На 4 юли Калифорния отбеляза Деня на независимостта на САЩ като започва да изплаща обезщетения на афроамериканските си граждани. В контекста на предстоящите избори, както и през 2020 г., проблемът за междурасовите отношения е изведен на преден план. "Известия" проучи историята на въпроса.

Зелени мечти

Размерът на плащанията е 12 млн. долара, което не може да се сравни с предварително обявените цифри. През 2020 г. губернаторът на Калифорния Гавин Нюсъм свиква специална комисия, чиято основна задача е да изчисли окончателния размер на обезщетенията за 170 години расово потисничество. В резултат на нейната работа беше очертана приблизителна оценка от 800 млрд. долара, т.е. по 500 000 долара за всеки от 1,8 млн. афроамериканци в Калифорния. Тази сума щатът очевидно никога няма да плати, не само защото тя възлиза на бюджета му за две години, но и поради огромния, 50 млрд. долара дефицит в основния финансов документ за тази година. Освен това Калифорния е сред петте най-големи длъжници в САЩ - 362,87 млрд. долара, което представлява 120,5 % от нейния БВП, или 19 500 долара дълг на афроамериканец, живеещ в щата.

Ден на независимостта

Празник на Деня на независимостта в Съединените щати Снимка: REUTERS/Etienne Laurent

Проектът в Калифорния не е изолиран случай. Съществуват още няколко подобни инициативи в щати, управлявани от представители на Демократическата партия (например Масачузетс, Ню Йорк и Мичиган). По-рано лявата фракция на Демократическата партия представи предложение за еднократно изплащане на 350 000 долара на всеки чернокож гражданин на Съединените щати - общо 14 трилиона долара, което е два пъти повече от цялата разходна част на бюджета на САЩ през 2024 г. Имаше и по-скромни предложения. По време на настоящата президентска кампания Мариан Уилямсън, кандидатката на демократите (която не получи нито един глас от делегатите), настояваше за сума от "поне 1 трилион".

Расата е конструкт

Междувременно тези инициативи не са внезапна проява на разкаяние или просто борба за "черния" сегмент от електората. За тях е създадена съвсем конкретна теоретична основа. За първи път темата за репарациите за вековното робство се обсъжда в края на 80-те години на ХХ век (инициативата на конгресмен Кониърс H.R. 40), когато в обществения дебат се появява така наречената "критична расова теория", създадена през 60-те години на ХХ век.

Привържениците ѝ твърдят, че расата не е биологична характеристика, а социален конструкт (т.е. изкуствено създадено понятие), измислен от белите, за да потиска цветнокожите. Според теорията, въпреки премахването ѝ от американското законодателство, расовите ограничения не са изчезнали, а живеят в самата традиция на белите американци и продължават да действат системно в рамките на съществуващите социални институции (т.нар. "бял супремасизъм").

Ръцете

Снимка: AP Photo/Mosa'ab Elshamy

Както казва по темата настоящият участник в президентската кампания (и същевременно първият афроамериканец с докторска степен по философия) Корнел Уест, бяла Америка "исторически е била безпомощна в налагането на расовата справедливост и е продължила да се съпротивлява на пълното приемане на чернокожата човечност".

Патология на бедността

Трябва да се отбележи, че законодателно установеното равенство не може да поправи натрупаните в продължение на три века и половина социално-икономически проблеми на афроамериканците. Усилията по времето на Никсън ("План за подпомагане на семейството") и Рейгън ("Рейгъномика") имаха временен ефект, а относителната им ефективност беше изравнена от кризите през 2000-те години.

Междувременно, след като положенията на теорията навлязоха в обществения дебат, се оказа, че в тази картина на света расизмът е изключително "бяла" характеристика. А основните тези на теорията в устите както на нейните поддръжници, така и на противниците ѝ бяха сведени до известния лозунг за "стрелата", която "не се обръща".

Снимка: AP Photo/Gerald Herbert

Основният проблем на критичната расова теория е нееднозначността на нейното тълкуване, подчертава Владимир Василиев, главен изследовател в Института за САЩ и Канада.

"Америка винаги е била управлявана от бели и те са създали система и социален ред, които работят в интерес на бялото мнозинство. През изминалите векове наистина е създаден неформален механизъм за социален натиск върху бедните. Проблемът на тази теория е, че борбата срещу тази система се е трансформирала в политика, която е противоположна по посока, но същата по съдържание. Същевременно от научна гледна точка тя не е достатъчно стабилна и е амбивалентна в тълкуването си, поради което, макар да изисква премахване на белия расизъм, провокира системен "черен" расизъм и по начина, по който се преподава, учи да се мрази страната. В момента се извършва деамериканизация на Америка", заключава експертът.

Вълна за справедливост

Тази идея дълго време не намираше отклик сред обществеността, дори сред афроамериканците. Нарастването на популярността ѝ се ускорява в началото на 2000 г., когато расовият въпрос отново е поставен в политическия дневен ред първо чрез Патриотичния закон и формулирането на заплахата от "вътрешен тероризъм", а след това чрез директно споменаване на "белите супремасисти" като заплаха за нацията. Впоследствие Джо Байдън определи именно тях като основна опасност в речта си при встъпването в длъжност. "Призивът за расова справедливост, който се надига от около 400 години, ни тревожи. Вик, който не би могъл да бъде по-отчаян или по-ясен. А сега и възходът на политическия екстремизъм, превъзходството на бялата раса, вътрешният тероризъм, на които трябва да се противопоставим и ще победим", каза той при встъпването си в длъжност като президент на САЩ.

