Според Върховна касационна прокуратура записите на разговорите на шефа на митниците Ваньо Танов, появили се в публичното пространство, са манипулирани.
И естествено, за премиера Бойко Борисов буквата на закона е удобен повод да се измъква от обяснения, както се случи това днес в ефира на бТВ.
Просто е – прокуратурата каза! Записите са манипулирани!
И толкова!

Само че, подобен род безотговорна игра с буквите, точките и запетайките на законите дава интересна възможност за правен прецедент и тълкувание.
Формално погледнато, всеки един запис, добит със СРС, за да стане доказателство, бива презаписан в удобен за изслушване в съда формат. Тоест... вече е манипулиран. Дори при най-елементарна манипулация - прехвърляне на звуков файл от компютър на флашка, имаме не просто прехвърляне на един оригнал на два носителя, а два почти идентични файла на два носителя. Тоест, това, което слуша съда, вече е манипулирано копие. Още по-видими са разликите между оригинал и копие, ако в съда се изслушва аналогов носител - аудио или видео касета. Формално погледнато, тук даже всяко устройство, различно от оригинала (касетофон или видеоплеър) променя оригиналния запис с всяко прослушване, а при презапис от едно аналогово устройство на друго разликата често е доловима по слух от нетренирано ухо.

Излиза, че ако адвокатите на защитата по даден процес, следват логиката на Бойко Борисов и оспорват в съда автентичността на всеки запис, няма друг начин за прослушване освен прослушване на оригинала и то на оригиналния носител.
Даже и това е спорно.
Ако се спазва не само буквата на закона, ами и строго научната странна на проблема, би трябвало да се отчита и влиянието на акустичната среда. Съдът не само, че трябва да слуша оригинала от оригиналния носител, на оригиналното устрйство, ами трябва да прави това и на мястото на събитието, където е правен записа.

Продължението на този логика съвсем не е абсурдно – даже и да се отиде на същото място и се възпроизведе обстановката, не е сигурно, че съдът ще чуе точно това, което е записано. Просто, защото много рядко човек прави каквото и да било в обстановка на абсолютна тишина. Ако записът е правен в ресторант например, трябва да се отчита шума от оркестъра или паразитните шумове от климатика например. Обаче лагерите на климатика променят характеристиките си с износването и не произвеждат еднакъв шум в различно време. Същото се отнася и за оркестъра - една и съща песен винаги се пее или свири по леко различен начин. Освен всичко друго въздухът, като всяка еластична среда също има собствена честотна характеристика и тя се променя според... влажността. На всичкото отгоре, ако записът е правен в помещение с килим, а се слуша в помещение с твърд под (паркет, замазка, плочки) коефициентът на реверберация се е влошава, и се появява субективното усещане за по-лош звук.

Излиза, че каквото и да направи един съдия той възприема СУБЕКТИВНО някакво копие на записана на някакъв носител аудио или видео случка.
И тук е върхът на абсурда – да сте срещали двама души с еднакъв слух? Съдията на практика чува едно, прокурора друго, а защитата трето.
В съда обаче се борави с ОРИГИНАЛНИ и НЕОСПОРИМИ във всяко едно отношение доказателства.

В крайна сметка целта на този материал не е да се заяждаме на дребно и с премиера Бойко Борисов, а да стане ясно, че той дължи на обществото по-смислено обяснение за появилите се в общественото пространство СРС-та. Че са манипулирани(не в буквалния, а по-скро в буквоядния смисъл на думата), това е ясно. След като са презаписани, винаги има някаква разлика и винаги мотат да се намерят някакви следи от манипулацията наречена презапис.
По тази логика защо изобщо се подслушва?

Има ли смисъл да се събират и да се представят пред съда доказателства, които не са НЕОСПОРИМИ?
Антон Луков