„Тактиките“ в образователната ни система, които целят да не сме „толкова зле“ в резултатите по PISA, всъщност създават условия за формиране на огромни маси от „функционално грамотни“ невежи* хора  

Преди дни министерски съвет изнесе информация, че ще предложи висшето образование по т.нар. държавна поръчка да бъде безплатно за студентите. И дебатът „за“ и „против“ избухна. Дискусията обаче не е за образованието (висше), а за парите. Безплатното ще свали нивото, твърди едната страна. Безплатното ще премахне пречките пред мнозина, които в момента искат да получат по-висока квалификация, но по една или друга причина не могат да си позволят да заплащат таксите за обучение – това е обратната теза. Споровете се свеждат до аргументи „за“ или „против“ парите във висшата образователна степен.

Без пари не става – така е устроен светът ни. Парите обаче са само един от инструментите за функциониране на обществата. Когато нещата опират до фундамента на функциониране на човешките общности, абсолютно грешно е да се взираме в инструментите – по-красивата лопата не прави по-добър човекът, който работи с лопатата, нали?

Къде е дебатът за това какво, как и разбира се, защо ще се промени във висшата образователна степен? Няма го. Липсата му има една очевидна причина – времената, в които живеем. Огледайте се. Не може да не сте забелязали, че всичко се свежда до парите – от геополитическите реалности до ежедневните битовизми, наличието или липсата на финансов ресурс става фокус на споровете. Това е проблемът. Стремим се към по-щастлив живот, към по-спокойни дни, но всъщност постоянно търсим решения за щастие и спокойствие в „повече и по-красиви лопати“, наивно приемайки, че това ще реши същинските проблеми.

Безплатното висше образование няма да породи никаква положителна промяна. Вероятно няма и да навреди. Нелепо е да се твърди, че ако студентите не заплащат семестриални такси за обучението си ще са по-малко мотивирани да учат. Логиката подсказва, че ако такова твърдение е вярно, то следва да е вярно и обратното – платеното образование да формира по-силна мотивация. Имате ли пример, с който да докажете, че някой, заплатил милиони за образованието си, е получил повече и по-качествени знания?

Образованието е личностен акт. Всеки определя самостоятелно за себе си какво, до каква степен и в какъв обем иска да научи. Светът ни наистина е зависим от финансовия ресурс, но ако мотивацията да се учим е свързана само с възвращаемостта на инвестираните в обучение пари, горко ни. Никой не би поверил парите си на зле обучени финансисти; няма да искате да живеете в жилище, построено от безхаберни архитекти, да не говорим, че изобщо няма да ви хареса да ви лекува някой, който е завършвал медицина, тласкан само от мотива за добри финансови постъпления в практикуването на лекарската професия.

Образованият човек е по-щастлив. И по-спокоен, защото знае и не трепери от страхове, породени от неизвестността. Тънката разлика между притежаването на диплом за завършено образование и същинското владеене на познанията, придобити от факти и опит е най-лесна за размиване. Случва се пред очите ни – хаби се енергия в дебат, който отмества фокуса от образованието, за да го сведе само до циркулацията на финансови потоци в образователната система; сблъсъкът на идеи за същината на образованието отново беше заменен от спорове около парите.

Преди близо два месеца ректорът на Софийския университет - най-престижното висше училище у нас – проф. Георги Вълчев открито в национален ефир заяви, че досегашният модел „парите следват студента“ генерира погрешна логика. Човек с неговите познания и опит вижда, че „тенденцията да се търси прекалено тясна специализация във висшето образование не е добра, висшистите трябва да следят общата картина на обществата, да умеят да улавят верния код на времето. Ако си възпитан като човек да имаш тази чувствителност, верните решения винаги ще бъдат намирани”, каза проф. Вълчев. Ясно формулирана посока.

Идеята не е от вчера. СДС например през годините не е отстъпвало от консервативното схващане за постоянно и постепенно натрупване на положителни промени, най-вече във фундамента на всяко общество - образованието. Опитите на неолибералните кръгове за бързи, революционни на моменти промени, неизменно водят до ситуации, в които се налага да се гаси един пожар, но с цената на избухване на други два. Деградацията при такъв подход е гарантирана.

Моментът налага стратегическо мислене, а не просто тактически промени. Сега е задължително да се действа по същество в посока качеството на научните знания, широтата на познанията, които са ни нужни, за да просперира България. Хаосът в образователната ни система, не само във висшите училища, започва все по-ясно да личи. И е време да се спре с писането на „тактики на коляно“ от днес за утре, защото пътят, по който вървим е ясно къде ще ни отведе – ще си създадем маса от функциониращи, „функционално грамотни“ невежи. Социализмът така опита да създаде „всестранно (после го коригира на „многостранно“) развити личности“. Знаете докъде стигна държавата ни под ръководството на „много/странно развитите личности“, нали?

Златко Станоев, ДНЕС+

* В края на XIII век философът Роджър Бейкън в своите съчинения достига до извода, че основна пречка за развитието на човешките общности е невежеството. Монахът-философ определя времето, в което живее, като време на кризи, упадък и всеобща деградация. „Днес грешат повече, отколкото в предишни времена“ и „навсякъде се сблъскваш с развала на нравите“, пише Бейкън. В опит да открие решение на проблема с постигането на истината, философът достига до извода, че фундаменталното препятствие е масовото невежество.