Идеята за репарации беше върната към живот в средата на 2010-те години. През 2014 г. авторитетното списание "Атлантик" публикува статия, озаглавена "Казусът с репарациите", в която възкреси законопроекта H.R.40, а изплащането на репарации за годините на робство беше обявено за символ на "американското съзряване".

Колеж в Съединените щати

Снимка: AP Photo/Gerald Herbert

През 2003 г. Върховният съд на САЩ разреши на университетите да вземат предвид расовата и етническата принадлежност при приема на студенти като дават предимство на малцинствата. Разрешението беше валидно до 2023 г., докато не беше отменено от нов състав на съда. Оттогава обаче бяха узаконени и пуснати в обръщение т.нар. позитивни действия, които впоследствие се разпространиха под формата на корпоративната стратегия DEI (Diversity, Equity, Inclusion). Според нейните автори тя елиминира "недостатъчното представяне" на дискриминираните групи.

След идването на Доналд Тръмп на власт в съзнанието на обикновения американски човек се разрази истинска информационна буря. През август 2019 г. в. "Ню Йорк Таймс" публикува редакционна статия, в която обяви старта на проекта "1619", наречен така по името на годината, в която първите африкански роби пристигат във Вирджиния. Публикацията предлагаше "преосмисляне" на историята на САЩ, в която новата версия ще постави "последиците от робството и приноса на чернокожите американци в центъра на разказа". Инициатор е Дийн Бакет, главен редактор на "Ню Йорк Таймс", който от години прокарва расова програма в американските медии. Година след "1619" той нарежда "черен" да се пише с главна буква, а "бял" - с малка във всички репортажи на изданието, защото "никой в редакцията не е имал спор за необходимостта думата да се изписва по различен начин".

Доналд Тръмп по време на тържеството на Федерацията на консерваторите в САЩ
Снимка: Getty Images/Sean Rayford

"1619" спечели две награди "Пулицър", а една от авторките на проекта, Никол Хана-Джоунс, публикува там статия в "Ню Йорк Таймс", озаглавена "Какъв е дългът", в която подновява призива си за репарации за вековното робство. "Репарациите не са наказание за белите американци и белите американци не са тези, които ще платят за тях. Няма значение дали предците ви са били робовладелци или дали сте имигрирали тук само преди две седмици. Репарациите са обществено задължение в страна, в която нашата Конституция санкционира робството, Конгресът приема закони, които го защитават, а федералното ни правителство инициира, одобрява и практикува законна расова сегрегация и дискриминация срещу чернокожите американци преди половин век. Плаща се от федералното правителство", пише тя.

Мащабиране на целите

Тъй като дебатът около расовата програма се провеждаше в общия контекст на американските "културни войни" и беше съпроводен от събития като смъртта на Джордж Флойд, "аферата Кайл Ритънхаус" и бунтовете на BLM, никой не търсеше компромис.

Аргументите за обективното икономическо неравенство се смесват с настояването на администрацията на Байдън за въвеждане на "критична расова теория" в училищните програми, курсове за избягване на бялата раса и "расово коректната" политика на големите корпорации, които започнаха да премахват всички производни на думата "бял" от имената на продуктите. Книги като "Бялата крехкост", която всъщност обвиняваше белите американци в мисловни престъпления, така че те "несъзнателно се подписват под расизма, дори когато отричат обвиненията в него", станаха бестселъри. Отделно от това Христофор Колумб пострада като над 40 негови паметника бяха разрушени или осквернени в цялата страна като "символи на геноцида".

Политическите действия скоро срещнаха дълбоко вкоренена опозиция, а след събитията в Шарлотсвил (където десничари от цялата страна дойдоха да спасят паметника на генерал Робърт Е. Лий) американската общественост научи за съществуването (или често за възкръсването) на десетки истински неонацистки групи като Ордена на черното слънце, Американската партия на свободата или 14 First.

Сблъсъци по време на митинга "Обединете десницата" в Шарлотсвил, щата Вашингтон.
Снимка: Getty Images/Chip Somodevilla

Проблемът остава нерешен. През 30-те години на дискусии за расизма и репарациите разликата в богатството на белите и афроамериканските граждани на САЩ не се е променила особено. Разликата в общата стойност на активите между белите и чернокожите семейства продължава да расте. По данни на университета "Брукингс" през 1983 г. разликата в богатството е била 123 910 щатски долара, през 2017 г. - 172 000 щатски долара, а през 2022 г. - 214 970 щатски долара.

В същото време, докато насилствените престъпления в САЩ намаляват, престъпленията, дължащи се на расова нетърпимост, продължават да се увеличават. По данни на ФБР този мотив остава най-често срещаният в общата статистика на престъпленията от омраза.

Така единственият резултат от борбата срещу "системния расизъм" е още по-голямо взаимно втвърдяване на двата лагера на американското общество. А както смятат някои експерти, това е била и крайната цел на цялата кампания.