завръщаме към двата изначални проблема – за ЛИДЕРА и за СЪЮЗНИКА!
Още по времето на Батемберг това са били най-тежките за българските политици решения.
Ясно е, че са взаимосвързани. В зависимост от лидера една политическа партия ще има или няма да има съюзници. И обратното – спечелените съюзници могат да помогнат на един лидер да оцелее в басейна със сярна киселина, наричан за благозвучие българска политика.

Има един български филм “Светът е голям и спасението дебне отвсякъде”.
Възможно ли е изводът от заглавието на този филм да се отнесе към българската политика?
Вероятно, да? Към днешна дата никой не го е правил! Което НЕ означава, че е невъзможно.
Със сигурност трябва да се започне от “ДЕкостовизация” на българската десница и левица. Безспорно, че интересите са важно нещо. Особено когато говорим за хора като самия Костов – за тях личните им интереси безспорно са “Uber Alles”!
На света обаче има и хора, които вярват в каузи. И това не им пречи (по-скоро им помага) да се обединяват.
Тук не говорим само за политическо обединение – примерно, на цялата десница в едно ново СДС, водено от нови хора. Светът наистина е огромен и дава примери за спасение буквално във всяка европейска политическа традиция.
Например, в най-консервативната европейска държава – Великобритания, в продължение на десетилетия лейбъристи и трейдюниони (британските профсъюзи) са си сътрудничели. Подобно сътрудничество можете да намерите почти навсякъде другаде в Европа. БСП обаче е в тотална изолация именно там, където всички останали леви партии са силни. Защо!

Църквата!?! Класически съюзник на десните в Европа! В България обаче ситуацията, както винаги, е коренно обратна на реалността и традицията в Европа. Съвсем скоро бях свидетел на разговор с известен варненски свещеник. Човекът бе достатъчно искрен да ми разкаже, че непосредствено след последните парламентарни избори някои от колегите му са вдигнали кръвно, защото имало вероятност ДСБ и СДС да се завърнат във властта, чрез коалиция с ГЕРБ. Мотивите му бяха, че именно при Костов БПЦ била изживяла едни от най-тежките си години, задълбочило се разцеплението и т.н., и т.н. Дежурните коментари след подобен разговор могат да тръгнат в две посоки – едната, как в БПЦ е пълно с ченгета и комунисти, което отчасти е вярно и другата, как политиката на българската десница изначално е била сгрешена спрямо църквата, защото в БПЦ има и много честни хора (това твърдение също е вярно).

Тези два примера са показателни за сериозните разлики в мисленето на политическите апаратчици в Европа и България.
Звучи тривиално, но европеизацията на българската политическа практика се очертава като изключително важна задача за… бъдещите лидери на БСП и СДС.
Разбира се, ако искат, те могат да продължат да съществуват на ръба на оцеляването, опирайки се на тезата, че управлението на Бойко Борисов няма алтернатива и на надеждата, че Той (който и да е той) ще се провали.

Все си мисля, обаче, че демокрацията е състезание за това кой ще предложи най–добри решения на проблемите на хората, а не състезание по оцеляване на изчезващите видове.

Антон Луков

*Заглавието е на български игрален филм. Филмът е заснет по едноименния бестселър на германския писател от български произход Илия Троянов. Романът има две издания в Германия – 1996 и 1999 (изд. Carl Hanser Verlag, Мюнхен), преведен е на 11 езика, включително и на български (изд. Народна култура – 1997, Сиела – 2008). Освен че има категоричен успех пред четящата европейска публика, книгата печели и най-престижните немски литературни отличия – наградата „Адалберт фон Шамисо”, наградата „Бертелсман”, литературната награда на град Марбург.

**Другарката възложила на децата да напишат съчинение на тема “как си представят комунизма”!
На другия ден започнала да изпитва.
Марийка като по–ученолюбива първа вдигнала ръка.
- Аз, другарко, си представям комунизма като голям кораб – бури го веят, вълни го заливат – той стои непоклатим.
Попитала другарката и Иванчо. Той обаче, понеже не бил много ученолюбив, изтърсил почти същото като Марийка. Почти.
И той си представял комунизма, като един голям кораб в океана и пак вълни го заливат, и пак устоявал кораба на бурите, само че на… екипажа майката им се е…а!