Женските полови хормони не присъстват единствено в организма на жените. Макар и в значително по-малки количества, те се произвеждат и при мъжете, като участват в редица важни физиологични процеси. Естрогените и прогестеронът имат отношение към обмяната на веществата, състоянието на костите и нормалното функциониране на различни органи и системи. Противно на разпространеното схващане, тяхното наличие не е признак за хормонален проблем, а естествена част от работата на мъжкия организъм. Съществено значение обаче има балансът между отделните хормони, тъй като значителните отклонения в нивата им могат да доведат до промени във физическото състояние и общото здраве.

В мъжкото тяло естрогените и прогестеронът се образуват в малки количества, като в производството им участват тестисите и надбъбречните жлези. Част от естрогените се получават и при преобразуването на тестостерона в други тъкани. Освен тях в организма присъстват пролактин и окситоцин, които често се свързват предимно с женската физиология, но изпълняват определени функции и при мъжете. Пролактинът се произвежда от хипофизата, а окситоцинът се синтезира в хипоталамуса и се освобождава чрез задния дял на хипофизата. Всеки от тези хормони има собствена роля, а нормалната им концентрация е част от сложната система, която регулира жизнените процеси.

Особено важно място сред тях заемат естрогените. Те участват в поддържането на костната плътност, влияят върху обмяната на веществата и имат значение за функционирането на сърдечносъдовата система и мозъка. Въпреки че обикновено се определят като женски полови хормони, мъжкият организъм също се нуждае от определени количества от тях. Както прекалено високите, така и прекалено ниските стойности могат да бъдат свързани със здравословни нарушения. Затова наличието на естрогени при мъжете не бива да се разглежда като нещо необичайно или нежелано. От значение е те да бъдат в подходящо съотношение с останалите хормони, включително тестостерона.

Прогестеронът също има своето място в мъжката хормонална система, макар ролята му да е по-слабо позната. Той участва в синтеза на други стероидни хормони и е част от механизмите, чрез които организмът поддържа хормоналното равновесие. Влиянието му се свързва с различни физиологични процеси, но не всички негови функции при мъжете са напълно изяснени. Регулирането на водно-солевия и въглехидратния баланс, здравината на костите, дейността на щитовидната жлеза и сексуалното желание зависят от взаимодействието на множество хормони, а не само от прогестерона. Именно тази взаимовръзка обяснява защо дори сравнително малки промени в хормоналната система понякога могат да се отразят върху общото състояние на организма.

Проблеми могат да възникнат, когато естественият хормонален баланс бъде съществено нарушен вследствие на заболяване или прием на хормонални препарати. В такива случаи последствията зависят от конкретния хормон, неговата доза, продължителността на приема и индивидуалните особености на човека. Повишените нива на естрогени например могат да се отразят върху разпределението на мастната тъкан, сексуалната функция и развитието на гръдните жлези. Това обаче не означава, че всяко отклонение непременно ще предизвика видими промени. За да се установи дали има хормонално нарушение, е необходима медицинска оценка, а не преценка единствено по външния вид или отделни симптоми.

Приемът на естрогени в по-високи дози може да бъде част от медицински назначена хормонална терапия, включително при трансджендър жени, които желаят физически промени в посока на феминизация. Подобно лечение не е задължително свързано с хирургична операция и се провежда по индивидуална схема под лекарско наблюдение. В зависимост от използваните медикаменти и продължителността на терапията могат постепенно да настъпят промени във външността. Кожата може да стане по-мека, да се увеличи количеството подкожна мастна тъкан и да започне развитие на гърдите. Зърната и ареолите също могат да претърпят промени, като степента на тези ефекти е различна при отделните хора.

Една от характерните промени при естрогенната терапия е преразпределението на телесните мазнини. С течение на времето може да се увеличи натрупването им в областта на бедрата и седалището, докато мускулната маса и силата могат да намалеят. Окосмяването по тялото понякога става по-рядко и по-фино, но вече развитата брада обикновено не изчезва само вследствие на приема на естрогени. Съществено уточнение е, че такава терапия не повишава трайно тембъра на гласа, ако той вече се е задълбочил под въздействието на тестостерона през пубертета. Затова промените във външния вид и физическите характеристики не настъпват еднакво и не всички могат да бъдат постигнати единствено чрез хормонални препарати.

Хормоналната терапия може да бъде съпроводена и от промени в емоционалното състояние, но те не са еднакви при всички хора. Възможни са колебания в настроението, като върху психичното благополучие влияят и множество други лични, социални и здравословни фактори. Не е правилно приемът на естрогени автоматично да се свързва с депресия или с промяна на личността. Освен това ефектите от лечението не зависят просто от това дали естрогените се приемат самостоятелно или заедно с прогестерон. Значение имат цялостната терапевтична схема, нивата на тестостерона и останалите хормони, както и реакцията на организма към лечението.

Самоволният прием на хормонални препарати обаче крие сериозни рискове. Неподходящите дози и липсата на медицинско проследяване могат да доведат до нежелани реакции, включително нарушения в сексуалната функция, намалена плодовитост и повишен риск от образуване на кръвни съсиреци при определени обстоятелства. Някои физически промени, като развитието на гръдна тъкан, могат да се окажат трайни дори след прекратяване на терапията. Ето защо е важно да се прави разграничение между естественото присъствие на т.нар. женски хормони в мъжкия организъм и допълнителния им прием под формата на лекарства. Първото е необходимо за нормалното функциониране на тялото, докато второто изисква ясна медицинска цел, индивидуална преценка и редовен лекарски контрол.