На 20 март 2021 г., събота, варненските седесари ще се присъединят  към традиционното шествие-поклонение в Ловеч в памет на жертвите от лагера „Слънчев бряг“, създаден от комунистическия режим през 1959 г. край града и просъществувал до 1962 г. Това е един от най-жестоките концлагери, родени от тоталитарното управление на БКП. Комунистическият режим след 9 септември 1944 г. създава десетки концлагери в страната за въдворяването на „политически опасни лица”, както и на хора, оценявани от ДС като потенциални врагове на „народната власт”. Още в първите месеци след създаването им на принудителна работа в лагери са изпратени над 37 000 души.

Първият лагер е създаден до гр. Сандански – гара Свети Врач през януари 1945 г. От октомври 1945 г. до края на 1946 г. в пернишката мина "Куциян" са въдворявани белогвардейци. През 1948 г. "Куциян" е разделен на две, за да побере многото земеделци Николапетковисти. Една част от лагеристите са преместени край с. Богданов дол, Пернишко до 1951 г., а друга в с. Николаево, Казанлъшко до юли 1949 г. Друг лагер в периода  1947-1948 г. е създаден край яз. "Росица" (днес "Стамболийски"). Лагер се създава и в с. Ножарево, Силистренско от началото на 1947 г. до средата на 1952 г. За жени е организиран лагер в един от манастирите край В. Търново, който през 1947 г. е преместен в с. Босна, Тутраканско. Край с. Бошуля, Пазарджишко от 1945 г. до 1949 г. просъществува лагер за криминално проявени лица.

По този повод разказваме за участта на Людмила Славова една от хилядите жертви на комунистическия режим, чиято гибел остава ненаказана до днес. Избрана е за народен представител на Българската социалдемократическа партия в 26-то Народно събрание. По време на обиколка на избирателния си район заедно с ъс свои застъпници е нападната от десетина бивши ремсисти, пребита, изнасилена, с потрошени ръце. След месеци влачене по арести е изпратена в комунистическия концлагер в Ножарево. През септември 1948 г. заедно с група лагеристи е доведена в София за нови разпити в главна дирекция на народната милиция, чиято сграда на Лъвов мост си спечелва печалното име Народен дом на терора. Умъртвена е по зверски начин – залята с десетки литри вряла вода.

Печалната участ на Людмила Славова е разказана от първо лице от нейн племеник във филма на БНТ „Народен дом на терора“ / https://www.facebook.com/watch/?v=742953915806216/. „На 16 януари 1990 г. със свое решение Народното събрание възлага на главния прокурор да разследва смъртта на Людмила Славова и на друг виден социалдемократ и депутат в три парламента Кръстю Пастухов в Сливенския затвор, казва Крум Славов. До днес българската прокуратура не е предприела никакви действия в тази посока. Ако решението не е отменено, то все още е в сила“. Братът на Людмила Славова е варненският социалдемократ Димитър Славов. Той доживя да види възраждането на демокрацията в България. Беше един от двигателите на възстановяването на БСДП, един от основателите на СДС-Варна, вдъхновител на поколения варненски седесари.

Още в първите три месеца след 9 септември 1944 в България са избити близо 30 000 представители на дотогавашния елит без съд и присъда. Жертви на черния терор стават нтелектуалци, духовници, учители, държавни служители, офицери, полицаи, общественици, индустриалци, търговци, лекари. Следва така нареченият „народен съд", който произнася 2730 смъртни присъди, 1 305 души са осъдени на доживотен затвор, а останалите над 10 хил. души – затвор от 1 до 20 години. За сравнение на Нюрнбергския процес са осъдени 19 нацисти на третия Райх, от които на смърт едва 12.