Автор за "Гласове": Ралф Якш, директор на българския офис на фондация "Конрад Аденауер" 2004-2008 г. 

За първи път в историята си ХДС остана извън парламент на германска провинция: в Мекленбург-Предна Померания партията получи едва 4,9% от гласовете. След тежките загуби в Саксония-Анхалт и Берлин поражението засили тревогата за бъдещето на политическата сила, излъчила шестима от десетимата канцлери на Федералната република. В този коментар авторът проследява как ХДС губи своя облик още при Ангела Меркел и защо Фридрих Мерц не успява да спре упадъка ѝ.

Най-късно след последните избори за парламентите на Мекленбург-Предна Померания и Берлин, а преди това и на Саксония-Анхалт, стана ясно, че партийната система в Германия е изправена пред дълбока промяна. Тя е толкова съществена, че повечето политически дейци все още не осъзнават мащаба на последиците ѝ.

В центъра на тази промяна е ХДС — партията на десния център. Дълго време изглеждаше, че тя ще успее да запази водещото си място в германската партийна система. Тази илюзия се разсея окончателно в неделя: в Мекленбург-Предна Померания някога могъщият ХДС получи едва 4,9% от гласовете, остана под петпроцентовата бариера и отпадна от парламента на провинцията. Досега подобно нещо не се беше случвало в историята на партията.

Заедно с баварската си сестринска партия ХСС, ХДС е сред политическите сили, определили историята на Федералната република. Партията е излъчила шестима от десетимата федерални канцлери, а Аденауер, Кол и Меркел, взети заедно, са управлявали значително по-дълго от всички канцлери социалдемократи. При канцлери от ХДС са взети и повечето съдбоносни решения в историята на страната — обвързването със Запада, въвеждането на германската марка, обединението на Германия и приемането на еврото. Затова едно е ясно: кризата на ХДС е и криза на партийната система, а в крайна сметка — заплаха за политическата стабилност на Германия.

За да разберем как се стигна до упадъка на ХДС, трябва да се върнем далеч преди канцлерството на Фридрих Мерц, което досега се оказва несполучливо в почти всяко отношение.

Парадоксално, упадъкът на ХДС започна с поредица от изборни победи. През дългото управление на Ангела Меркел ХДС и ХСС успяваха да изтласкват съперниците си, като възприемаха техните теми и позиции. Бивш съветник на Меркел нарече този подход „асиметрична демобилизация“. Като превръщаше без колебание темите на другите партии в свои, тя ги лишаваше от възможността да я атакуват по същество в предизборните кампании. Без тема, с която да я поставят под натиск, съперниците ѝ бяха принудени да се впуснат в надпревара по популярност. Срещу действащ канцлер със значителна обществена подкрепа те нямаше как да я спечелят.

Този подход донесе на Меркел и на консервативния съюз големи изборни победи, но същевременно посея семената на упадъка им. Управлението на Меркел имаше и обратна страна: политическият облик на ХДС постепенно избледня. Когато една партия събира чужди идеи отвсякъде, както домакиня пълни количката си в супермаркета, накрая никой вече не знае какво точно отстоява тя. Дори партийни функционери изпитваха видими затруднения да обяснят на събрания какви са позициите на собствената им партия. Известно време Меркел и съюзът се опитваха да прикрият липсата на съдържание с определението „партия на центъра“. Скоро се оказа, че то не върши работа, защото почти всеки може да вложи почти всичко в думата „център“. Когато Меркел първо напусна председателския пост, а след това не се кандидатира за канцлер на следващите федерални избори, партията вече беше изпразнена отвътре — с изтощена програма, без отчетливи позиции и с изчерпан кадрови ресурс.

Затова немалко хора в консервативния съюз възлагаха големи надежди на Фридрих Мерц, когато той оглави ХДС след неуспешните председателски мандати на Анегрет Крамп-Каренбауер и Армин Лашет. Мнозина вярваха, че завръщането му след дългогодишно отсъствие от активната политика ще върне на партията идейната устойчивост и ясния облик, които биха я направили отново привлекателна за консервативните избиратели. Добре прозвуча и заявката му, че може да намали наполовина избирателите на новата партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ).

АзГ беше основана в годините на Меркел, в разгара на кризата с еврото. Отначало мнозина ѝ се присмиваха, а влиятелните фигури в консервативния съюз дълго не я приемаха насериозно. Пробивът ѝ дойде през есента на 2015 г. след решението на Меркел да отвори границите и така да допусне неконтролираното пристигане на стотици хиляди мигранти — решение, чиито последици, според автора, Германия усеща и днес.

