Настъпи светлият християнски празник Рождество Христово!

Екипът на ДНЕС+ пожелава на своите читатели много здраве, надежда и вяра!

Воля и разум за добри дела, за да изпълним със смисъл и радост дните си като личности и като народ!

Празникът, наричан у нас още Коледа или Божич, възвестява рождението на Сина Божи Иисус Христос.

Според Евангелието на Лука, малко преди раждането на Иисус, майка му Мария и съпругът й - дърводелецът Йосиф, отиват от Назарет във Витлеем (провинция Юдея), където е роден Йосиф.

Преди това римският император Октавиан Август е издал заповед за преброяване на населението в империята, като всеки е трябвало да се запише там, откъдето е родът му. Мария и Йосиф не намерили място в странноприемницата и били принудени да се подслонят в пещера извън града, където пастирите затваряли овцете си. Там, в яслата, се родил Иисус.

В мига на Рождеството в небето пламнала необикновена светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири били и първите хора, които се поклонили на Бога-Син. Младенеца Исус почитат и трима източни мъдреци, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда.

С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера.

В българската традиция празникът Рождество Христово е продължение на Бъдни вечер - последния ден от великите пости, който започва от полунощ с обичая коледуване. В него участват коледари - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Те са облечени празнично, с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят "шарени тояги".

Коледа се отбелязва на 25 декември и като официален празник с решение на 9-ото Народно събрание от 28 март 1990 г.

Според повечето историци първото празнуване на Рождество Христово се е състояло в Рим през 336 г. сл.Хр.

Названието "Коледа" произлиза от латинската дума calendae - "първият ден от месеца". Други разновидности на тази дума са: Колада, Кол'дна, Кол'нда. На старобългарски названието е Кол'да - Коленда. До IV в. в календара на православната църква няма празник, посветен на рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение.

Разделянето на двата празника става едва в IV-V в. под влияние на древните езически вярвания. Именно в дните между 17 и 23 декември представителите на старата вяра в Рим чествали бог Сатурн, а на 25 декември римляните славели слънцето и победата му над тъмнината.

През 20 в. българите прибавят към коледната обредност още един елемент, привнесен от Западна Европа - сияещата елха. Христос идва на земята, за да освети хората и тяхното царство. С идването си той донася частица от светостта на небесния мир - красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се отрупва с фигурки на ангелчета, Дядо Коледа, гирлянди, топчици, свещички, символизиращи Христовата същност (светлината, знанието, чистотата, истината)

Днес имен ден празнуват Христо, Христинa, Ицо, Kристинa, Kристиaн, Kристиaнa, Райко, Радко, Радослав, Радостин, Божан, Божана, Божин, Божил, Радомир и производните на тези имена.