Как започна преходът в България?

Таня ДЖОЕВА, Епицентър.бг

35-годишнината от заседанията на Националната кръгла маса, с която започна преходът след Голямата промяна, събра в емблематичната зала 6 на НДК някогашни участници от двете страни на един продължителен дебат. Дебат, който може да оприличим и на своеобразна барикада, остър и значим за бъдещето на поколения българи.  

В същата зала на 22 януари 1990 година се провежда първото заседание на Националната кръгла маса, а последното е на 14 май. След финала на разговорите започва трескавата подготовка на основните политически сили за първите свободни избори след падането на Желязната завеса – избори за Велико народно събрание, което да изработи нова Конституция. Вотът е в два тура, тъй като се провеждат по смесена избирателна система – пропорционална и мажоритарна. Те са на 10 и 17 юни.

Впрочем, цялата 1990 година е политически екстремно гореща. Тя започва с Кръглата маса, минава през изборите, палатките в Града на истината, подпалването на Партийния дом и още, и още...

Основните принципи, по които да се извърши преминаването към многопартийна система, правова държава, пазарна икономика, се договарят именно на Кръглата маса. Член Първи за ръководната роля на БКП вече е паднал. Но след това накъде?

„Беше зашеметяващо време“, каза 35 години по-късно Петко Симеонов, участник в дебатите, председател на Клуба за гласност и демокрация, а през юни 1990 година ръководител на предизборния щаб на Синята коалиция. 

„Младите хора трябва да знаят, че демокрацията е процес на постоянно надграждане, не е подарена и не е даденост. До първия тур на изборите за Велико народно събрание беше извършена зашеметяваща политическа промяна в страната – беше ни весело и бяхме в стрес, нещо като скок с бънджи, и никой не знаеше дали ластикът няма да се скъса“, каза Симеонов за годината, в която са първите свободни избори, свикването на многопартиен парламент, свободен печат и т.н. „Улицата се превърна в политическа сила“, каза авторът на книгата „Голямата промяна“ и допълни: „Така е и до днес“. 

Според оценката му от дистанцията на годините Кръглата маса е задала тона на политическите отношения, направили е възможно съставянето на правителството на националното спасение с премиер Димитър Попов (б. а. - „За Бога, братя, не купувайте“).
Той подчерта: „Честването тук, организирано от първия Координационен съвет на СДС, има за цел да каже на публиката, че в календара има събития, които не трябва да се подминават, защото в тях има поука. Кръглата маса беше признаваното от гражданите събрание, реалният български парламент.“

Управляващи и опозиция

Кои още се събраха още в НДК, 35 години по-късно?
Там бяха д-р Петър Берон, Александър Каракачанов, Александър Йорданов, Георги Пирински, Емилия Масларова, Михаил Неделчев, Волен Сидеров, Любомир Павлов, Юлий Павлов, Александър Томов, Стефан Стоянов, Искра Баева, Румен Воденичаров, Димитър Йончев и др. 

Според Георги Пирински „Кръглата маса се превърна в гарант за необратимостта на демократичния процес, за постигане на конкретни споразумения за решаване на най-важните икономически и социални въпроси.“ Пирински постави твърд акцент върху целта, която социалистите са преследвали по време на Кръглата маса и в предизборната кампания: постигането на национално съгласие и съставяне на коалиционно правителство. 

По думите му обаче в състезанието преди вота за ВНС СДС са заложили на внушенията за 45-те години комунизъм.  

Пирински изнесе данни, според които от 1 април до 1 юли 1990 г. в БСП са постъпили 24 804 нови членове, а са напуснали далеч по-малко – 5484. 
Посланието на тези данни изглежда ясно: социалистите бяха конструктивни, сините заложиха на миналото, на картите с бодлива тел и черепи, и затова загубиха. Първите избори, да припомним, спечели БСП. 

Емилия Масларова, представител на левия блок, по-късно социален министър, подчерта: „Поуката оттогава е, че въпреки напрежението, въпреки изключителното разделение и в голяма степен омраза, имаше мъдрост, толерантност и желание България да се преведе през един нов път, и дано да сме успели.“

Трябва да се припомни още, че на Кръглата маса имаше две основни преговарящи страни: БКП/БСП и създаденият през декември 1989 година Съюз на демократичните сили – коалиция от партии, политически сили и неправителствени организации като Клуба за гласност и демокрация или като Екогласност, покриващи целия политически спектър. Отбелязваме и друго: комунистическата партия, от чиято страна тогава седят Андрей Луканов, Александър Лилов, Белчо Белчев, Георги Пирински, се преименува от БКП на БСП на 3 април 1990 година, тоест във времето, докато тече Кръглата маса. 

С днешна дата ефектно обобщение на напрегнатите събития през 1990 г. и дебатите на Кръглата маса направи проф. Димитър Йончев: „БСП искаше легитимност и нямаше време. СДС искаше власт и имаше време. Направихме сделката по един цивилизован начин“. 

Любомир Павлов сподели свои спомени като председател на Контактната група на СДС. „Андрей Луканов настояваше участниците да се наричат „страните на Кръглата маса“, а аз исках да бъдат „двете страни на Кръглата маса“. 
По този начин се конструират два ясни политически лагера на управляващи и опозиция. След изтощителни дебати, продължили часове, той се обърнал към другите и попитал: „Съгласни ли сте да се наричат двете страни, но, моля Ви, господин Луканов, не ми отговаряйте Вие.“ „Съгласни сме“, отвърнали изморените преговарящи. 

Според участниците голямата заслуга на Кръглата маса е договарянето на цивилизован преход, по мирен път, през разговори, а не през уличен диктат и протести, които биха могли да имат непредсказуем развой. 

