Наскоро по HBO „пуснаха” поредния шедьовър на Мартин Скорсезе. TV сериалът “Boardwalk Empire” разказва накратко историята на престъпността в Америка след „Сухия режим”. Както винаги симпатичен Стийв Бушеми, гърмежи, корупция, Ал Капоне, Лъки Лучиано, Мейър Лански и т.н. Накратко, филмът, меко казано, си струва гледането.

Сюжетът започва с лекция на ковчежника (и сериозен престъпен бос) на Атлантик Сити пред притихналата аудитория на местното въздържателно (и очевадно феминистко) дружество. Вечерта на същия човек приключва с наздравица, която той вдига за „неграмотните копелета” от Конгреса, узаконили „Сухия режим”. Режимът, превърнал Ал Капоне, Лъки Лучиано, Мейър Лански и „другите” в емблема на престъпността в целия свят.

И понеже, бележката взе да прилича на анотация от съботното издание на седмичната TV програма, е време да споделя болката си. Нека всички пушачи сложим ръка на сърце и си признаем: „Такава контрабанда на цигари имаше само в началото на Деветдесетте”! На всяко кюше в държавата се продават цигари без бандерол. И ако кутия с бандерол струва 5 лв., безакцизната е 3 лв. Трябва да си луд, за да си купуваш от скъпите. Да си призная, лично аз си купувам с акциз. По-нататък ще стане ясно защо.

Какво е контрабандата на цигари? Първият дежурен отговор на специалистите по данъци и национална сигурност е, че става дума за над 1 милиард лева годишно. Сериозна сума на фона на държавния бюджет. Миналата година приходната му част беше 17 милиарда лв. и, както образно ни обясни Дянков, разходната част, още преди корекцията, беше като „постна пица”.

Съществени в случая са две неща. Първо, парите от контрабанда на цигари са реални. Второ, те не влизат в бюджета. По-важно е второто обстоятелство. Важно е, защото няма нужда да се създават излишни проблеми. Ако тия пари влязат в хазната, после е голямо главоболие да излязат и да изпълнят фактическото си предназначение. Няма нужда да осчетоводява нещо, което няма нужда да бъде осчетоводявано. Това обстоятелство произвежда ония нашенски аналози на Ал Капоне. Но има и трето, още по-важно обстоятелство – имаме ли в момента съответните аналози?!

Според Бойко Борисов и Цветан Цветанов такива хора няма! След акциите на Цецо престъпността и босовете й според Бойко и Цецо изчезнаха. Кой – в чужбина, кой – в ареста, кой – където може! Ние и сега сме си „технически” готови за „Шенген” (според Бойко)! А, ако границата се охранява „технически” ефективно, контрабанда не трябва да има! Но контрабандата си процъфтява. Следователно и парите от нея са тук. След като няма престъпни босове, къде отиват тези пари?

Най-често срещаният отговор на специалистите е: С тях се финансират избори и партии. Коя партия управлява в момента? След „изтеклите” СРС-та стана ясно, че ръководителите на ГЕРБ се намесват директно в работата на Ваньо Танов във връзка с друг вид акцизна стока. Защо да не се „месят” и за най-бързооборотната – цигарите? Разбира се, вероятно парите са най-важното в случая, но има и друго явление още по-важно за връзката между контрабандата на цигари и изборите.

За разлика от контрабандата на бяла техника и храни, контрабандата на цигари изисква по-специфична дистрибуция. Дистрибуция от „по-уличен тип”. И тъй като не е необходимо подобна дистрибуторска мрежа да се създава наново, контрабандата на цигари „усвоява” директно съществуващи мрежи. Вътрешните мрежи за разпространение на наркотици на дребно. Така, заедно с безотчетните пари, властта получава и тактическо предимство в изборите. Подобни мрежи предлагат като атрактивен бонус и „контрола” над определен тип гласоподаватели – цигани и групи от зависими българи.

След като „обезглавиха” престъпността, а вътрешното разпространение на контрабандни цигари и дрога, както и мрежите за осъществяването му, са по-големи от всякога, логиката е очевидна – целият процес вероятно става с подкрепата и протекцията на управляващите.

Остава само очевидното официално да се обяви от ИК на ПП ГЕРБ. Защото, все пак, говорим за: Открито управление, гарантирано от ГЕРБ!
Руслан Коларов

P.S. Не си купувам цигари без бандерол, защото не искам да финансирам предизборната кампания на неподходяща партия.