Март, 2020-а, правителството обяви карантина. Всички се юрнаха по магазините, за да се презапасяват с храна, въпреки уверението на правителството, че хранителен запас има. В аптеките свършиха маските и дезинфектантите. Търсенето, определя цената, казаха тогава от аптечната мрежа и доставчиците вдигнаха цената на предпазните средства почти двойно.

Преди няколко седмици определена фирма, която предлага витамин Д на капки, също изчезна от аптеките. За  азитромицина, от групата на антибиотиците и имуностимулантите, се заговори още в началото на пандемията у нас. Специалистите казаха, че помагат в борбата с коронавируса. И тогава, и сега, особено в началото на зимата, хората отново решиха да се презапасят с надеждата да имат нещо налично в домашната аптечка.

Само че нито тези лекарства са панацея срещу този вирус, нито пък са безобидни. И докато някои лични лекари на конвейр изписват антибиотици по телефона, други категорично ги отричат и заявяват, че употребата им може да влоши състоянието на човек, положителен за коронавирус.

От БЛС също апелираха да не се самолекуваме и да не си предписваме лекарства по социалните мрежи. Антибиотиците не лекуват вирусни инфекции, те са за бактериални, да не говорим за резистентността им при честа употреба.

От гледна точна на психологията на презапасяването, специалистите обясняват, че подобни вируси са невидим враг, а когато човек не вижда врага си, губи чувството си за контрол. За да го възвърне, започва да купува продукти и лекарсвта, за които се предполага, че могат да помогнат за решаването на проблемите, станали причина за загубата на този контрол. Или по-просто казано: ако се страхувате от вируса, започвате да се снабдявате с неща, които да ви попречат да се разболеете.

Само че тези мерки може и да не са ефективни физически, но психически да, казват психолозите. Или с други думи: да имам от всичко, пък да става, каквото ще.

Антония Димитрова