У нас мнозинството не вярва, че която и да европейска страна ще ни помогне, ако бъдем нападнати

Половината българи не одобряват изобщо разширяване на Европейския съюз на изток, показва проучване на неправителствения международен Европейски съвет за външна политика, проведено в 15 държави.

Според 24% това би било много лошо, още 22 на сто смятат, че ще е по-скоро лошо, като едва 5% го оценяват като много добро и 14 на сто като по-скоро добро.

Подобни са нагласите и в Унгария и Австрия.

"Днес няма обществен консенсус за приемането на Украйна в ЕС "в настоящия контекст", включително сред географски най-близките съседи на Украйна. Не става въпрос за отхвърляне от страна на хората на разширяването като такова - защото възгледите са много по-благосклонни към разширяването на ЕС на запад (например чрез повторното присъединяване на Обединеното кралство)", посочват съставителите на доклад на базата на данни от проучването.

Те посочват, че разширяване на изток предизвиква силна опозиция в Австрия, България и Унгария.

Мнозинството в почти всяка анкетирана страна с изключение на България е уверено, че "поне някои европейски държави" биха им се притекли на помощ, ако страната им бъде нападната, показва още проучването.

У нас сигурни в това са само 12%, донякъде - 31 на сто, а не съвсем сигурни са 28%, изобщо не вярват в това още 23 на сто, като само 6% нямат мнение.

Мнозинството във всяка анкетирана европейска страна смята, че САЩ не биха ги подкрепили, ако бъдат атакувани.

Войната в Иран покачва цените на петрола и газа, а с тях и инфлацията в силно уязвима Европа, но сравнително малко избиратели искат да се върнат към вноса на петрол и газ от Русия, което според доклада говори за континент, който е наскоро осъзнал своите геоикономически зависимости.

"Само в България, Унгария и Италия, както и сред някои радикално десни електорати другаде (включително на "Алтернатива за Германия" и френския "Национален съюз"), това обръщане към Москва се радва на силна подкрепа", отбелязват изследователите.

"Тревожно е, че европейските популисти застъпват по-категорично антиукраински възгледи. Виктор Орбан фокусира неуспешната си предизборна кампания за оставане на унгарски министър-председател върху тази тема. Междувременно, проучванията на ECFR показват, че избирателите на крайнодясната Партия на свободата в Австрия, АзГ в Германия, две крайнодесни партии в Полша и управляващата и популистка "Прогресивна България" виждат Украйна предимно като "съперник" или "противник", посочват още те.

Докладът се основава на проучване на общественото мнение сред пълнолетно население (на 18 и повече години), проведено през май 2026 г. в 15 европейски държави: Австрия, България, Дания, Естония, Франция, Германия, Унгария, Италия, Нидерландия, Полша, Португалия, Испания, Швеция, Швейцария и Обединеното кралство. Анкетите бяха проведени онлайн от Mandate Research и YouGov, като у нас са питани 1013 души в периода 30 април - 18 май.