На пръв поглед Мерц имаше добри предпоставки, когато пое председателството на партията. По-внимателните наблюдатели обаче рано забелязаха несъответствия в поведението му. Той говореше често и с охота за външна политика — как ще върне Германия на световната сцена и по американски образец ще създаде съвет за сигурност към канцлерството. Проблемът беше, че германците не проявяваха особен интерес към това, докато страната им затъваше в тежка икономическа криза. Още повече Мерц говореше за това как той — а следователно и Германия — ще се ангажира във войната в Украйна, макар немалко германци да се съмняваха, че това е тяхната война и че сигурността на страната им се защитава край Донецк.

Добавиха се и други проблеми. Кадровите решения на Мерц скоро започнаха да предизвикват недоумение. Централата на ХДС, домът „Конрад Аденауер“, се превърна във въртяща се врата: той непрекъснато назначаваше нови хора, които често си тръгваха почти веднага — било защото Мерц набързо ги освобождаваше, било защото те сами напускаха, изнервени от пълния хаос. Непоследователността в кадровата му политика разкри и нещо по-сериозно: съществена слабост в характера му. Фридрих Мерц не успява да си спечели трайна лоялност. Той бързо се въодушевява от даден човек, но скоро след това го разочарова на лично равнище.

Мерц и консервативният съюз усетиха последиците още по време на предизборната кампания. Изпадналата в кадрови хаос партийна централа едва успяваше да води действена кампания — нито като послания, нито като организация. На изборите за Бундестаг Мерц и съюзът получиха едва 28%, далеч под очакванията, докато АзГ спечели цели 20%. Вместо да намалеят наполовина, както беше обещал, избирателите на АзГ на практика се бяха удвоили. От този момент проблемите за Мерц и съюза започнаха бързо да се задълбочават.

Мерц винаги беше обещавал, че никога и при никакви обстоятелства няма да си сътрудничи с АзГ. След като категорично изключи този вариант, слабият му изборен резултат не му остави друг избор, освен да потърси ГСДП, за да състави правителство. Социалдемократите знаеха това и повишиха исканията си в коалиционните преговори. Мерц отстъпи още в началото. Същият политик, който по време на кампанията непрекъснато критикуваше политиката на ГСДП за поемане на нов дълг, се споразумя със социалдемократите за пакет от нови заеми на стойност цели половин трилион евро. А тъй като действащата дотогава конституционна уредба не допускаше това заради т.нар. дългова спирачка, предишният състав на Бундестага трябваше да се събере на извънредно заседание и да промени Основния закон с мнозинство от две трети. Мерц не би могъл да събере необходимото мнозинство в новоизбрания парламент. Накратко: откровеното нарушение на предизборното обещание стана възможно чрез ход, който предизвика сериозни въпроси.

Фридрих Мерц така и не се възстанови напълно от този удар и не успя да върне доверието в себе си. Към това се добави и склонността му гръмко да обещава неща, които после не се случват. През лятото на миналата година например той обяви „есен на реформите“. Германците още чакат тези реформи. В самата партия това породи подигравката, че Мерц не е уточнил коя есен има предвид.

Несъстоялата се „есен на реформите“ е само един от многото случаи, в които Мерц не изпълни собствените си самоуверени обещания. Той обича да се представя като силен и смел политик, но бързо отстъпва, щом срещне съпротива. В ГСДП скоро разбраха, че в неделните и празничните си речи Мерц звучи решително като Чърчил, а през работните дни действа като Чембърлейн.

Последва поредица от поражения на изборите в провинциите. В Саксония-Анхалт ХДС загуби 20 процентни пункта, в Берлин — десет, а от тази неделя вече няма представителство в парламента на Мекленбург-Предна Померания. Мерц, който започва да усеща как подкрепата за него в консервативния съюз отслабва, свика в неделя партийното ръководство в централата „Конрад Аденауер“, за да получи декларация за лоялност. Но подобни декларации, изтръгнати под натиск, нямат стойност. Още същата неделя, след заседанието, високопоставени представители на ХДС се събраха на няколко улици оттам, в представителството на провинция Райнланд-Пфалц — без Фридрих Мерц. Едва ли видните фигури в ХДС са се срещнали късно вечерта, за да обсъждат последните резултати от Бундеслигата.

Сега в консервативния съюз вече цари страх за оцеляването му. Вътрешно се говори, че Мерц трябва да обърне хода на събитията до Коледа. Никой обаче не знае как би могъл да го направи. Не е ясно и дали смяна на канцлера би спасила положението. Съюзът разполага с малко убедителни алтернативи, а и не е сигурно, че коалиционният партньор ГСДП би се съгласил лесно на такава смяна. Затова влиятелните фигури в ХДС гледат с тревога към следващата година, когато предстоят избори за парламентите на пет провинции. Тогава упадъкът на консервативния съюз може да се превърне в свободно падане.