Процесът по присъединяването на страната ни към системата за колективна отбрана продължава 10 години

14 февруари 1994 г. Първият демократично избран президент на България Желю Желев подписва в Брюксел официалния документ за присъединяването на България към плана на НАТО "Партньорство за мир".

Месец по-рано - на 17 януари 1994 г., Министерският съвет одобрява решение за участието на България в "Партньорство за мир" и дава съгласие за подписване на Рамковия документ на инициативата.

Целта на програмата "Партньорство за мир" е да се повишат възможностите на страните за участие в дейности по поддържане на мира чрез съвместно планиране, обучение и учения и да се подобри оперативната съвместимост между въоръжените сили на тези страни и НАТО. Другата голяма цел е да се подобрят отбранителното планиране, формирането на военния бюджет и демократичния контрол върху въоръжените сили.

Инициативата "Партньорство за мир" е обявена при среща на високо равнище на държавни и правителствени ръководители на страните членки на НАТО на 10-11 януари 1994 г. в Брюксел, Белгия.

На 11 януари с.г. ръководителите на държавите от НАТО официално канят бившите си противници от Варшавския договор, включително и Русия, да се присъединят към плана "Партньорство за мир", обещавайки военно сътрудничество, но не и членство в съюза, съобщава Ройтерс тогава. 

На предаваната по телевизията церемония от първия ден на срещата на високо равнище в Брюксел, бележеща повратен момент в 44-годишния съюз, лидерите на страните членки на НАТО, подписват документ, с който отправят покана към бившите комунистически страни и неутрални държави да преговарят за индивидуални споразумения за сигурност, като им предлагат също консултации, в случай че тези страни се чувстват заплашени.

"Днес отбелязваме историческа инициатива за нашия съюз", заяви генералният секретар на организацията - Манфред Вьорнер, приканвайки лидерите да подпишат два документа - един на английски и един на френски език. Съюзниците подписаха документите по азбучен ред на техните държави. Президентът Клинтън, който сложи подписа си последен, не направи никакъв коментар, предаде АП.

"Вратата е отворена", посочи британският премиер Джон Мейджър, уточнявайки, че това очевидно би могло да доведе до приемането на нови членове в НАТО. Германският канцлер Хелмут Кол отбеляза, че се прави "сериозна крачка по пътя" към разширяването на съюза.

В поканата си за партньорство лидерите от НАТО заявяват: ‚Активното участие в "Партньорство за мир" ще играе важна роля в еволюционния процес за разширяването на НАТО". Те изразяват желание "да заздравят връзките с демократичните държави, намиращи се на Изток от нас". Съюзът, заявяват те, "остава отворен за членство на други европейски държави, които са в състояние да допринесат за сигурността в Северноатлантическия район".

Според инициативата участието на източноевропейците в съюза се свежда до съвместни военни учения, миротворчески мисии и разрешаване на кризисни положения. От своя страна те трябва да приемат критериите за демокрация, да съблюдават човешките права и да зачитат границите, уточнява Асошиейтед прес.

На 12 януари 1994 г. президентът Желю Желев провежда среща с министър-председателя и министъра на външните работи Любен Беров, министъра на отбраната Валентин Александров и министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов. Целта на тази среща е да се координира и представи българската позиция към НАТО. На нея е взето решение България да подпише предложения от НАТО Рамков документ за участие в програмата "Партньорство за мир".

До 2002 г. към програмата за интегриране към Алианса се присъединяват 47 държави.

Съвещание на президента Желев

През януари 1994 г. в президентството се състои съвещание, посветено на координирането българската позиция към НАТО. По покана на президента Желю Желев в него участват премиерът Любен Беров, министрите на външните работи Станислав Даскалов, на отбраната Валентин Александров и на вътрешните работи Виктор Михайлов, началникът на Генералният щаб ген. Любен Петров, началникът на военния кабинет на президента ген. Стефан Димитров, ръководителите на парламентарните комисии по външната политика Юнал Лютфи и по националната сигурност Николай Слатински, както и външнополитическият съветник на президента Камен Величков.

На съвещанието, както информира говорителят на президента Валентин Стоянов, са обсъдени тезисите за разговора на следващия на д-р Желев със специалния пратеник на американски президент Мадлин Олбрайт. Говорителят изтъква, че чрез декларацията на Министерството на външните работи България изразява одобрението си към инициативата "Партньорство за мир" и в най-скоро време България ще подпише и поканата, и рамковия договор на "Партньорство за мир". Решено е Министерският съвет да образува работна група, която да разработи предложение за конкретно участие на България в инициативата.

На срещата, уточнява пред журналиста министър-председателят, е решено кой да подпише от името на България документите за участието на България в "Партньорство за мир". Това, заяви премиерът, очевидно ще бъде президентът Желев. На заседанието си в понеделник кабинетът ще разгледа това предложение и ще бъде създадена работна група, която да приготви рамковия документ за присъединяване на България към "Партньорство за мир".

На 14 февруари 1994 г. президентът Желю Желев подписва официалния документ за присъединяване към "Партньорство за мир", което е и първото официално споразумение между България и НАТО. 

Президентът Желю Желев подписа "Партньорство за мир"

С цялата тържественост, полагаща се на случая, президентът Желю Желев подписа днес следобед в централата на НАТО документа, с който България се присъединява към инициативата "Партньорство за мир", предава тогава за БТА Пол Монтгомъри. 

"Всичко мина добре", казва президентът пред телеграфната агенция в края краткото си посещение в Брюксел. Отбелязва се, че говори пред местния кореспондент на много добър английски в луксозната резиденция на българската посланичка Леа Коен, преди да се качи на самолета за София.

