Дори в богатите европейски държави вероятността от граждански безредици нараства заради високите цени на горивата и храните, сочи анализ на британска компания

Риск от граждански бунтове се е появил през тази година в повече от половината страни в света, като по този начин е започнал период на повишена глобална нестабилност, подхранвана от инфлацията, войната в Украйна, недостига на енергийни ресурси и липсата на основни стоки за бита, показва нов анализ, оповестен от изданието “Бизнес инсайдър”. Той е дело на базираната във Великобритания група за анализ на рисковете “ВерискМейпълкрофт”. Според нейния Индекс за граждански вълнения между второто и третото тримесечие на 2022 г. рискът от бунтове на населението е нараснал в 101 от 198 страни в света. Доклад на компанията сочи, че опасността от сблъсъци е намаляла единствено в 42 държави.

“Независимо че през първата половина на годината на много места бяха наблюдавани мащабни протести, няма съмнение, че най-лошото предстои”, се казва в анализа, който използва и разузнавателна информация. Индексът се базира на редица фактори, сред които нивата на инфлацията, как държавата се справя с кризите и колко опустошителни биха могли да са гражданските безредици върху инфраструктурата на дадена страна.

Изследването посочва, че повечето богати страни в Европа вероятно ще бъдат разтърсени тази зима от улични протести заради високите цени в енергетиката и намаляващата покупателна способност на домакинствата, разкриват и западни медии. Германия и Норвегия са две от високоразвитите икономики, в които всекидневният живот е подложен на нарушаване на обичайния ритъм заради зачестили социални действия. Великобритания вече изпита гнева на масите, които се надигнаха заради огромния скок на цените на газа, посочва “Вериск”. Любопитно е, че сред държавите с най-голям риск попадат още Нидерландия и Швейцария.

“Посред зима за някои развити страни в Европа ще е изненада да видят доста сериозни форми на гражданско недоволство”, казва главният анализатор Торбьорн Солтвед.

Проучването припомня, че подпалената от Русия война в Украйна е довела до рекордно повишение на цените на храните, а Европа се е озовала в центъра на тежката криза с горивата заради силната си зависимост от руския газ

“Към всичко това се добавят все още незатихналите последици от пандемията, която доведе до прекъсвания на веригите за доставки”, добавя анализаторката Химена Бланко. Цените на храните и енергоизточниците литнаха нагоре и заради безпрецедентната суша и дефицита на вода, свързани с климатичните промени, смятат от “Вериск”.

Повишението на цените на основните хранителни продукти ражда голям диапазон от социално недоволство - от мирни движения до доминирани от насилие протести, както в развитите, така и в развиващите се страни на Стария континент, посочва анализът. В Мавриций, Кипър и Украйна гражданското недоволство е нараснало най-силно през третото тримесечие в сравнение с второто. Русия е на седмо място в списъка, а Норвегия - на 13-о.

Докладът сочи, че в голям риск са и страните, които са успели да намерят фондове, за да се справят с пандемията, но сега са затруднени да поддържат социалните разходи за подпомагане на населението.

Сред тези страни са посочени Египет, Боливия, Филипините, Зимбабве, Сърбия, Босна и Херцеговина. Като особено сериозно е характеризирано положението в Шри Ланка, където масовите протести срещу най-тежката икономическа криза в модерната история са разклатили правителството и са довели до свалянето на президента Готабая Раджапакса през юли. Според прогнозите на “Вериск” инфлацията вероятно ще се забави малко през последното тримесечие на годината, но отново ще се влоши в началото на 2023 г.

“Единствено значителното намаление на цените на храните и на горивата може да преобърне глобалния негативен тренд по отношение на риска от граждански вълнения”, сочи британската компания. Според нея какво ще е времето също ще има ключово значение за силата на реакциите на към кризата. Тя ще е много по-ожесточена, ако зимата и пролетта се окажат по-студени от обичайното

Най-тежки ще са следващите 6 месеца, прогнозира “Вериск”.

Aнкета, която по време съвпада с анализа на британците, измерва страховете на европейските граждани от социална дестабилизация и стига до същите изводи. Тя е правена в 4 държави - Франция, Германия, Полша и Великобритания по поръчка на неправителствената организация “Мор ин Комън”, съобщава Евронюз. Допитването категорично показва, че материалната издръжка е основна тревога на гражданите на 4-те страни, които очакват растежът на инфлацията да доведе в следващите месеци до стачки, протести и улични сблъсъци. Във Франция 4-ма от всеки 10 души смятат, че бунтовете на “жълтите жилетки” ще се подновят. Поляците обаче са тези, които в най-голяма степен са убедени, че през зимата и пролетта ще има масови безредици - 75% смятат така срещу 69% от французите, 64% от германците и 57% от британците.

Един от всеки 5-ма души, участвали в анкетата, посочва, че се е наложило да прибягва до спестяванията си, за да свързва двата края, а един от 10 признава, че е намалил количествата храна. Мнозинството все още вярва, че кризата ще е кратка, но една част не са оптимисти и не виждат светлина в тунела. 66% от британците посочват, че през зимата ще трябва да пестят от отопление заради високите цени, на същото мнение са 64% от германците, 60% от французите и 50% от поляците.

Анкетата показва също, че гражданите на 4-те големи европейски страни имат много ниско доверие в способността на правителствата им да се справят с кризата

Като основен виновник за тежката ситуация е сочена Русия, но националните власти и енергийните компании също са смятани за част от проблема. Изразеният песимизъм е много голям - повечето европейци не вярват, че материалната издръжка ще се подобри скоро, а един от трима анкетирани не мисли, че това изобщо някога ще се случи.