Резерватът, разположен на плато на около 400 км южно от Лима, бе редуциран от 5633 кв. км на 3235 кв. км

Перуанското правителство предизвика полемика, след като обяви намаляване с 40% на площта на резервата, в който се намират прочутите геоглифи на Наска - загадъчни фигури, създадени преди около 2000 години. Властите твърдят, че отнетата територия не съдържа археологически ценности, съобщи АФП, цитирана от БТА.

Резерватът, разположен на плато на около 400 км южно от Лима, бе редуциран от 5633 кв. км на 3235 кв. км. Мярката, публикувана преди седмица в официалния вестник, остана доскоро извън общественото внимание.

"В изключената зона няма археологически или други културни ценности", увери министърът на енергетиката и мините Хорхе Монтеро пред международната преса.

Геоглифите на Наска са рисунки по земната повърхност, които могат да се видят в цялост само от високо във въздуха. Снимка: АП/БТА

Според властите, в намалената зона от месеци работят нелегални миньори. "Те вече не са в нарушение на закона, тъй като територията, на която се намират, вече не е част от резервата", подчерта Монтеро.

Минното дело е ключов икономически сектор за Перу, но често е съпроводено от социално напрежение и конфликти, понякога с трагичен изход.

Намаляването на защитената територия обаче сериозно тревожи археолозите. Питер Ван Дален, декан на Перуанското дружество на археолозите, определи аргументите на министъра като "изключително неподходящи". "Как може да твърди, че няма археологически останки, след като не е специалист?", попита той в интервю за АФП.

Неотдавнашно изследване, проведено от японски екип с помощта на изкуствен интелект, доведе до откриването на 303 нови геоглифа в резервата - почти удвоявайки броя на известните досега фигури.

Включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, геоглифите на Наска изобразяват геометрични форми и силуети на животни, видими само от въздуха. Истинското им предназначение остава мистерия - някои учени ги разглеждат като астрономически инструменти, други като календарна система.

Първите геоглифи са открити през 1927 г. Мястото е ценен свидетел за съществуването на цивилизацията Наска, обитавала региона между 200 и 700 г. сл. Хр.