“Кокошката не е птица, а България не е зад граница” – имаше времена, когато това словосъчетание беше доста популярно във вече несъществуващата държава СССР. То е олицетворение на имперския начин на мислене, който бе насаждан на хората там в продължение на десетилетия, та даже и столетия – дори и преди вече несъществуващата държава СССР да започне да съществува.

Време е в Москва да се примирят с факта, че много държави, които до този момент те са разглеждали като територии, подвластни на тяхното влияние, вече са станали пълноправни, пълноценни и суверенни държави. Време е да осъзнаят, че повечето страни и народи осъзнато се стремят към нещо много по-различно от онова, което Русия може да им предложи или сънува, че е в състояние да им наложи.

С неопровержими факти бе доказано, че руски военни офицери са извършвали шпионска дейност на територията на някогашната съветска република, а днес суверенна държава, Грузия. Дори и преди тези неопровержими факти да станат обществено достояние беше ясно, че волята на Тбилиси за сближаване с НАТО, Европейския съюз и Съединените щати и откъсване от орбитата на Кремъл е един от тръните в петата на руската дипломация. Защото руската дипломация все още не се е отучила да борави с безумни термини като например “близката чужбина”, в която графа поставя, без някой да й е дал разрешение за това, страните, които преди десетилетия са имали лошия шанс да извадят “късата сламка” и да попаднат в огромния концлагер, във вече несъществуващия другаде, освен на бунището на историята, СССР.

Обезпокоени сме, че Грузия активно купува оръжие, действията на Тбилиси могат да доведат до война, подложени сме на “западно” активно мероприятие, грузинците не бива да се стремят към НАТО – започнаха да пищят истерично в Москва. Без, очевидно, да си дават сметка, че никой на този свят не ги е питал за позицията им относно суверенните действия на една суверенна държава. Суверенна държава, в чиито вътрешни работи те продължават да правят опити да се намесват, макар и недвусмислено и отдавна да им е показано, че такава намеса не е желана.

Не е тайна, че руските “омиротворители”, разположени на независима и суверенна грузинска територия, активно подкрепят сепаратистките групировки. Не е тайна, също така, че дори и пред камерите на европейски и американски телевизионни канали военослужещите в тези “омиротворителни” части са декларирали готовността си още “на следващия ден” да откъснат от ръкавите си емблемите на ООН и да започнат да се сражават на страната на бандитите, които желаят да разпокъсат грузинската държава.

Каква реакция очаква Москва на всичко това? Примирено послушание, може би? Ще трябва още да почака, ако случаят е такъв.

Всяка страна има и изпраща нови и нови шпиони зад граница. (Тук, вероятно, трябва да припомня основни истини като тази, че кокошката, все пак, е птица, а България, както и Грузия, за руснаците отдавна вече са зад граница) Понякога тези шпиони биват залавяни. Това е част от играта.

Не е част от добрия вкус, обаче, когато такова събитие бива преекспонирано по истеричния и глупав начин, по който стори това Русия със своите заловени агенти. Какво означава, питам се, твърдението, дошло от най-високо място, че залавянето на руските шпиони в Грузия може да доведе до война? Нима САЩ, например, държаха подобен тон, когато, преди години, над вече несъществуващия (за радост) СССР беше свален техен шпионски самолет U2, а пилотът-разузнавач – изпратен в затвор?

Проблемите ни с Грузия произтичат от това, че тази държава се стреми към интеграция в НАТО, заяви днес председателят на Комисията по международните въпроси на руската Държавна Дума Константин Косачов.

Следващата стъпка, уважаеми господин Косачов, би трябвало да бъде обявяването и на НАТО за враг на Русия. Дали смеете да го направите, при условие че цялата Ви държава зависи финансово от страни, които – като се замисли човек – или членуват в същия този алианс, или са в приятелски отношения с неговите членове?

Естествено, нужно е нормалният човек да прояви разбиране към терзанията, които разкъсват безбрежната руска душевност през последните десетилетия. Украйна се стреми към НАТО и ЕС, прибалтийските държави вече са там, бившите средноазиатски колонии демонстрират амбиции за политическа еманципация и се превръщат в икономически конкурент, поне що се отнася до износа на суровини, който и до ден днешен продължава да бъде основен източник на твърда валута и за самата Русия. Колко тъжно, наистина…

Но нито светът като цяло, нито Грузия конкретно, не са длъжни да проявяват съчувствие към тази тъга. И не всяка бивша съветска република е задължена да се държи като Беларус или като Армения, която – уви - няма друг шанс, заради руската военна подкрепа в карабахския конфликт с Азербайджан.

А ако Русия иска да запази влиянието си, нека се замисли за начини, по които да стане по-привлекателна както за света, така и за онези страни, които смята за своя “близка чужбина”. Защото не е случайно това, че те – гиди маскари – по правило се стремят да установят близки връзки във всяка друга посока, но не и в тази, която сочи към Москва.

И, междувременно, да не прави трагедии всеки път, когато шпионите й бъдат залавяни. Случва се. И ще продължи да се случва.

Жоро Георгиев