Ще ни спре ли Западът заради ромите?

Избрано 28.08.2013 09:25

Чехия оня ден скинари биха роми. Боят не бе селски, а достатъчно голям, за да влезе в международния обмен на телевизиите по света. Показаха кадри, които напомнят на събития от предвоенна Европа през 30-те години на миналия век – бойни отряди, обикалящи и биещи наред всеки, който не прилича на “чист чех”.

Новината мина и замина. Явно чешкият расизъм е достатъчно европейски, за да му обръщат излишно внимание. Друго си е българският. Вместо да се стекат в Чехия, западните журналисти в момента обикалят България. И по-точно ромските махали. Издирват онези хиляди роми, които ще тръгнат от 1 януари 2014 година към социалните каси на Германия и Холандия, Англия и Норвегия (без да е в ЕС), Франция и Дания и въобще към всички онези държави, които от около година рисуват апокалиптични картини за наплива на роми, които ще им изземат работните места и ще им опразнят социалните каси в момента, в който ЕС вдигне бариерите на пазара на труда и най-сетне ни даде и това основно за европейския договор право – на равен труд.

Без съмнение част от нашите роми ще си пробват късмета в Германия, Австрия или Холандия. И най-вече онези, които така или иначе са поработвали там през последните години и смятат, че са в състояние да устроят не само себе си, но и семействата си. Останалите не бяха чували за предстоящото отваряне на пазара на труда (те всъщност не са чували и за затварянето му), но откакто ежедневно ги посещават чужди колеги, за да ги питат кога точно нарамват бохчите и тръгват към елдорадото на западната социална система, са напълно информирани.

Имах възможността да придружа някои от германските, норвежките и австрийските журналисти, дошли да грабнат набързо по някой “Пулицър” за достойната отбрана на европейските ценности. Разговорите им протичаха горе-долу така: “Ще ходиш ли в Германия?” Изненадан поглед: “Не.” Втори опит: “А твоите роднини, съседи, приятели ще ходят ли? Например в Дортмунд?” Замислен поглед: “Не съм чувал, ама едни комшии отидоха в Испания.” Колежката обаче се интересува само от Германия: “Добре де, сега от 1 януари вече можеш да кандидатстваш за социални помощи, няма ли да идеш?” Още по-замислен поглед: “Ами аз се занимавам с музика, може и да пообиколим, ама не съм мислил.” Това е във “Факултето” в София. Там за съжаление на западняците се оказа пълно с ужасно непредставителни за клишетата им ромчета, които в момента се занимаваха с идеята да си вземат догодина матурата, да си намерят работа и да се изнесат от квартала, в който не можели да живеят спокойно.

Късметът споходи западните журналисти в извънсофийските махали около Варна и Пазарджик. Там си има цели улици, които говорят сносно немски. Обясниха, че отдавна са си извадили документи за работа и всяка година работят по няколко месеца в Германия. “Ама откакто взеха да идват онея, дето пипат и не работят, стана много лошо да казваш, че си от България”, призна даже един ром, изкарващ прехраната си по строежите в Бавария. Всъщност да си българин в Европа, е по-лошо, отколкото да си ром.

Защото за разлика от медиите и обществото в България, медиите и обществото на Запад от Белград са толерантни. Те никога не биха си позволили да атакуват с обиди и расистко отношение “ромите, синтите и другите пътуващи народи”, както е пълното политически коректно изписване. Но ако смениш “роми” с “българи” или “румънци”, всякакви вестникарски заглавия и министерски изцепки са допустими. По българина може да се даде команда “бой”, пък дори и всъщност да се имат предвид пак ромите. Важното е да не наричаме нещата с истинските им имена и толерантността е налице. Този двоен стандарт обаче е по-вреден и от най-расистките изцепки на българи и чехи заедно. Защото замита проблема с ромите в Източна Европа, който става все по-голям и никакви европейски десетилетия, конференции и програми не го стопяват.

