Д-р Желю Желев: След 10 юни 1990 година България вече не беше същата

Днес се навършват 35 години от първите демократични избори в България след голямата промяна, започнала на 10 ноември 1989 година. 

Месеци на невероятен по своя размах и мащаб политически кипеж предхождат деня – 10 юни 1990 г., в който над 6 милиона българи отиват до урните, за да дадат своя глас – свободно за първи път от 45 години. 
И в двата тура на вота е регистрирана феноменална избирателна активност.
 
Изборите за Велико народно събрание, което да изработи нова Конституция на България, са договорени на Кръглата маса, която се провежда от януари до май 1990 г. Те се провеждат в два тура по смесена система – на 10 и 17 юни, гласува се пропорционално и мажоритарно за общо 400 народни представители. 200 от тях са избрани с партийна листа, при останалите 200 се гласува за личности.

Крайните резултати: В изборната нощ на 17 юни са отчетени 211 мандата за БСП (97 пропорционални и 114 мажоритарни), за СДС - общо 144 (75 пропорционални и 69 мажоритарни). БЗНС печели 8,03% (16 пропорционални и 0 мажоритарни), а ДПС - 6,02% (11 и 12). Шест мажоритарни мандата отидоха за независими кандидати.

Резултатите означават абсолютно мнозинство за БСП от 53% и 36% за основния им опонент – обединената опозиция СДС.

Голямата интрига е разплетена – партията, наследила БКП, надделя над първата опозиционна сила, създадена като коалиция  - Съюзът на демократичните сили. 

Само три дни по-рано – на 7 юни, сините са провели най-големия митинг в историята на страната – от „Орлов мост“ до хотел „Плиска“ се веят знамената с лъвчето на СДС, близо един милион пеят „Комунизмът си отива“ и държат високо плакатите с надпис „Времето е наше!“

Западът открито е на страната на опозицията, французинът Жорж Сегела режисира предизборната кампания на СДС. 
Разочарованието е повече от голямо.

Драматична предизборна нощ

Събитията след приключване на изборния ден са подробно описани в двутомника на Димитър Луджев „Революцията в България 1989-1991“. 

След 20 часа на 10 юни в София се понася възгласът „Победа“. Пред НДК, три часа по-късно, се събират около 4-5 000 души, готови за „митинг на победата“. Привържениците на СДС са убедени, че комунистите губят. 

И не само те, но и водещите фигури в СДС.

Ето какво пише Луджев: „В НДК Симеонов (б. а. - Петко Симеонов) среща Дими Паница и Сегела, който носи бутилка шампанско, и тримата отиват да запазят места в ресторанта на НДК, където ръководство на СДС да посрещне изборната победа. В предизборния офис на СДС в сградата на Двореца всички се поздравяват и прегръщат. Само Мирослав Севлиевски, младият изпълнителен директор на БСЧИ (Българско сдружение за честни избори), стои умислен и тъжен до стената в съседния офис на сдружението в НДК.“ Малко по-късно Петко Симеонов, ръководител на предизборния щаб на сините, вече е видял предварителните данни, но Желю Желев не иска и да чуе предупрежденията на Симеонов. „Желев все още вярва в своето предчувствие за победа“, пише Луджев. 

Първите прогнози, които оповестяват поражението, се излъчват по БНТ в 23 часа и 57 минути. Пред НДК започват скандиранията „И преди, и сега БСП е мафия“, „Убийци“, „Измама“. В изборното студио на телевизията пред камерите се разплаква актьорът Йосиф Сърчаджиев. 

„Желю Желев и Петър Берон“ са с посивели от напрежение лица“, свидетелства Луджев. Бъдещият президент дори изригва: „Престъпници“. А години по-късно (в мемоарната си книга Въпреки всичко) д-р Желев ще отбележи факта, че „в два часа след полунощ вече не можеше да има никакво съмнение и никаква надежда, че изборните резултати могат да се обърнат“. 

Нощта е повече от драматична, както и следващите дни, когато сините симпатизанти заливат улиците на София.

