Ангел Карадаков, dobrotoliubie.com

Вярата във Възкресението не присъства в завършен вид в ранните книги на Стария Завет, а се разгръща постепенно в юдейската традиция, докато достига своята пълнота едва чрез Христовото Възкресение в Новия Завет. Това обяснява доц. д-р Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, в интервю за Ангел Карадаков от „Добротолюбие“, като посочва, че старозаветните текстове, които Църквата чете през Страстната седмица - сред тях пророчеството за сухите кости у Иезекиил, образът на Иона, месианските псалми и великото пророчество на Исаия за Страдащия раб Господен - подготвят вярващите за разбирането на победата над смъртта и сочат към идването на Месията.

Старозаветните текстове, които Църквата чете по време на Страстната седмица, неслучайно подготвят вярващите за празника на Христовото Възкресение, като разкриват чрез пророчества и предобрази смисъла на победата над смъртта.

Най-важните старозаветни образи, които християнската традиция свързва с Възкресението, са старозаветната Пасха, жертвоприношението на Исаак и „знакът на Иона“, за който сам Христос говори в Евангелието: „Както Иона биде в корема на кита три дни и три нощи, тъй и Син Човечески ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи“ (Мат. 12:40).

Особено значение в богослужебния цикъл има и пророчеството от 37 глава на книгата на пророк Иезекиил за възкресяването на сухите кости, където Господ казва: „Ето, Аз ще въведа дух във вас – и ще оживеете“, което се чете на Разпети петък вечер след опелото Христово.

„След като сме изпратили нашия Господ по човешки с идеята за погребението, автоматично след това идва идеята за Възкресението и радостта от нея“, посочва Найденов.

Богословът обръща внимание и на месианските псалми, сред които Псалом 15 с думите „защото Ти не ще оставиш душата ми в ада“, както и Псалом 21, които според него „свидетелстват за нещо, което ще се случи с Месията“ и насочват към победата над смъртта.

Като едно от най-силните пророчески свидетелства за Христовите страдания Найденов определя 53 глава от книгата на пророк Исаия, където е казано: „Той биде изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония“.

„Този текст толкова живо и толкова критично описва страданията на Христос и смъртта Му, че като че ли самият пророк Исайя е свидетел“, казва той.

По думите му обаче представата за възкресението не се появява изведнъж в старозаветната традиция.

„В по-ранните книги нямаме ясно изразена идея за Възкресението. Имаме идея за царството на мъртвите, но представата за лично и общо възкресение се развива много по-късно“, обяснява Найденов.

Той подчертава, че разбирането на връзката между Стария и Новия Завет е ключово за християнската вяра, защото сам Христос постоянно препраща към древните писания.

„Христос постоянно ни въвежда в този модел на търсене на старозаветни събития, които се реализират в Новия Завет“, казва деканът на Богословския факултет.

Според него и съвременният човек продължава трудно да осмисля напълно значението на Възкресението, както това е било трудно и за хората преди две хилядолетия.

„Ние сме длъжници на Христос и на самите себе си“, заявява Найденов, като отбелязва, че често вярващите преживяват духовен подем около Великден, но скоро след празника отново се връщат към старите си навици.