От години ЕС отпуска пари, които хич не са много, за борба с бедността и неграмотността сред ромското население. И от години тези пари не достигат отделния ром, а изчезват някъде по пътя от Брюксел до правителствата, министерствата и отделни фондации. В същото време масата роми са обречени на мизерия, достойна за Дикенсови романи.
Парите за ромите, за които всички говорят, но никой не е виждал, само увеличават омразата между българи и роми. А тя е взаимна. Ромите казват: “Българите пак ни откраднаха парите!” А българите се оплакват, че ромите живеят на техен гръб. Защото за сметките за ток и парно пари нямат не само пътуващите народи, а и уседналите. Факт. Сега кампанията, която са подели западните държави срещу “българите и румънците”, няма да доведе до нищо друго, освен до още по-голяма ненавист.

Българите хич не обичат да ги излагат пред чужденците. А на ромите не им пука. Те гледат как да оцелеят. И сега ще продължат да оцеляват в този мач между Изтока и Запада на ЕС, в който ще си ги разменяме като пинг понг, обвинявайки се взаимно в тесногръдие и расизъм.

Нито западняците ще признаят, че става дума за специфичен отделен проблем, за който се налага да работят всички заедно и чието решаване изисква огромни средства, много специалисти и постоянство. Нито пък българите или румънците ще се излекуват скоро от отношението си към ромите, което е предизвикано освен от всичко друго и от всеобщата ни бедност.

В крайна сметка в едно общество, в което и не много бедните мизерстват, най-бедните просто изхвърчат от влака. Така че приказките на Запада, че не бива да отваря пазара на труда, с което намеква, че ще им окрадем социалните каси, са само пропаганда. Няколко хиляди роми по никакъв начин не могат да бъдат такъв голям проблем за тях, ако ще и всички дружно да виснат на социалните каси. Макар че на всичкото отгоре има немалко роми на Запад, които работят.

Истината е, че те се стичат често в градове с огромни проблеми с бюджета. Емблематичен пример са Дортмунд и Дуисбург в Германия. Тези градове са пред фалит и дори 1000 души, които идват в рамките на година-две, без да говорят немски, са им в тежест. Кметовете на тези градове всъщност се борят за повече средства от държавата или от ЕС, като размахват заплахата от ромското нашествие, за да ги чуят. Иначе в Германия досега “българин” никога не е било повод за страх. Там живеят над 120 000 българи, а ромите не са повече от 10 000 пряко сили.

Искала съм точни данни за това колко от “страшните българи” висят на социални помощи и колко са безработни в Германия и се оказва, че броят им е под средния за страната. Социалните каси дори в Дуисбург и Дортмунд не се изпразват от тях – в крайна сметка достъпът до социалната система не е толкова лесен.

Основният проблем се състои най-вече в “нарушаването на съседския мир”. Сещате се за какво говоря – блок, населен с пловдивски или румънски роми насред бюргерско кварталче, определено е като бомба със закъснител. Шумно е, мръсно е, не се плаща токът и водата, а боклукът не се хвърля разделно. Достатъчен повод кметовете да се уплашат от евентуални граждански бунтове. И да подемат иначе доста странната за толерантна Европа антибългарска и антирумънска риторика.

Но в крайна сметка Западът няма да успее да ограничи пазара на труда за българи и румънци и за в бъдеще – основната идея в момента на някои министри от ЕС, защото свободното движение и правото на труд е в основата на договора на общността. Максималният брой години с ограничения изтича през 2014 г. Възможно е от 1 януари западните държави в ЕС да бъдат залети от доста безработни и неквалифицирани работници. Това е проблем за тях, безпорно! Но пък нека го преглътнат, утешавайки се, че сме им пратили и 10 пъти по толкова квалифицирани и образовани работници, които липсват на нашата икономика.
В крайна сметка това е общият пазар – всеки има и ползи, и вреди.

Няма как успехите да са техни, а проблемите – наши. А и както се видя от практиката във Франция – да натовариш ромите на самолети и да ги върнеш в родината им, не решава ромският проблем, ама и с милиметър. Даже напротив. Дамгосването става по-дълбоко. От кампании като тази срещу България и Румъния в крайна сметка ще има пак само едни потърпевши. Пак ромите. В бъдеще ще им е трудно не само у нас, а и там. До момента, в който най-сетне се приеме, че за тях трябва да помисли целият ЕС. Засега обаче това, уви, е само утопия.
Капка Тодорова, 24chasa.bg

CHF CHF 1 2.09898
GBP GBP 1 2.23268
RON RON 10 3.8428
TRY TRY 100 3.90089
USD USD 1 1.66994