Събитията между двата тура

На 11 юни София ври и кипи. Стига се до блокада на ул. „Раковски“, разлепени са плакати с призиви за политическа стачка, пред Народното събрание се събират вълни от недоволни. Всички протестиращи се убедени, че вотът е бил манипулиран, фалшифиран.

Ръководителите на делегациите на чуждестранните наблюдатели обаче са категорични, че „изборите са редовни, честни и свободни и СДС трябва да ги признае“ и открито заявяват позицията си пред ръководството на Съюза.

„Ню Йорк таймс“ отбелязва, че БСП печели благодарение на своята уникална история, популярност и решителност, с която нейното ново ръководство „отговаря на изискванията на времето“. 
След бурни дебати Координационният съвет на СДС излиза с позицията, че СДС е спечелил една „излючително тежка битка“ в свободни, но не и честни избори. 

Митингите, блокадите, недоволството, автошествията, седящите стачки продължават и през следващите дни, като на първа линия на ескалиращото недоволство са от синдиката „Подкрепа“, подкрепяни и от студенти. 

МВР констатира засилване на поляризацията в българското общество, остри нарушения на обществения ред, тенденциозни съобщения в медиите. Ръководството на вътрешното министерство смята обаче, че „овладяването на негативните процеси и явление не трябва да става със силови методи“, тъй като напрежението в отделни райони достига опасни размери и „всеки отделен инцидент може да прерасне в масови безредици.“

Премиерът Луканов прави обръщение към гражданите, като обявява, че победата е за демокрацията и призовава към национално съгласие. Той дава интервюта за Би Би Си - Лондон, за френския „Монд“, а в думите му все повече се разчита предложението за правителство на националното съгласие. „Ние (б.а. - БСП) не трябва да управляваме сами“, казва Луканов в прав текст. 

На 14 юни председателят на Координациония съвет на СДС д-р Желев заявява обаче, че коалиционно правителство не може да бъде съставено. 

Вторият тур излъчва 39 депутати от БСП, 37 – от СДС, 2-ма от ДПС и по едни от Отечествения съюз и Отечествената партия на труда. 
Представителите на делегацията на европейските държави, членки на Съвета на Европа, определят изборите като „законни и честни“.

Равносметка и оценки

Равносметката на д-р Желев гласи: „След 10 юни 1990 година България вече не беше същата. Ако първите митинги и публичните дебати на Кръглата маса бяха събудили страната, изборите буквално я разбуниха. Те въвлякоха в активния политически живот десетки и стотици хиляди. Хората излязоха на улицата и не желаеха да се приберат, без да се променят нещата. Тази енергия по-нататък щеше да кристализира в различните форми на политическия протест и натиск като гражданско неподчинение, градове на истината, палаткови лагери, студентски стачки, постоянна гражданска обсада на парламента и т.н. Неслучайно БСП, която беше спечелила изборите, никак не беше щастлива. Тя не можа да се зарадва на победата си. Противно на нейните очаквания след изборите нещата постепенно да се успокояват, получи се точно обратното.“

Петко Симеонов (в книгата си "Голямата промяна"): „Със загубата в изборите СДС загуби харизмата си. Дотогава то беше нещо, което Бог, Съдба и История бяха призвали да махне комунистическата партия от власт. СДС и хората, които го олицетворяваха, бяха разглеждани като избрани да свършат тази работа. Не я свършихме. Загубихме ореола на избрани. Остана желанието на милиони за промяна. 
Желанието беше толкова осезаемо, че от БСП не можаха да се зарадват истински на победата си. Ако до този момент техен противник бяха неколцината любители, които бяха основали СДС, сега проумяха, че против тоталитарната система са: Улицата, Стачката, Младежта, Интелигенцията, София, Пловдив, Варна, Русе, Сливен, Стара Загора, Благоевград...България. БСП трябваше или да се промени, или да изчезне. Пред нас беше Градът на истината. В СДС идеха други хора. Започваше нов етап на прехода.“

Великото народно събрание, избрано на 10 и 17 юни, започва работа на 10 юли 1990 г. То работи в продължение на една година – до 12 юли 1991 г., когато е приета новата Конституция на България.