Днес се навършват 33 години от падането на авторитарния режим на БКП. Каква роля изигра 10 ноември 1989 г за поставянето на демокрацията у нас, какво загубихме и какво постигнахме – разговор с председателя на СДС и народен представител Румен Христов.

Г-н Христов, защо изтъкнахте от трибуната в парламента, че датата 10 ноември 1989 г. трябва да се помни, но не и да се отбелязва?

За нас от СДС това не беше датата на демократите, а дворцов преврат, подготвен много бързо след падането на Берлинската стена и първият полъх на вятъра на промените от СССР. Промяната не беше искрена от страна на БКП. Вие видяхте, че впоследствие, благодарение на тяхната упорита съпротива, ние стартирахме реформите цели  седем години по-късно. Затова България е на това място по икономическо развитие. Сега, когато се питаме защо сме на последно място в ЕС, отговорът е ясен - защото започнахме реформите на националното си стопанство седем години по-късно от другите източно-европейски страни.

Днес признахте, че липсата на лустрация у нас, за разлика от другите членки на Източния блок, е грешка на СДС?!

Да, това е проблем и до днес. Ние носим своята вина, че не бяхме достатъчно настоятелни и достатъчно последователни да я проведем, както беше направено в другите източноевропейски държави. Не можем да се откъснем от миналото. Виждате, че задкулисните действия на определени среди в политическите и икономическите процеси у нас продължават и това ни тежи.

Някои политолози определят ГЕРБ като новото СДС, а ПП - като новата БСП, имат ли основание за такава съпоставка?!

Колегите от ПП заявиха, че те не са дясна формация. Може би са новата лявоцентристка формация. Що се отнася до ГЕРБ, партията е член на ЕНП заедно със СДС и основните ценности, които изповядваме, са евроатлантизмът и желанието за стабилна финансова политика, което е дясна политика. Можем да наречем поведението на ГЕРБ на политическата сцена у нас продължение на политиката на СДС. Затова и в парламента сме Парламентарната група на ГЕРБ-СДС.

През 1998 г. СДС взе тежкия кръст с реформите на правителството на Иван Костов, а страната овладя покачването на външния си дълг. Сега отново се лансират леви идеи за повече компенсации и помощи, които водят до прекалено големи разходи на бюджета и финансирането им с нови заеми, ще се противопоставите ли?

СДС с правителството на Иван Костов взе наистина тежки и болезнени решения. Те не са популярни. Ние бяхме наказани затова, че стабилизирахме държавата, защото хората винаги очакват да получават повече от това, което дават. Това е нормално и не бива да им се сърдим, но тук е ролята на политика да прецени кое е национално отговорно. Много е лесно да се обещава, да се раздава, да се влиза в дългова спирала, в която ние влизаме и да товарим следващите поколения с тези дългове. Да, отношението на нашите дългове към БВП на страната като показател е ниско, но не бива да забравяме, че ние сме с много нисък БВП и сме малка икономика, за съжаление. И този дълг ни тежи, защото обслужването му сега е свързано с плащането на високи лихви. Това означава няколко милиарда годишно, които биха могли да отидат в други сфери. Не го казвам като популизъм, а казвам какво следва за държавата. Опасно е да се стъпва на вълната на популизма. Политиците трябва да вземат непопулярни мерки, дори това да им коства част от имиджа.

tribune.bg