Николай Николаев е роден през 1986 г. в град Шумен, където преди три години завършва средното си образование – в Професионална гимназия по телекомуникации. В момента е четвърти курс във Варненския технически университет, специалност електроенергетика и електрообзавъждане. Общият успех на Николай до момента на обучението е „Отличен” 5,88, като за последната учебна 2007/2008 година е „Отличен” 6,00.
Освен наградата за студент на годината, която получи навръх студентския празник лично от министър Даниел Вълчев, за приноса му в научните търсения през 2008 г. той бе отличен и от кмета на Варна Кирил Йорданов. Николай е печелил първо място на републиканската олимпиада по теоретична електротехника в Пловдив (2008), както и мн. др. награди. Николай Николаев е номиниран и за Мини нобелова награда, която е организирана от Шведското посолство.

- Г-н Николаев, как се чувствате като студент на годината и как се печели едно такова звание?
- Чувствам се изключително удовлетворен от себе си. А как се печели, печели се с упоритост и старание.

- Това отличие донесе ли Ви нещо друго освен моралната удовлетвореност?
- Засега по-скоро е това, но за в бъдеще предполагам, че ще има и други измерения.

- Каква беше процедурата, за да се стигна до наградата?
- Деканите на нашия Технически факултет доц. Маринова и доц. Тасев ме предложиха за тази номинация пред ръководството на университета и те одобриха кандидатурата ми. Изпратиха документите до националното представителство на студентските съвети в София и оттам вече чрез жури бяха определени тези, които ще бъдат отличени.

- Какво мислите за качеството на образованието в България?
- Аз лично съм удовлетворен от това, което се преподава в нашия университет, от нивото на нашите преподаватели. Но считам, че би могло и по-нови неща да се вкарват в учебните планове. Засега някак си това малко поизостава. Скоро четох в една статия, че много студенти са недоволни от факта, че има предмети, които просто запълват учебния план и са излишни, морално остарели са и не се използват вече. Би трябвало да се заменят с по-нови дисциплини, които да дадат съвременни и конкурентно способни знания на студентите.

- Може би вече мислите и за реализацията си след като завършите университета?
- Да, мислил съм за това и считам, че бих искал да се занимавам с проектиране, може би също така и с научна дейност.

- Има ли достатъчно условия за развиване на научна дейност и не е Ви ли плаши ниското заплащането на научните работници?
- Считам, че нещата ще вървят към по-добро. Сегашната обстановка не предлазполага към научна работа, доста ограничени са тези дейности в момента и това е свързано с липсата на достатъчно финансови средства. Но мисля, че за в бъдеще бихме могли да печелим повече проекти, благодарение на които да инвестираме в собствени научни разработки. Потенциал има.

- Мислил ли сте да заминете за чужбина, за специализация или друго?
- По принцип мисля да остана тук да си продължа образованието, но бих могъл да искарам един или два семестъра в чужбина, или да направя дипломна работа, някакво обучение – такива неща, които не са пряко свързани с дългосрочно оставане там.

- Някакво предложение за работа отправяли ли са към Вас?
- От фирмата, в която бях на стаж, заявиха своето желание да продължим да работим, но има време и предполагам, че ще излязат и други предложения.

- Как стои въпросът със студентските стипендии?
- Бих казал, че нашият университет е един от по-либералните – бюджетът се разпределя така, че да могат всички подали документи да получат стипендии. Това, което не ми харесва обаче е, че е необходимо да подадеш декларации за доходи на членовете от семейството. Това според мен е напълно излишно, стипендията би трябвало да е някакво възнаграждение за труда, който си вложил в учебния процес и не би трябвало да се обвързва с доходите на семейството.

- Говорите за стипендиите, които се дават за добър успех?
- Да. А към момента една стипендия горе-долу е достатъчна да се покрие месечния наем на един студент.

- Това наистина не би трябвало да е така, но остава ли Ви време за забавления?
- Да, обичам да излизам вечер по дискотеки, да си усиля музиката вкъщи, да излезем с приятели да играем боулинг, билярд. Както всички нормални студенти.

- Хората обикновено си представят отличника с очила, който си стои вкъщи и все рови нещо в дебелите книги.
- Това според мен е доста закостенял начин на мислене. Аз не нося очила, не съм по 16 часа на ден с книгите, отделям достатъчно време за извънучилищни дейности.

- Какво мислите за самоорганизацията на студентите, за влиянието им в обществения живот? Варна е студентски град, има пет висши учебни заведения, но сякаш няма особена активност. Въпреки че във връзка с убития преди 10-ина дни студент в София в Медицинския днес обявиха кампания „Не на насилието”.
- За съжаление, според мен в България всичко се случва постфактум, след като нещастието вече се е случило. Тази огромна агресия, която е присъща на младите, дори на 7-8-годишните въобще не е нещо нормално. Моето лично мнение е, че до голяма степен това зависи от родителите, че родителският контрол е изключително нисък и родителите просто не обръщат достатъчно внимание на децата си.

- Наблюдава ли се агресивно поведение сред студентите?
- Има, да. Въпреки че не бих казал, че в моето обкръжение има такива хора, проявяващи агресия. Но отстрани виждам много такива случаи. Много хора отиват на дискотека, просто за да се ритат, затова отиват – да се напият и да се сбият, не да си изкарат весело.

- Това според Вас част от националния характер ли е, или по-скоро белег на времето, в което живеем?
- Може би е по-скоро белег на времето, криворазбрани идеали и криворазбран начин на поведение; подражание, копиране на мутренски прийоми.

- Родителите Ви навярно се гореят много с Вашите успехи?
- Щастливи са, да, като всеки един родител, който се радва на успехите на детето си.

- Как ще отбележите Нова година и Коледа?
- Нова година ще прекарам с приятелката си и приятелите си, на купон във Варна. На Коледа ще бъда при родителите и близките в Шумен, както си му е редът.
Васил Тоновски