Любомира Николаева, "24 часа"

Пълните деца носят до края на живота си "метаболитен печат", рискът от тежки здравословни проблеми и ранна смърт в зряла възраст сред тях е с 39% по-висок дори ако са успели да отслабнат

Наднорменото тегло и затлъстяването в България вече са преминали границата на индивидуален здравословен проблем и се определя от специалистите като критичен обществен и икономически бич. Налице е мащабна криза, която засяга повече от половината от възрастното население на страната. Близо 54% от българите и около 33% от децата страдат от проблеми, свързани с излишните килограми.

В световен мащаб явлението засяга близо 1 милиард души, но проявленията му са силно обвързани с икономическото развитие. Докато в страните с високи доходи се наблюдава тенденция към задържане или дори спад на случаите - първоначално отчетен при децата, в страните с ниски и средни доходи се забелязва бурно увеличение. България заема специфично място в тази графика, като експертите отчитат известно “кротване” или забавяне на темпа на нарастване в сравнение с предходни десетилетия, но нивата остават критично високи.

В България все още съществува сериозно подценяване на ситуацията, като наднорменото тегло понякога се възприема като символ на висок социален статус или признак на здраве, а родители на пълни деца са спокойни, че “ще го израснат”. Медицинската общност обаче е категорична, че затлъстяването не е козметичен дефект, а прогресиращо хронично заболяване. То има свой официален код в Международната класификация на болестите и е признато за болест от всички водещи световни здравни организации.

За да търсят обща работеща формула срещу наднорменото тегло, 13 научни дружества и организации подписаха меморандум за общи действия. Те настояват за официално признаване на състоянието за болест и за спешното приемане на единен национален план за борба, изискващ координираните усилия на над 12 министерства.

Затлъстяването натоварва държавния бюджет и обществото по начин, по който нито един естетически проблем, както мнозина го определят, не би могъл. Общата икономическа тежест на това заболяване за България възлиза на колосалните 6 милиарда евро годишно. Сумата е 6% от брутния вътрешен продукт на страната и е напълно съизмерима с целия годишен бюджет на здравната каса. Финансовото бреме е разпределено между НЗОК за лечение на усложнения, Министерството на здравеопазването за спешна помощ и Националния осигурителен институт, който покрива разходите за болнични листове и обезщетения за ТЕЛК. Към това се добавя и огромната загуба на производителност за бизнеса. Данните показват, че 10% от хората с наднормено тегло отсъстват от работното си място поне веднъж месечно поради здравословни проблеми, свързани директно с теглото им.

На този фон системата прехвърля тежестта върху самия пациент. България заема първо място в Европейския съюз по доплащане от джоба за здравеопазване с 36% при средни нива за Европа 15%. Около една четвърт, или 27% от засегнатите хора са принудени да отделят между 50 и 100 евро допълнително от личния си бюджет всеки месец за терапия на хроничните усложнения. Парадоксално е, че основните и най-модерни методи за лечение на свръхтеглото, каквито са медикаментозната терапия и бариатричната хирургия, изобщо не се реимбурсират от здравната каса, съобщиха експертите. Това превръща страната ни в изключение на европейската карта и ограничава достъпа до адекватна медицинска грижа, тъй като бариатричната и метаболитна хирургия се признава от експертите като ключов компонент от мултидисциплинарния подход, който трябва да се прилага в специализирани клиники.

Един от най-сериозните съвременни катализатори на затлъстяването е икономическата ситуация и по-конкретно инфлацията при хранителните стоки. Експертът в икономиката на здравето Аркади Шарков обясни, че съществува права и непосредствена причинно-следствена връзка между нарастващите цени и увеличаването на случаите на наднормено тегло. Когато започнат да растат базовите цени на стоките, хората се принуждават да променят потребителското си поведение в рамките на ограничения си бюджет - преминават към по-евтини, нискокачествени, но силно засищащи продукти.

Тези достъпни алтернативи обикновено се отличават с изключително високо съдържание на въглехидрати и преработени мазнини. Подобен избор бързо и трайно дисбалансира здравословната диета на индивида и неминуемо води до натрупване на излишно тегло. Тази икономическа зависимост не е просто хипотеза, а е научно доказана и подкрепена от данни в авторитетното научно списание Nature на базата на детайлни наблюдения от периода на пандемията.

Настоящото и бъдещото покачване на цените на горивата и основните стоки в резултат и на международната ситуация крие реален риск от ръст на затлъстяването в България през следващите години, тъй като изборът на качествена храна става по-недостъпен за масовия потребител, прогнозира Шарков.

