До сега състезание между Румен Христов и Светослав Малинов на национално ниво не е имало. На местно ниво обаче някаква форма на партньорство, макар и индиректно, вече се е случвала.
На изборите за председател на СДС през декември 2008 г. гласовете на варненските седесари бяха дадени за Румен Христов. Малко по-късно на 29 март 2009 г. Дарик радио съобщава „Светослав Малинов поведе евролистата на ДСБ във Варна“.
Тоест, в морската столица организацията на СДС, която се води (по-исторически причини) за една от най-твърдите антикостовистки организации вече е работила заедно с един от най-твърдите костовисти.

И нищо особено не се е случило. На изборите за Европарламент през 2009 г. Малинов
е регистриран на второ място в листа на Синята коалиция и става евродепутат след влизането в сила на Договора от Лисабон (1 декември 2009г.).
Събитията не са толкова далеч във времето и би трябвало да се помнят.
Още повече, че малко неща са с променили от тогава.

За никого не тайна, че във Варна и СДС, и ДСБ си имат местни специфики. Които обясняват голяма част от процесите през последните две години.
Едната от големите разлики касае СДС-Варна. Местната организация успя да се впише в плановете на Мартин Димитров. Нямаше нито управленски, нито кадрови драми на местно ниво. Имаше даже трудни за председателя на СДС моменти, когато той е разчитал основно на подкрепата на Варна и я е получавал.

Колкото и парадоксално да звучи, малки са шансовете състезанието между Румен Христов и Светослав Малинов да се превърне в изтребителна война на живот и смърт. Но ги има!
За съжаление, за такъв вариант подсказва едно единствено изтървано (вероятно случайно) от Иван Костов изречение - “Няма да има апаратни игри, надяваме се да мотивираме избирателите сами да припознаят и профила на кандидата, и субектите, които ще ги представляват“.

- Няма да има апаратни игри – всеки път когато някой се кълне, че няма да прибягва до апаратни игри се налага да бъдем подозрителни. Особено ако този някой е Костов.
- надяваме се да мотивираме избирателите сами да припознаят и профила на кандидата – това си е директна закана (ще оплюем Румен Христов, за да мотивираме избирателите); 
- и субектите, които ще ги представляват – тук дава да се разбере, че ще „мотивират избирателите”, като им обясняват, че субектът, който ще ги представлява е ДПС, а после те „сами да припознаят”.

Това последното специално във Варна (пък и навсякъде другаде) е глупав ход! Защото има една забележима тенденция, която се свързва с ДСБ във Варна. Гръбнакът на тази партия в морската столица е създаден от хора, които в миналото бяха пряко подчинени на Христо Бисеров. Някои от тях дължат партийната си кариера, а други политическото си оцеляване на него. И в това няма нищо лошо! По темата е писано не веднъж – достатъчно е само да се проследи движението на кадрите в легендарния отдел „Национална координация“ на СДС и всичко си идва на мястото.*

Между другото, всеки път когато в дясно са се доверявали на демокрацията са спечелили. Предварителните избори са инструмент, широко използван в много страни с демократични традиции и тази практика по-скоро се счита за успешна, отколкото за вредена. Такъв беше случаят например с Петър Стоянов, който на 1 юни 1996г. спечели предварителните избори с 66% от 870 000 гласа и бе издигнат за кандидат президент от Обединените демократични сили.
На 2 ноември 1996г. той беше избран за президент на републиката.
Няма причина една практика, доказала се веднъж като успешна през 90-те години, да се провали в наши дни.**

По-интересна обаче е реакцията на политическите субекти извън оста СДС-ДСБ.
Близките до ГЕРБ наблюдатели вещаят тотален разгром и едва ли не изчезване на старата десница. Напук на тези апокалиптични картини тази сутрин във Фейсбук (Стената на Стефан Гамизов) се появиха сведения за социологически проучвания, вещаещи много неприятности най-вече за... ГЕРБ. Говори се за срив в доверието към ГЕРБ до унизителното ниво 13% и за очаквани фалшификации, които да доведат някак си резултатите им до 22-23 %.

Кой ще излезе прав и кой крив ще видим на финала. Към днешна дата обаче е очевадно, че и Румен Христов, и Светослав Маринов са много по-подготвени за президентския пост от Бойко Борисов например. Първият владее писмено и говоримо английски и руски, вторият английски и немски. За образователен ценз не си заслужава да говорим, защото изоставането на Борисов става още по-драматично. Румен Христов е доктор по икономика, научен сътрудник и извънреден професор на Югозападния университет в Благоевград, а Светослав Малинов има магистърска степен по политическа философия от университета в Йорк, през периода 1995–1998 г. е редовен докторант, а след 1998 г е асистент в катедра „Теория на политиката“ в Софийския университет.

БСП за сега го дават по-кротко.
Очевидно е, че се надяват на вариант „Първанов“ – тоест, докато другите се карат, техният човек да мине между капките (подобна тактика им се върти в главите и за кметските избори).
Има обаче една подробност. В момента по бТВ тече сериалът „Стъклен дом“. Ами ако електоратът реши, че Стефан Данаилов... играе себе си? Което не е много далеч от истината. Май!
Антон Луков

*Още по темата в „Бисеров вместо хоризонт“

**Още по темата в „Преоткриване на предварителните избори“