Климатът на екватора е наподобявал този на днешна Антарктида

Езерата от разтопен лед в Антарктида са дом на удивително разнообразни микроорганизми, което може да обясни къде е намерил убежище животът, когато Земята е била изцяло замръзнала, предаде АФП, позовавайки се на изследване, публикувано в сп. "Нейчър къмюникейшънс".

Нашата планета не винаги е била синя и гостоприемна. През дългата си история тя е преживяла няколко ледникови епохи, през които се е превръщала в истинска "снежна топка", и по-специално през периода криоген преди между 720 милиона и 635 милиона години. Тогава средната глобална температура не е надвишавала минус 50 градуса по Целзий, а климатът на екватора е наподобявал този на днешна Антарктида.

Екстремните условия обаче не са попречили на еволюцията да продължи своя ход.

"Разполагаме с доказателства във фосилните записи за съществуването на сложни форми на живот преди и след криогена", обяснява пред АФП водещата авторка на изследването Фатима Хюсеин от Масачузетския технологичен институт в САЩ.

"Има няколко хипотези относно възможните места, където животът би могъл да продължи да съществува", казва още изследователката. "В някои океански зони, където не е имало лед, близо до хидротермални извори в морските дълбини, под тънки слоеве лед", допълва тя.

Едно такова убежища може да са били езера от разтопен лед в екваториалните региони.

Възможно е те да са образували истински "оазиси" за еукариоти - сложни организми, които са еволюирали до всички многоклетъчни форми на живот, познати ни днес.

Такива езера съществуват и днес в Антарктида, по краищата на ледените шапки. На тези места водата замръзва чак до морското дъно, улавяйки по пътя си тъмни седименти и морски организми. С течение на времето ерозията, причинена от вятъра, издига тези отломки нагоре.

Веднъж изложени на повърхността, те абсорбират слънчевата топлина, в резултат на което ледът се топи, образувайки плитки езера.

През 2018 г. членове на екипа посещават района на ледения шелф Макмърдо в Източна Антарктида, известен с наличието на малки езера, дълбоки само няколко десетки сантиметра и широки няколко метра.

Дъната им са покрити с микроби, които са се натрупали през годините, образувайки слизести слоеве.

Те са съставени от цианобактерии - едноклетъчни фотосинтезиращи организми без ядро, известни с това, че могат да оцеляват в екстремни условия.

Изследователите откриват и маркери, свързани с еукариотите, като водорасли или микроскопични животни - свидетелство за изненадващо биоразнообразие, което изглежда е повлияно от разликите в солеността между езерата.

"Нито едно езеро не приличаше на друго. Открихме разнообразни съвкупности от еукариоти от всички основни групи във всички изследвани водоеми", разказва Хюсеин.

По думите й това показва, че въпросните уникални среди са способни да приютяват разнообразни съвкупности от форми на живот, дори на много малки разстояния едни от други.

Хюсеин допълва, че тези открития са от значение и за търсенето на извънземен живот.

"Изследването на живота в тези специфични среди на Земята може да помогне за по-доброто разбиране на потенциално обитаемите среди на ледени светове, например ледените луни в нашата Слънчева система като Енцелад или Европа", казва Фатима Хюсеин.