Медицинското определение за затлъстяването като болест се базира на неговата роля като “входна врата” към повече от 230 други сериозни, инвалидизиращи и застрашаващи живота състояния. То засяга без изключение всички тъкани и органи в човешкото тяло. Статистиката за България показва, че половината от хората с наднормено тегло у нас вече страдат от високо кръвно - хипертония, а 31% имат висок холестерол. Хроничното прекомерно тегло е свързано с диабет тип 2, сърдечна недостатъчност, ставни дегенерации, репродуктивни проблеми, депресивни и психични разстройства, както и с различни видове рак. Налице е директна причинно-следствена връзка между затлъстяването и драстичното повишаване на риска от внезапна сърдечна смърт, инфаркт на миокарда и мозъчен инсулт.

Проблемът не се свежда до липса на воля, защото мастната тъкан не е просто инертен склад за излишна енергия, а функционира като активен ендокринен орган и своеобразен паразит в тялото. Тя секретира специфични биологично активни вещества, наречени адипокини, които влизат в директна комуникация с главния мозък и влияят върху неговото здраве и функции. Променят се сигналите за ситост и глад и буквално принуждават мозъка да поддържа високи нива на мастни запаси, фиксирайки го в патологична метаболитна зона на комфорт. Приемът на богата на въглехидрати храна води до остри пикове на глюкозата към мозъка, което носи временно усещане за биохимично облекчение и утеха, превръщайки се бързо в тежка телесна и психическа зависимост.

Най-опасното ѝ проявление е в детска възраст, където митовете на народната психология нанасят най-тежки щети. Схващането, че децата просто ще израснат излишните килограми с навлизането в пубертета, е научно невярно и изключително рисковано. Проф. Виолета Йотова обясни риска с термина “метаболитен печат”, посочвайки дословно, че този печат в организма, който дава детското затлъстяване, не изчезва никога. Ранното детство е критичният период, в който се засажда семето на бъдещите заболявания и се формира траен, необратим биологичен отпечатък върху метаболизма.

Опасността от метаболитния печат се изразява в няколко основни направления. Първо, неговата биологична необратимост е абсолютна. Рискът от тежки здравословни страдания и преждевременна смърт в зряла възраст остава с цели 39% по-висок при хората, които са имали затлъстяване като деца, независимо дали в по-късен етап от живота си те са успели да отслабнат и да нормализират теглото си. Биологичният белег остава активен за цял живот. Второ, усложненията настъпват изключително рано. Статистическите данни доказват, че осем от всеки десет деца, страдащи от затлъстяване, развиват поне едно тежко съпътстващо здравословно усложнение още докато са в детска възраст или в младостта. Трето, паразитното действие на мастната тъкан при децата е най-агресивно - отделяните адипокини програмират развиващия се детски мозък и изграждат дълбока хранителна зависимост, която прави промяната на навиците в бъдеще невероятно трудна задача от чиста биологична гледна точка.

В контекста на комплексното управление на метаболитното здраве чл.-кор. проф. Цветалина Танкова постави съня като основен и критичен компонент на нашето физическо поведение, равен по значение на правилното хранене и движението. Нередовният сън, лошото му качество и нарушената му продължителност влияят директно и пагубно на метаболитните процеси. В детска възраст осигуряването на качествен нощен сън е задължително условие за превенция на ендокринните нарушения. Едновременно с това експертите изненадващо алармират за друг сериозен риск, свързан с прекомерния и нездравословен дневен “сън” - всъщност принудително лежане следобед в детските заведения като ясли и градини. Престоят на легло за повече от три часа през деня при активни деца може сериозно да наруши техния денонощен ритъм и да навреди на здравето им, поради което се препоръчва дневният сън да бъде внимателно регулиран и ограничен за сметка на физическата активност.

Справянето с невидимата за институциите национална криза изисква радикална промяна в културата на хранене в семейството и мащабна държавна намеса. На първо място, е необходимо изграждането на висока здравна култура в дома още от етапа на правилното захранване, като се преустанови практиката на децата да се предлагат нискокачествени тестени изделия и захарни напитки. На второ място, наред с наредбите за здравословно хранене в детските и училищни заведения е нужна категорична промяна в инфраструктурата около тях, съчетана със строги регулации и ограничаване на маркетинга и рекламата на вредни храни, насочени към непълнолетни. В по-широк мащаб е жизненоважно прилагането на координирана мултидисциплинарна държавна политика. Тя трябва да обхване над 12 министерства, включително тези на спорта, образованието, земеделието, икономиката и регионалното развитие. Програми като “От фермата до трапезата”, които подкрепят родното производство на чисти и качествени продукти, трябва да залегнат в менюто на детските градини и училищата, смята Гергана Паси, председател на фондацията “Коалиция срещу затлъстяването”.

Медицинските експерти са категорични, че макар резултатите от системна национална политика да не се виждат веднага, тя ще доведе до реален, измерим и дълготраен обрат в здравословното състояние на нацията в рамките на около 10 години.