Когато президентът на САЩ Бил Клинтън бе изправен по процедурата по импийчмънт, това не беше заради “нерегламентираните” му сексуални контакти с Моника Люински (спомням си, че по този повод, по време на бомбардировките над Белград, група сръбски зевзеци бяха издигнали плакат с текст “Моника, сисни зубе”), а заради обстоятелството, че държавният глава излъга под клетва, че не е имал подобен контакт.
За американците прегрешението не беше толкова съществено, колкото целенaсочената лъжа, че не е имало прегрешение.

Днес, тук, от другата страна на Голямата вода, че и още малко по-нататък, сме изправени пред подобен казус.
Отдавна ни беше ясно, че – що се отнася до нашия президент – Георги Първанов = Гоце и Гоце = Георги Първанов. Знаехме, че държавният ни глава е бил доброволен и самоосъзнат агент на комунистическите тайни служби. Повечето от нас си бяха, а и продължават да бъдат наясно, че тези негови зависимости продължават да му влияят и до ден днешен.

Въпросът е: Защо президентът Първанов се опита по момински да шикалкави, когато тези нелицеприятни истини за нелицеприятната му биография започнаха да излизат на бял свят?
То не бяха глупавички обяснения, че никога не е бил доносник, то не бяха забавни разяснения, че всъщност не е бил агент, а е бил “редактор, воден на отчет” към ДС. То не бяха срамежливи опити хем да отрече, хем да приеме истината, като се опита да обясни, че не се притеснява от нея, а всъщност се гордее… донякъде.
Хайде холан, Гоце!
Ти си бил агент на една мракобесническа структура.
Няма никакво значение това, към кое точно подразделение и на кой точно отдел на тази мракобесническа структура си бил доброволен агент.

Не ни обяснявай, че тогава си защитавал “българските национални интереси”, ако обичаш, защото всички ние, които имаме някаква представа за онези времена знаем, че тогава държавата ни отдавна беше абсолютно лишена от самостоятелност и такива като теб бяха положили нейната независимост, гордост и чест в ботушите на безпросветния съветски болшевизъм.

Вчера, между другото, титанът на мисълта, най-ценният елмаз в българската генетична и интелектуална съкровищница, министърът на вътрешните работи Румен Петков сподели по темата “Гоце”, че Гоцето “не е имал личен ангажимент” с ДС.
Ами какъв тогава ангажимент ще да е имал съгласилият се с ентусиазъм да стане секретен агент, получилият псевдоним и водещ офицер настоящ наш държавен глава?

Да не би да е имал безличен ангажимент към ДС?
Едва ли.
Безличността той запази за двата си президентски мандата, получени най-вече поради поредния пристъп на българската електорална немарливост.
Жоро Георгиев