Ползите за гражданите и възможните рискове от въвеждането на еврото у нас обсъдиха представители на различни институции и експерти по време на националната дискусия „Ефектът на еврозоната. Говори опитът на страни членки“, провеждаща се в Министерския съвет. Форумът е организиран от Икономическия и социален съвет (ИСС) на България и е част от дейностите по Комуникационната стратегия за въвеждане на единната европейска валута в България.

Заместник-министърът на вътрешните работи Филип Попов посочи, че в международен план МВР активно участва в редица координирани инициативи и оперативни срещи с представители на партньорски институции от държавите членки на Европейския съюз, както и с ключови международни организации. Основен акцент в това сътрудничество е обменът на информация, добри практики и анализи, свързани с тенденциите и нововъзникващите заплахи в областта на фалшифицирането на парични знаци.

Заместник-министърът обясни, че по отношение на логистиката и сигурността при транспортирането и разпределението на евробанкноти и монети, МВР работи в тясно сътрудничество с Българската народна банка и службите за сигурност на Европейската централна банка. Съгласно разработения план, всеки месец се провеждат срещи на национално и местно ниво с представители на банковите институции, посочи Попов. Той обясни, че в координация с Българската народна банка се осигурява охраната на обекти и се обезпечава сигурността при транспортирането на парични средства на територията на страната.

Управителят на Националния осигурителен институт (НОИ) Ивайло Иванов подчерта, че от първостепенно значение е преходът от лев към евро да бъде извършен с възможно най-малко затруднения за клиентите на осигурителната система. Той увери, че ще се приложи по-благоприятният режим за преизчисляването на пенсиите. 

Това налага адаптиране на нашите информационни системи, което сме направили. С разпорежданията, с които ще осъвременим пенсиите с 8,6% от 1 юли 2025 г., всички пенсии, освен преизчислени, ще излизат и в евро. Така хората ще могат в един срок от шест месеца да се запознаят и ще знаят точно колко евро ще им е пенсията през 2026 г., когато ще започне само изплащане в евро, обясни той. 

Управителят на НОИ посочи също, че около 40% от пенсионерите получават пенсиите си не по банков път, като увери, че те няма да бъдат затруднени и ще се получават пенсията в евро. Макар и в нова валута, всички осигурителни плащания ще достигат до получателите си навременно и в пълен размер, увери той. 

Подготвили сме наша собствена информационна кампания, тъй като услугите, които ние ще предоставим за обмен на левове в евро, ще са в по-малките населени места, където отсъстват банките, посочи заместник-изпълнителният директор на „Български пощи“ Станимир Белинов.

Той каза още, че е планирано и в определени региони да бъдат направени работни срещи, на които ще бъдат поканени граждани на дискусия, за да им се обясни как „Български пощи“ ще работят до влизането в еврозоната. „Български пощи“, освен, че ще обменя левовете за евро, ще се включи и в националната информационна кампания, като предстои във всички пощенски станции да има брошури и плакати, които ще дават информация на хората как ще протече процесът до 1 януари 2026 година.

Лидия Шулева, член на УС на Съвета на жените в бизнеса в България и член на ИСС, посочи, че един от най-използваните слухове е, че след януари 2026 г. левовете ще се обменят 1 към 3, а не към фиксирания курс. Шулева посочи, че този слух е принудил много хора да обменят парите си, като по този начин реализират големи загуби. Тя обясни, че загубите са тъй като след влизането ни в еврозоната парите в банковите ни сметки ще бъдат обменени автоматично.

Шулева обърна внимание и на възрастните хора, които държат голяма част от спестяванията си в домовете. Тя ги призова да внесат тези пари в банките, като те ще бъдат автоматично обменени след 1 януари 2026 година. Лидия Шулева отбеляза още, че друг разпространяващ се слух е, че лихвите по кредитите ще бъдат променени след влизане на еврозоната. Те ще бъдат запазени на нивата, каквито са в момента, посочи тя.

Иван Карагьозов от Центъра за психологически изследвания коментира: „За повечето от нас приемането на еврото е въпрос на инфлация, цени, валутен курс и т.н. За стотици хиляди българи, особено за хората с увреждания и техните семейства, това е въпрос на достъп до животоподдържащи лекарства, социални услуги, възможност да живеят достойно. Близо 87 млн. души в ЕС са с някаква форма на увреждане, а в България, по данни на Националния статистически институт от последното преброяване, те са над 650 хиляди. Говорим за огромна маса от хора, повечето от които живеят с много ниски доходи, ограничен достъп до транспорт и технологии, зависимост от социални трансфери и услуги. Това трябва да се има предвид“. 

„Еврото може да се приеме по икономически стабилен и социално справедлив начин. Това няма да се случи автоматично, но ще се случи като планираме и защитим уязвимите хора с конкретни мерки“, заяви Иван Карагьозов.