Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg

Нека правим разлика между тези две неща – софиянци и столичани. Представете си Варна. Там се срещат три вида личности – варналии (старите граждани), варненци (новите граждани от околните села) и граждани от всички краища на страната, пристигнали през топлите месеци със своите кикотещи се деца и пъстрите си надуваеми дюшеци. Така е и в другите големи градове. Преди много години имах секретарка от Сливен, която говореше правилно като водеща на централните новини. Когато показах премерено удивление, тя ми обясни, че сливналиите говорят така, а мьекат сливенците. От друга страна имам роднини в Русе – културни хора, кореняци, потомци на тамошни фабриканти, – които мьекат. Ходѝ го разбери!

Същото е и положението в София – има софиянци, има столичани, има и „гости на столицата“. Столичаните не обичат особено софиянците. Бил съм свидетел на една от причините. В казармата, поради естеството на поделението, имаше доста софиянци. Някои се държахме като нормални хора, но имаше и такива, които гледаха на несофиянците като на унтерменши. Тези, вторите, бяха предимно от крайните панелни квартали на столицата. Мнозина от тях бяха не софиянци, а типични столичани според оформящата се тук дефиниция. Но пък и сред софиянците има мнозина, произхождащи, макар и в по-дълбока древност, от софийските села, а софийските села се славят като по-зловещи от доста останали. Шопи.

Драмата между софиянците и столичаните е тази, че първите се мислят за по-аристократични от вторите, а вторите не са съгласни. Или пък, че вторите си мислят, че първите се мислят за аристократични. Или пък че вторите мислят, че първите наистина са по-аристократични и ги е яд. Няма такова нещо, това е илюзия, заблуда.

Първо на първо, софиянците не са еднакви. Едно е да си софиянец от Докторската градина или „Седмочисленици“, съвсем друго е да си от Коньовица или Банишора. В Коньовица и Банишора също може да си от поколения, което те прави породист софиянец, но изтънчеността невинаги е гарантирана.

Какъв е истинският софиянец? В никакъв случай не е аристократичен. Има всякакви хора, най-различни, но като цяло софиянецът е скептичен, рядко е веган и рядко ще го видите на електрическа тротинетка. Пуши и пие. Често дърпа ушите на децата си. Внимателно съставя мнението си, като за това ползва повече от един източници. Трудно изпада в телешки възторг пред чуждестранни величия, народи и държави, защото знае, че мястото, към което принадлежи и което му принадлежи, е по-старо от Рим. Но това, че мястото му е по-старо от Рим, също не го довежда до телешки възторг, защото за него това е в реда на нещата, с това се е родил. То би имало значение може би за някого другиго, но не и за него. Ако софиянецът е комплексар, то неговите комплекси са от съвсем друго естество и сред тях в никакъв случай не е желанието да се конкурира в нещо със столичаните. При столичаните не е така. Те гледат да се конкурират във всичко, защото все още се доказват. Млади души. Ако попаднете на софиянец, който иска да се конкурира с вас, да знаете, че най-вероятно това е маскиран столичанин.

Много столичани (аз не знам защо, мога само да се досещам) се маскират на софиянци. Вижте само т. нар. „жълтопаветници“, които претендират да бъдат „градската десница“! Половината от тях са дошли вчера с цървулите на рамо. Именно заради тях в момента различаваме два вида жълтопаветници – такива, които се изявяват на жълтите павета, и такива, които са родени на жълтите павета. И не мислете, че се опитвам да очертая някаква измислена класа – много идиот се е родил и на жълтите павета, особено през последните 78 години от 1944 насам. Дори понякога по-голям идиот в сравнение с някои по-скромни номенклатурчици и активни борци. Обаче разлика все пак има. Не в количеството, не в качеството, а в манталитета. Защото т. нар. „жълти павета“ не са нищо друго, освен мъничка отсечка от древната Via Militaris или Via Diagonalis, свързваща Рим с Константинопол.

Сега ще попитате защо ви занимавам с всичко това. Благодаря ви за този въпрос. Занимавам ви, защото се задават поредни местни избори, на които, както изглежда, столичаните ще изберат кмета на софиянците. Знам, знам, че е редно така да бъде, при положение че при два милиона град, софиянците са стотина хиляди, а всичко останало са столичани и гости на столицата. Знам, че при демокрацията мнозинството налага мнението си на малцинството, дори когато малцинството е право. Но все пак, все пак…

Какво да се направи (и тук навлизаме в чистата теория), ако искаме кметът на София да се избира от софиянците, а не от столичаните, мнозина от които още не са си сменили и номерата на автомобилите? Очевидно трябва да се въведе някакъв ценз. Условието до гласуване за кмет да бъдат допускани само онези, които са родени на жълтите павета в домовете на прадядовците си, е твърде ограничаващо, макар че мен ме устройва. По-приемливо звучи правилото да гласуват само онези, които притежават наследствени недвижими имоти в София. Забележете: наследствени! Слабостта тук обаче е, че само след някоя и друга година децата на новодомците от Манастирски ливади, Кръстова вада и Малинова долина (където и да се намира това!) вече ще бъдат наследници на недвижими имоти в София, но все още ще си остават столичани. Затова трябва да се определи от колко поколения да са наследявани тези имоти и тогава вече става сложно.

Разбира се, това е в кръга на шегата, нали никой не си мисли, че го предлагам сериозно. Но опасността София да изгуби физиономията си и да се окаже превзета от блеснали либерали, е реална. Блесналият либерал може да е роден навсякъде, той може да е както столичанин, както „гост на столицата“, така и най-породист жълтопаветник от онези, които са родени на жълтите павета, а не само се изявяват на тях. Но именно софиянците като обобщено явление са онези, които ще пренесат елегантно декадентския дух на този уникален град.

Не е все едно кой ще бъде кмет на София. Столицата е на всички, ние сме благодарни за това че тя расте, без да старее, защото по този начин се вдигат цените на имотите ни, но неподходящ кмет в крайна сметка ще се окаже проблем за всички, не само за софиянци, столичани и гости на столицата. Рано или късно ще се окаже. Абсолютно същото важи и за Пловдив (друг уникален град), за Варна, Бургас, Русе и т.н. Много пъти съм казвал, че както човеците имат душа, така и народите имат душа. Сега ще добавя, че и градовете имат душа и душата на София са софиянците. И то не всички софиянци, не тези, които полушеговито очертахме по-горе, а онези софиянци, които трудно се поддават на дефиниране, но които всеки ще разпознае.

Ако столичаните искат час по-скоро да станат софиянци, нека оставят софиянците да си подреждат града. Спокойно, и сред софиянците ще се намерят достатъчно вегани и тротинеткаджии, които да обичат постмодерни инсталации в градското пространство. Тази напаст не подбира род и произход. София ще бъде „модерен“ европейски град, но същевременно ще продължи да бъде и последният град, в който се е провеждал канонотворчески събор и който все още е в християнски ръце. Ще продължи да бъде и много други неща. За вас не знам, но аз поне с такива мисли ще започна да се подготвям за следващите местни избори в моя град. Освен това мисля, че Картаген, който за разлика от Рим, София, Пловдив и Константинопол не лежи на Via Militaris, трябва да бъде разрушен.

*** 

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.