Конституционната система издържа напъна на тази политическа криза, започнала през лятото на миналата година. Не виждам проблем да продължи да я решава и в следващите месеци.

Това заяви в интервю за БГНЕС историкът и университетски преподавател проф. Милко Палангурски.

„Надявам се, че разумът на политическите лидери ще надделее, за да намерят начин да приемат някакво решение относно изпълнителната власт. Това обаче не е задължително, Конституцията е дала възможности и за обратния вариант, трети поред избори. Това, че е неразумно и неефективно, не означава, че не е невъзможно“, смята специалистът по развитие на конституционните системи.

„Като историк не мога да избягам от аналогията. Нещата ми приличат малко на пролетта през 1901 г., когато парламентът също е толкова раздробен, а в него има няколко политически формации, които не могат да управляват самостоятелно. Не могат да управляват и в коалиция, заради което се налага някакъв тип управление от две формации, подкрепяни от трета“, разказа още проф. Палангурски.

Според него се очертава кабинет с хоризонт на работа между 7 и 9 месеца, пред който ще има две главни задачи – да проведе изборите за президент и да организира приемането на бюджет за страната. Напролет той или ще оцелее и ще продължи да управлява до есента, или ще се отиде на поредните избори, смята историкът.

„Когато конституционната система бъде изкривена и подложена на силен натиск от авторитарни идеологеми и политически формации, рано или късно се връщаме към Конституцията. Виждаме, че въпреки всички прокоби на политолози, социолози и всичколози, конституционната система си функционира. Добра или лоша, тя е разписана и работи. Винаги се обръщаме към нея, защото тя предотвратява гражданските конфликти. Оказва се, че сме нормално функционираща демокрация. Ако се погледнем отстрани, премахвайки предизборното и следизборното говорене, ще видим, че в парламента има някакъв потенциал по няколко оси, въпросът е коя от тях ще надделее. Вътре има авторитарни партии и демократични партии, предстои да видим, в парламента трябва да се разговаря. Най-хубавото е, че всички заявиха, че нещата ще се решат в парламента, съобразно Конституцията и конституционната система“, коментира още той за новия 46 парламент, който ще проведе първото си заседание в сряда.

Проф. Палангурски коментира и зачестилите изказвания пред медиите на анализатори, застъпващи тезата за изчерпващата се парламентарна форма на управление и необходимостта от повдигане на дебат за трансформирането на страната в президентска република.

„Споделям мнението на Апостола за „чиста и свята република“ и парламентарната република. Когато прехвърлим на една личност надеждите за развитие, давайки в ръцете ѝ всички лостове за управление, този човек ще трябва да поеме като гръмоотвод всяка кризисна ситуация. Парламентът е отдушник на тези, той се задейства по най-естествения и обективен начин – отива се до урните, създава се нов тип парламентарно мнозинство, възприемат се нови нагласи и т.н.“, обясни историкът.

„Ще обърна внимание на нещо интересно – нито един генерал в българския парламент. Защо? Само преди няколко години, пред бежанската вълна, българите решихме, че трябва да бъдем спасявани от адмирали, контраадмирали и генерали. В парламента беше станало като филиал на Генералния щаб. Не казвам, че тези хора не заслужават да бъдат избрани, но тогава всички смятахме, че в тази кризисна ситуация ще ни спасят генералите. Сега, 4-5 години по късно, нито патриоти, нито генерали. Търси се съвсем различни формулировка за развитие, говори се за икономика, за преодоляване на кризата, за съдебна реформа и т.н. Обществото само поставя целите. Ако всичко това е свързано с една фигура, с един президент, който и да е той, ще трябва да улавя всички настроения на обществото. Дали ще има тези възможности? Най-добре е мнозинството от народа да си казва какво смята за първостепенно, а на базата на компромиса между различните възгледи за бъдещето да се постига развитие. Това е силата на парламентаризма, а не, че политическите формации в него работят демократично. Напротив, в българските условия те по-често са авторитарни. Предпочитам парламента, защото той може и да играе ролята на късо съединение в криза, но винаги се възобновява след най-нормалното демократично право – ходенето на урните“, каза в заключение проф. Милко Палангурски. /БГНЕС