Едва ли има личност в съвременната история на американската политика, която да е оказала такова преобръщащо влияние на процесите в нея, както това направи Доналд Тръмп за последните седем години. От обявяването на своята кандидатура за президент през 2015 г., през побеждаването на петнадесет опоненти в първичните избори, измежду които изключително значими авторитети сред Републиканската партия, до изборната му победа срещу Хилъри Клинтън и четиригодишният президентски мандат, Тръмп не само спечели републиканците и ги направи негова партия, но оказа най-трансформиращото влияние върху тази политическа сила от времето на Роналд Рейгън насам. Изборната загуба от 2020 г. изобщо не го обезкуражи, нито пък фактът, че той е единственият президент в американската история, който два пъти е бил обект на процедура по импийчмънт. Нещо повече дори – Тръмп продължава да има водеща роля в Републиканската партия и да определя посоката на нейното движение. Предварителните проучвания във връзка с президентската надпревара през 2024 г. показват, че той има двойна преднина пред всички други потенциални опоненти. И скандалите, които съпътстват неговата личност, по никакъв начин не успяха да отслабят електоралния му потенциал.

Тук на дневен ред изниква големият въпрос – ще се кандидатира ли Доналд Тръмп за втори президентски мандат? Слухове и дискусии в тази посока започнаха да излизат от момента, в който той напусна Белия дом през онзи злополучен януари на 2021 г. на щурма на Капитолия и втората му процедура по импийчмънт. Обикновено бившите президенти на Съединените щати се отдават на благотворителна дейност, писане на мемоари, изнасяне на речи и на някаква форма на политическо консултиране. Не са много случаите, в които президенти или кандидати, загубили избори, да са правили опит да се върнат в голямата политика с цел да спечелят най-висока държавен пост в американската система. За последните 70 години единствени такъв случай е на Ричард Никсън. След като в продължение на осем години Никсън е вицепрезидент по време на мандатите на Дуайт Айзенхауер, той губи изборите през 1960 г. от Джон Кенеди, за да се върне триумфално осем години по-късно и още по-триумфално да спечели преизбиране през 1972 г. Президенти като Джими Картър, загубил от Роналд Рейгън през 1980 г., както и Джордж Буш-старши, загубил от Бил Клинтън през 1992 г., се оттеглят от политическата сцена. Това обаче не се случва с Доналд Тръмп. След като неговото присъствие доминираше междинните избори, проведени през изминалата седмица, сега се очаква неговото голямо обръщение, което той трябва да направи на 15 ноември 2022 г. от имението си във Флорида. Очакванията си, че той ще обяви своята кандидатура за президент за 2024 г.

Всичко това се случва на фона на спорното представяне на Републиканската партия на междинните избори за Конгрес – очакванията за голяма „червена вълна“ не се материализираха, а демократите се представиха изключително добре. Партията на демократите успя да запази мнозинството си в Сената, макар и минимално, а контролът за Камарата на представителите все още не е предрешен. Новинарската платформа “Politico” обяви фотофиниш по отношение на Камарата с възможността дори демократите да постигнат изненадваща победа и да запазят контрола върху долната камара с минимално мнозинство. Дори и Републиканската партия да успее да спечели мнозинство там, то ще е изключително ограничено по своите мащаби – вероятно в рамките на няколко мандата. Нещо, което е изключително далеч от изборните победи от 2010 г. и 2014 г., когато Републиканската партия успя последователно да обърне и Камарата на представителите и Сената – през 2010 г. републиканците спечелиха 64 мандата от демократите и си осигуриха голямо и комфортно мнозинство. На фона на това така наречената неосъществена „червена вълна“ приключи с около двадесетина повече мандати за тях.

Идва въпросът защо се случи това? Как така партията, която беше фаворит да спечели тези избори, почти успя да ги загуби? Особено на фона на всичките проблеми на администрацията на Байдън – цени на горива, инфлация, войната в Украйна, бюджетният дефицит и т.н. И на фона на това, че партията принципно би трябвало да е монолитна откъм лидерство, тоест обединена около това на бившия президент Тръмп. Фактът е, че Републиканската партия е дълбоко разделена между привържениците на Тръмп и стария републикански естаблишмънт, който усилено иска да се отърве от него. И това разделение най-ясно си пролича на тези избори. Христоматиен пример в тази посока е Аляска, където двама републикански кандидати, включително подкрепяната от Тръмп Сара Пейлин разделиха своите избиратели буквално на две половини, което донесе победата в ръцете на демократите – и изборите за член на Камарата на представителите от Аляска бяха спечелени от демократ за първи път от десетилетия насам. Факт е, че това не е единственият случай. Той се милтиплицира многократно по цялата американска избирателна система.

На фона на разделението в Републиканската партия обявяването на кандидатурата на Тръмп ще се сблъска със сходна ситуация, каквато имаше през 2015 г., а именно да консолидира не подкрепата на избирателите за себе си (защото мнозинството от твърдото ядро на републиканците са тръмписти), а да си осигури безпроблемен политически естаблишмънт, който дори и да не го подкрепя явно, поне да не му създава проблеми. Но разликите с 2015 година са наистина големи, защото тогава след години управление на Барак Обама американската десница и независимите избиратели бяха ентусиазирани за нещо ново, различно от демократите. Сега, независимо всички проблеми, създадени или нерешени от администрацията на Байдън и Демократическата партия, републиканското разделение пречи на материализацията на солидни изборни победи. Което са напълно възможни предвид всички обстоятелства, особено на фона на падащия рейтинг за подкрепа на президента Байдън и партията му.

В този ред на мисли завръщането на Доналд Тръмп в голямата политика и евентуално спечелването на втори президентски мандат може да се сблъска с много непредвидими проблеми, които да не дойдат толкова от преките му опоненти, колкото от интригите в собствената му партия. Интриги, които почти костваха на републиканците сигурната им победа в междинните избори. И докато през 2015-2016 г. републиканското лидерство, удивено от избирателната подкрепа за Тръмп, постепенно застана твърдо зад него, то днес една не малка част от него е готова да приеме управление на демократите отколкото да даде победа на Тръмп и политическите кръгове около него. Което може да провали републиканските надежди за победа за Белия дом през 2024 г., както почти ги провали миналата седмица – с възможността все още да бъде спечелен някакъв контрол с минимално мнозинство върху Камарата на представителите.

Но Доналд Тръмп се е доказал като човек, който нито се отказва, нито се плаши от черни кампании, нито изпитва някакви притеснения от скандали или да влиза тежко в политически битки. Може би това е неговият най-силен коз в тази ситуация, който най-сериозно плаши неговите опоненти в собствената му партия. Този негов характер е способен не само да им даде политическа битка, но при добро стечение на обстоятелствата и да я спечели. За съжаление обаче точни тази политическа битка се оказва ерозираща за доверието на избирателите в Републиканската партия дотолкова, че не може да ги мобилизира до такава степен, която да им осигури изборна победа – победа, която през 2022  г. им беше повече от гарантирана. Тепърва предстои да разберем дали Доналд Тръмп ще се впусне отново в президентската надпревара. Очакванията са това да стане на 15 ноември 2022 г., когато той направи обръщението си от имението във Флорида. Ако го направи, това ще бъде началото на един много тежък политически път, който първо ще трябва да мине през цялостната консолидация на Републиканската партия, а след това през победа срещу демократите (при условността дали Джо Байдън изобщо ще се кандидатира за втори президентски мандат поради напреднала възраст).

Димитър Стоянов, коментар за Tribune.bg

****

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.