От Фейсбук профила на Кузман Илиев

Германия си влиза в рецесия - отрицателен растеж последното тримесечие на миналата година. Още само още едно такова тримесечие всред зимата - и дори повечето икономисти ще забележат и осъзнаят очевидното: че поскъпване на храните и горивата с 30 и 50 на сто за година е стопански мор; че ръстът на доходите, изяден от инфлацията, е обиране на средната класа, която така или иначе се топи с бързи темпове. С една дума: че има глобална инфлационна стопанска криза.

САЩ наляха 370 млрд. долара за чиста енергия, привличайки ожмулените от данъчно и административно бреме европейски концерни. В отговор - и с репчене - Франция и Германия замислят “бърз скок напред” към социализма и неефективността - огледални на американските субсидии, че и допълнителни стимули за “позеленяване”. И то след като цялата регулаторна и парична политика на европейците от години е подчинена именно на идеята за инвестиции във ВЕИ. Колкото и да са колебливи и недостатъчни те: слънцето и вятърът няма как да дават “храна” за стабилна икономика и мощна индустрия, а 700-те милиарда евро, налети в компенсации и енергийни помощи в Европа, няма как да заместят липсващия капацитет в електропроизводството на Стария континент. Само ще натискат курса еврото, оскъпявайки вноса; ще помпат държавния дълг и нуждата от печатницата на ЕЦБ, да го намалява с инфлация, топейки междувременно като снежец на слънце реалните доходи на европейските граждани.

У нас: политическият риск, лошата външна среда - забавянето на външното търсене - и тромавата административна машина не вещаят разцвет, меко казано. Държавни монополи и частни лобита пречат на динамичния пазарен процес да създава нови възможности и икономически перспективи. Липсата на качествена и образована работна ръка води до рекордни разходи за труд за бизнеса, а безбожната производствена инфлация дави предприемачите ни - моторът, който устойчиво трябва да издърпа икономиката ни на ново ниво и да плаща достойни заплати. За сметка на това държавата ни си трупа смели дефицити, вдига разходи и ни подлага неизбежно вдигане на данъци за разкош, надувайки инфлацията чувствително над средната за ЕС.

Без стабилна и мощна програма за модернизация и освобождаване на органичните производствени сили у нас и в ЕС, ще се въртим като заблудено куче около опашката си. Ще продължаваме да обясняваме несгодите и ниския си стандарт с надлежно подготвени “медийни залъгалки” като битката с климатичните промени (които не са спирали от началото на Земята), войната с неравенствата и половата неутралност като върховна цел на общественото устройство.

От нас си зависи впрочем…