Крайнодесни потискат дивите си нагони на път към властта

Откакто Адолф Хитлер дойде на власт във Ваймарска Германия през 30-те години на миналия век, по време на Голямата депресия, е обичайно политическите и икономическите кризи да се свързват с възхода на крайната десница. Този вид движения са свързани на Стария континент с радикално консервативни, ултранационалистически, авторитарни и нативистки (защита на интересите на местните жители пред тези на имигрантите - б.а.) идеологии. А от последните години с яростна анти-ЕС реторика. Всъщност национализмът бавно, но стабилно увеличава своята електорална подкрепа и сила в Европа от началото на 80-те години. През това време този вид формации се преместиха от периферията и започнаха да са основни фигури в политическия живот. Още през 2020 г. малко след Брекзит изследване показа, че делът на гласовете на формациите, съмняващи се в ЕС, се е удвоил за две десетилетия. В изследването пишеше, че от 1992 г., първата година, в която имаше свободни и честни избори във всяка страна, която сега е членка на съюза, комбинираната подкрепа за крайнодесните, крайнолевите и други евроскептични партии е

скочила от 15 до почти 35%

На 2 април, когато беше гласуването в България, имаше избори и във Финландия. Там прочулата се със своите партита премиерка Сана Марин и нейните социалдемократи бяха победени от Национална коалиция (НК) на Петери Орпо, позиционираща се в център-дясно. Интересно е обаче, че крайнодясната и евроскептична “Истински финландци” се нарежда втора. Орпо обяви, че с тях “имат своите различия”, когато става дума за целите на ЕС, имиграцията и климата, но “има много неща, които ни обединяват”, като икономическата политика. Според анализатори именно коалиция между Орпо и “Финландците” може да роди стабилно мнозинство на парламента, тъй като според резултатите нито една партия не може да управлява сама.

На последните избори в Италия и Швеция миналата година десните популистки партии, недолюбващи ЕС, също отбелязаха забележителен успех. “Братята на Италия”, формация, която е по-вдясно от което и да е основно движение в Италия от дните на нейния бивш фашистки лидер Бенито Мусолини, си осигури най-висок дял от гласовете. Това направи нейния лидер Джорджа Мелони първата жена премиер на страната. Мистър-председателката открито поставя под съмнение правата на ЛГБТ общността и абортите, цели да ограничи имиграцията и изглежда обсебена от идеята, че традиционните ценности и начин на живот са атакувани от всичко - от глобализацията до еднополовите бракове. Не би трябвало да е изненада, че един от най-големите ѝ фенове е Стив Банън, човекът, който до голяма степен създаде политическата идеология на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, която се счита за основа на американското алтернативно дясно движение. Интересно е, че в Италия Мелони е в коалиция с “Лигата” на Матео Салвини и “Форца Италия” на бившия премиер Силвио Берлускони, известни с крайнодесните си възгледи и близки отношения с руския президент Владимир Путин.

На север пък Шведските демократи, партия с неонацистки корени и яростна антиимигрантска позиция, станаха втората най-популярна формация на последните избори в страната през 2022 г. Силното им представяне е кулминацията на стабилния им растеж през последните шест парламентарни вота и почти удвояването на техния дял от гласовете от 2014 г. насам. Въпреки че не участват пряко в управлението в Швеция, те държат правителството на власт със своята подкрепата.  

Както в Унгария, така и в Полша десните популистки партии се издигнаха на власт, постигайки огромни победи през последните две десетилетия. В Унгария партията “Фидес” на премиера Виктор Орбан, която е на власт от 2010 г., има свръхмнозинство, въпреки че общият дял на гласовете за популистките партии в страната леко намаля. Орбан е често критикуван от Запада, че подкопава съдебната, академичната, малцинствената и медийната свобода.

 В Полша управляващата Партия на правото и справедливостта (ПиС) увеличи приблизително четирикратно своя дял от гласовете между 2001 и 2019 г. Подобно на “Фидес”, ПиС комбинира социално-икономическа програма, която включва

щедри субсидии за по-големи семейства и селски общности

В културно отношение формацията твърдо защитава така нареченото традиционно семейство и се противопоставя на правата на ЛГБТ общността, в тясно сътрудничество с Католическата църква. Полша често е критикувана от ЕС за върховенството на закона в страната.

Затова и не е странно, че управляващите десни популисти в Унгария и Полша сравняват блока с бившите си съветски потисници и флиртуват с перспективата за излизане от ЕС, отбелязва АП. Преди години дори полският политик Марек Суски се закани да се бори “срещу брюкселските окупатори”.

В Нидерландия десните популистки партии пък събраха около 16% от гласовете през 2021 г. – връх, невиждан от почти десетилетие на парламентарни избори.

Германия и Гърция донякъде противоречат на тенденцията. Подкрепата за дясната “Алтернатива за Германия” спадна на последните избори през 2021 г., което я изхвърли от претенциите ѝ за най-голямата опозиционна формация. Партията предизвика шок в Европа през 2017 г., след като осигури над 12% от гласовете на федералните избори, което я направи третата най-голяма сила в парламента.  Тогава тя хвана антимигрантската вълна, което ѝ донесе добрите резултати, както сега в някои страни формации правят с войната в Украйна.

И в Гърция, докато популистките партии все още събират голям дял от гласовете, популярността им леко спада през последните години. Лявата Сириза е значително по-харесвана там от дясно ориентираните -  Гръцко решение и Златна зора.

Анализатори коментират възходите на националистическите партии с това, че в битката за властта “Шведските демократи”, “Братята на Италия” внимателно са изпирали имиджа си и са потискали по-дивите си нагони. Мелони например смекчи своята анти-ЕС позиция и се дистанцира от Русия.

“В по-голямата част от Запада, ако не и в голяма част от земното кълбо, има привлекателност на някои политици от крайната десница, които експлоатират страховете на хората.

Разбира се, има общ страх в цяла Европа, че имиграцията и европеизацията ще подкопаят идентичността на хората.

Всички тези движения използват подобни термини, но влизат във властта по различни начини”, смята Андреа Мамоне, историк в университета “Сапиенца” в Рим.

 “Притесненията относно разходите за живот и енергийните кризи, войната в Украйна, имиграцията и престъпленията с оръжие може да помогнат да се обясни този феномен (възходът на крайнодесните б.а). Избирателното поведение в различните страни се влияе от личности, събития, време, регионални проблеми, партийна лоялност и избирателни системи”, пък обобщават анализатори.

Кризата винаги създава възможности за партиите в опозиция, независимо от тяхната политическа идеология. Но политиката на страха в контекста на кризи наистина се удава по-лесно на десните популисти. 

И има много предполагаеми заплахи, които популистите да сочат с пръст в момента. 

“Нарастващите цени на храните и горивата, падащото доверие в демократичните институции, нарастващото неравенство, намаляващата класова мобилност и опасенията относно миграцията създадоха чувство на отчаяние, от което безскрупулните лидери могат лесно да се възползват”, казва Ник Чийсман, професор по демокрация в университета в Бирмингам. Той смята, че настоящата комбинация от криза е перфектната буря за либералната демокрация.

“Парадоксът на популизма е, че той често идентифицира реални проблеми, но се стреми да ги замени с нещо по-лошо”, казва Федерико Финхелщайн, автор на книгата “От фашизма към популизма в историята”.[**sorce_name**]