ОИСР прогнозира умерен растеж, с ясни разлики между отделните държави и водеща роля на Испания, Полша и Турция

След години на слаб растеж, упорита инфлация и високи лихви икономиката на еврозоната постепенно излиза от труден период. През 2025 г. върху глобалната икономика действаха множество фактори - политическа нестабилност, промени в паричната политика, търговски войни и заплахи от мита. След силния следпандемичен подем през 2021 г. и последвалото забавяне, настоящата година се оказа преходна, с постепенно понижаване на лихвените проценти и търсене на нови източници на растеж.

Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) технологии като изкуствения интелект и подобрените финансови условия ще подкрепят глобалния растеж в следващите години. Рискове обаче остават - най-вече отслабването на пазарите на труда и силните разлики между отделните икономики, свързани с технологично развитие, ресурси и мястото им в променящия се световен ред.

По данни на ОИСР до края на 2025 г. Ирландия се очаква да отчете най-висок растеж сред страните от организацията - цели 10,2%. Според икономическата прогноза този скок е резултат основно от износ на фармацевтични продукти, изтеглен във времето заради очаквани високи мита от страна на САЩ. Американският президент Доналд Тръмп обяви въвеждането на мита до 100% за вносни лекарства от 1 октомври, с изключения за компании, които произвеждат в САЩ.

Ирландия обаче е специфичен случай - заради ниските корпоративни данъци в страната много мултинационални компании отчитат там печалбите си, което изкуствено надува БВП и прави показателя по-малко показателен за реалната икономика.

На другия край на класацията е Финландия, за която ОИСР не очаква растеж през 2025 г. Слабото потребителско доверие и рязкото свиване на жилищното строителство заради свръхпредлагане тежат сериозно върху икономиката, пише Euronews.

През 2026 г. реалният растеж на БВП в еврозоната се очаква леко да се забави - от 1,3% през 2025 г. до 1,2%, преди да се ускори отново до 1,4% през 2027 г. Според ОИСР по-голямото търговско напрежение ще бъде компенсирано от по-добри финансови условия, устойчиви пазари на труда и инвестиции по Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС, който финансира ключови реформи и проекти чрез общоевропейски заеми.

Сред 27-те европейски държави през 2026 г. растежът ще варира от едва 0,6% в Италия до 3,4% в Полша и Турция. Литва се нарежда непосредствено след тях с 3,1%. Това са и единствените страни, за които се очаква ръст над глобалната средна стойност от 2,9%.

В дъното на класацията остават Италия, Австрия и Финландия, като последните две се очаква да постигнат растеж под 1%.

Испания се очертава като най-бързо растящата сред петте най-големи европейски икономики. През 2026 г. ОИСР прогнозира ръст от 2,2% - значително над този на Великобритания (1,2%), Германия и Франция (по 1%). Силното създаване на работни места, ръстът на реалните заплати и инвестициите по националния план за възстановяване подкрепят потреблението и икономическата активност. Допълнително предимство за Испания е слабата ѝ зависимост от износа към САЩ.

Във Великобритания растежът остава ограничен от бюджетни ограничения и несигурност, а пазарът на труда показва признаци на охлаждане. Германия ще бъде подкрепена от по-високи разходи за отбрана и инфраструктура, докато фискалната консолидация във Франция и Италия ще ограничава темпа на растеж.

През 2027 г. Испания отново ще е лидер сред големите икономики, макар и с по-умерен ръст от 1,8%. Германия се очаква да ускори до 1,5%, докато Франция ще остане около 1%. Турция ще бъде най-бързо растящата европейска икономика с около 4%, подкрепена от по-добри финансови условия и продължаващо понижение на инфлацията.

Финландия също ще започне постепенно възстановяване след рецесията - с растеж от 0,9% през 2026 г. и 1,7% през 2027 г., подпомогнат от по-ниски лихви, стабилизиране на жилищния пазар и по-високи разходи за отбрана, въпреки че рисковете от глобална несигурност и търговски напрежения остават.