"Доволен съм, щастлив съм. Мисля, че това е добре за националната сигурност на България в далечна перспектива. България ще се интегрира постепенно към европейските структури."...

Споразумението, подписано от Желев, присъединява България към процеса на асоцииране, без пълно членство. Този стандартен текст вече е подписан от ръководителите на Естония, Унгария, Литва, Полша, Румъния и Словакия. България е осмата страна, която подписва, а по-късно днес следобед Латвия стана деветата.

След това президентът дава пресконференция в резиденцията на посланичката Коен в най-луксозната част на Брюксел. Месната полиция изпраща моторизиран ескорт за президентската лимузина, който да го придружи до летището. Желев е обсипан с въпроси за положението в Босна. Той нарича заплахите на НАТО с нападение срещу артилерийските позиции на босненските сърби около Сараево "акт на мир" и изразява надежда, че това ще има отрезвяващо въздействие върху воюващите...

Слово на президента на Република България Желю Желев

"Радостен съм отново да посетя главната квартира на HAТO в Брюксел, където съвременна, демократична България има много приятели и добри партньори. Важен и делови е поводът, който ме доведе тук - официалното присъединяване на Република България към инициативата "Партньорство за мир", като етап от суверенната ѝ политика за приобщаване към европейските и евроатлантически структури, подчертава българският президент на церемонията за присъединяването на България към инициативата на НАТО.

По-рано през тази година - на януарската среща на високо равнище на НАТО, тук в Брюксел, беше обсъден общият архитектурен замисъл за бъдещата сигурност в Европа и света. Убеден съм, че Северноатлантическият съюз прави добър избор, като търси нов тип сигурност в интегрирането на Европа чрез присъединяването на новите демокрации, продължи Желю Желев. Според него съдбоносно е значението на този процес, за да може демокрацията да пусне здрави корени в Източна Европа, а плодовете ѝ да нямат горчив привкус за хората, които отхвърлиха комунизма с надежда и увереност в собствените сили и в едно достойно бъдеще, което Западът ще подкрепи.

Аз имам предвид партньорството за мир, за икономически напредък, за стабилен и динамичен прогрес. За нас концепцията за сигурност, наред с военния компонент, има икономически, социални, политически и хуманитарни измерения. Позволявам си да твърдя, че в Република България идеята за сътрудничество с НАТО намира широка обществена подкрепа, а и българското Народно събрание стана първият от парламентите в Източна Европа, който прие специална декларация по инициативата "Партньорство за мир", казва той...

От 13 юли 1990 г., когато приехме предложенията в лондонската декларация на Съвета на НАТО, ние не стоим със скръстени ръце. Развиваме сътрудничеството си с организацията като цяло и с отделни нейни членове, България участва в повече от 140 конкретни съвместни политико-военни и военнотехнически проекти, в операции на ООН по поддържане на мира и разбира се, в Северноатлантическия съвет за сътрудничество посочи българският държавен глава...

Аз бих искал още веднъж да приветствам декларираната от НАТО готовност за отваряне към проблемите на сигурността на Източна Европа, за приемане на нови членове в бъдеще. Надявам се, че еволюционният процес, започващ с "Партньорство за мир", ще се основава на равноправно третиране, ще отчита законните интереси на държавите - партньори в областта на сигурността, ще предвиди в бъдеще представянето на гаранции за сигурност... Накрая той подчертава:

"Партньорство за мир" е отговор на предизвикателствата на новото време, но самата инициатива също е предизвикателство и стимул за демократичните реформи - най-видимо във военното дело и армията, но по същество в целия обществен и икономически живот на източноевропейските страни.

Република България, вече като партньор на НАТО, ще продължи да следва своята суверенна линия към пълноправно членство в съюза. За това ние и занапред ще разчитаме на разбиране и подкрепа от страните членки на съюза, от главната квартира на НАТО.

Агенция Ройтерс и АП цитират думите на президента Желев на пресконференцията в Брюксел, че подписването от България на документа за "Партньорство за мир" е първата стъпка на неговата страна към присъединяване към НАТО.

"България може да формира "триъгълник" на стабилност на Балканите заедно със страните от НАТО Гърция и Турция. Конфликтът в бившата Югославия застрашава сигурността на Балканите, цитира Ройтерс (тогава Ройтер) думите на президента Желев. Връзките с НАТО могат да защитят източноевропейските страни от "бесния национализъм, от етнически и религиозни вражди и в крайна сметка - от въоръжен конфликт", добавил президентът, според Ройтер.

След приемането на инициативата Република България активно участва в ученията по програмата, с което допринася за повишаване на доверието между Въоръжените сили на страните членки на НАТО и на страните партньори.

Първото учение по "Партньорство за мир", организирано от Българската армия, е военноморското учение "Бриз 94" от 24 до 29 юни 1994 г.

На заседание на Съвета на НАТО на 28 ноември 1994 г. в Брюксел, Белгия, заместник-министърът на външните работи на България Тодор Чуров обявява, че страната ни приема първата Индивидуална програма за партньорство с НАТО. Страната ни се присъединява към Споразумението между страните членки на НАТО и страните участнички в инициативата "Партньорство за мир" на 16 октомври 1995 г. в Брюксел, Белгия. Споразумението регулира статута на техните въоръжени сили и правния статут на силите, участващи в дейности по партньорството на чужда територия.

10 години по-късно на 29 март 2004 г., България става пълноправен член на НАТО.