Хронология – дати и документи

На 3 януари 1990 г. в Народното събрание започват консултациите по провеждането на Кръгла маса между представители на БКП, БЗНС и безпартийни депутати от една страна с представители на Съюза на демократичните сили.

Първото заседание е открито на 16 януари 1990 г. в Народното събрание с цел да бъде осъществен българският преход към демокрация. 

От 22 януари 1990 г. Заседанията вече започват да текат в зала 6 на  НДК. 

На 12 март 1990 г. са подписани Споразумение по политическата система, Национално споразумение за гарантиране на мирното развитие на прехода към демократична политическа система и Декларация относно ролята и статута на националната кръгла маса.

На 30 март са подписани три споразумения, които предвиждат да се премахне институцията Държавен съвет, държавният глава (президент или председател) да се избира от Народното събрание, а двата тура на предстоящите избори за Велико народно събрание (ВНС) да бъдат произведени на 10 и 17 юни 1990 г. Постигнато е споразумение по основните идеи и принципи на Законопроекта за политическите партии и на Законопроекта за избиране на ВНС.

На 14 май 1990 г. е последното заседание на националната кръгла маса, водено от Александър Лилов. Подписани са четири документа: Споразумение по създаване на гаранции за произвеждане на свободни избори; Етичен кодекс на предизборната кампания; Споразумение във връзка с основните положения на статута на Българската телевизия и Българското радио; Споразумение за предизборна кампания по радиото и телевизията. 

Медии и монопол, демокрация и „Демокрация“

Интересът към заседанията е огромен, а излъчванията по националните медии са на живо. Страната е в невиждан от десетилетия политически подем. Позициите се следят от многомилионна аудитория. 
Печатът все още е казионен. 

На 22 януари, когато е първото заседание в зала 6, излиза нещо ново - брой на в. „Кръгла маса“. Как се е случило това, разказва Александър Йорданов, участник в дискусиите от Радикал-демократическата партия в СДС, впоследствие председател на 36-то Народно събрание, евродепутат от групата на ЕНП/ГЕРБ. 
Тъй като монополът на компартията все още е тотален, като обхваща медии и печатници, то една от битките, които води опозицията през 1990 година е за хартия, за достъп до печат или до ефирно време. 

„БКП ни разреши да отпечатаме наш плакат за кръглата маса и ние отидохме в единствената тогава печатница“, спомня си Йорданов. Там обаче, на място, им хрумва вместо плакат да направят малък вестник/брошура. Речено, сторено, и от текстове, подготвени за дискусиите печатният материал станал факт. С колеги го раздавали на Централна гара, на площад „Славейков“. 
Срещнал ги Луканов. „Какво е това“, попитал. „Това е само началото“, наперено отвърнал Александър Йорданов. А това бил в. „Кръгла маса“. 20 дни по-късно излиза първият брой на „Демокрация“. 

Оценката на Йорданов с днешна дата: „И едната, и другата странна на Кръглата маса, макар че бяхме автономни и равноправни участници, споделяхме една обща мечта за бъдещето - това беше мечтата, че то ще бъде по-различно от настоящето. Младата българска опозиция постигна това, което 45 г. преди това изглеждаше немислимо - тя принуди управляващата тогава БКП да отстъпи от своите властови позиции.“

Спомени от старите ленти

Различията между участниците остават, но времето е изгладило най-острите ръбове, спомени се разказват понякога и с усмивка. Приличат на „усмивки от старите ленти“. 

„След промените избуяха огромно количество дисиденти и борци срещу комунизма. Да се чуди човек как се е държал този комунизъм 45 години...“, каза шеговито д-р Петър Берон. 

„СДС беше надеждата на нашия народ по това време, или поне на голяма част от него. Има си исторически момент, в който нещата трябва да се свършат. Тогава това СДС трябваше да се създаде, трябваше да направи, каквото направи, и оттам нататък се даде на народа възможност да се развиват. Тази Конституция осигури свобода“, твърди Берон. Той разказа спомен от предизборната кампания за първите свободни избори, когато в мажоритарния си район се изправя срещу мастития Белчо Белчев – дългогодишен финансов министър на БКП. Финансов министър и в правителствата на Георги Атанасов и Андрей Луканов. Министър и във времето на кампанията да решаващия първи сблъсък между управляващи и опозиция. Опозиция, убедена, че „времето е наше“. 

Но идва Белчев в избирателния район, където си опитва да агитира и Берон, и пита циганите: „Какви ви трябва, казвайте!“ „Водопровод“, бодро отвръщат представителите на малцинството. 
„И пред очите ми“, разказа Берон, "идват камиони, работници, мерят, опъват канапи... Белчев спечели изборите, а аз после питам циганите: „Как е, как е водата от новия водопровод?“ „Ми, Белчев май малко ни излъга“, откровени били проявилите активност избиратели. „А в парламента говорим с Белчев и той се чуди: „Вие не ги ли знаете тези работи?!“

За предизборните трикове става дума.

„Е, и аз съм била свидетел, че СДС даваха една лява маратонка преди изборите, а дясната обещаваха, че ще я дадат след това“, затвори страницата на този вид спомени Емилия Масларова. 

Истината е, че на първите свободни избори през 1990 година избирателната активност е 90 на сто, и не заради водопроводите или маратонките. 
Най-вече заради надеждата, че България тръгва по пътя на едно демократично развитие, което ще гарантира социална справедливост, но и правова държава, равен старт, свобода на словото и на пътуванията. Тази надежда се роди и там, на Кръглата маса, когато Желю Желев обеща, че СДС ще изведе България на „широкия път на демокрацията“.