Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) обяви за явно неоснователна и недопустима жалба на Любомир Димитров - Любо Гребеца срещу България и прекрати делото, съобщиха от Министерството на правосъдието.

Жалбата на Димитров пред съда в Страсбург е за нарушено право на справедлив процес, припомня правният сайт "Лекс". Той се оплаква, че е бил осъден от българските съдилища за две убийства на базата на показания на небезпристрастен свидетел.

През 2014 г. Димитров е осъден на 10 години затвор като участник в престъпната група на "Наглите", организирала и извършвала отвличания за откуп.

През 2020 г. Върховният касационен съд окончателно потвърди нова присъда на Гребеца - доживотен затвор. Тя е за убийствата на Юлиян Лефтеров - Кунгфуто и на Иван Пайнавелов.

Наказателното производство за убийствата е образувано след като друг член на "Наглите" (назован в решението на европейския съд като Д.Д.) посочва местонахождението на двамата изчезнали и твърди, че са убити от Гребеца. Телата са открити и идентифицирани. През 2015 г. прокуратурата внася обвинителен акт за убийствата.

Д.Д. е разпитан пред съда като единствен очевидец на престъплението, а адвокатите на Гребеца искат показанията му да бъдат изключени, тъй като са дадени срещу "преференции", както и от желание за мъст. Тезата е отхвърлена от три съдебни инстанции в България, както и от ЕСПЧ. "Европейският съд напълно споделя аргументите на представителите на държавата по това дело", посочват от Министерството на правосъдието.

Българските съдилища приемат показанията на Д.Д. за достоверни, последователни във времето и потвърдени от докладите от аутопсията, балистичните доклади, показанията на други свидетели и документалните и веществените доказателства, събрани по време на разследването. Установяват и че този свидетел не се е облагодетелствал от показанията си, тъй като е получил тежко наказание като участник в групата "Наглите".

Използването на показания, направени от свидетели в замяна на имунитет или други предимства, може да компрометира справедливостта на производството срещу обвиняемия и да повдигне ред въпроси, отбелязва ЕСПЧ. За това във всеки подобен случай е необходимо да се определи дали защитата е била наясно със самоличността на свидетеля и негова договорка с прокуратурата (ако е имало такава), дали това е обсъдено по време на съдебния процес, дали защитата е имала възможност да разпита свидетеля, дали фактът на договорката е бил разгледан от всички инстанции.

Преценката на ЕСПЧ в конкретния случай е, че българският съд обстойно е анализирал всички данни, показанията на Д.Д. са спонтанни, свидетелят не е извлякъл никаква полза от тях, самоличността му е била известна на защитата, която е имала възможност да провери показанията.