В столиците в цяла Европа политиците до голяма степен празнуват падането на Борис Джонсън. В Киев не е така, пише в анализ европейската редакция на американския вестник "Политико"

Докато отдавна установените протоколи диктуват, че близките правителства рядко коментират, когато друг лидер загуби властта, в разкъсваната от война Украйна президентът Володимир Зеленски веднага наруши традицията да изрази дълбока тъга по повод предстоящото напускане на Джонсън като министър-председател на Обединеното кралство.

Зеленски, с когото Джонсън има много топла и ясна връзка след руската инвазия в страната му преди пет месеца, каза на колегата си от Обединеното кралство: "Нямаме съмнение, че подкрепата на Великобритания ще бъде запазена, но вашето лично лидерство и харизма я направиха специална."

Очевидното приятелство между двамата лидери спомогна за затвърждаването на репутацията на Обединеното кралство като един от най-яростните антагонисти на Русия през последните години - независимо от мнението сред циниците, че Джонсън междувременно е търсил разсейващи новини от замесването си в множество вътрешни скандали.

Тъй като Джонсън предстои да се оттегли от поста министър-председател на 6 септември, един въпрос остава в Киев - ще оцелее ли тясната връзка на Обединеното кралство с Украйна?

Дмитро Кулеба, министър на външните работи на Украйна, се съмнява, че всеки негов заместник може да съответства на ангажимента на Джонсън към каузата на Киев.

"Джонсън постави различен стандарт на поведение. Никой не може да замени това", каза Кулеба миналата седмица, подчертавайки "химията" между лидерите на Обединеното кралство и Украйна, която според него "вероятно няма да се появи" при някой друг премиер.

Близки приятели на Джонсън също се опасяват, че новият консервативен премиер може да заеме по-мека позиция.

Един от най-дългогодишните политически съюзници на Джонсън каза пред POLITICO, че напускането на премиера е "истински риск" за Украйна, добавяйки: "Голяма част от "Стара Европа" са доста меки по този въпрос. И това ще проличи. Загуба е някой като него (да си тръгне)."

Външно единство

Въпреки това има малък дебат в британския политически спектър относно необходимостта да се застане твърдо срещу Русия, което означава, че повечето наблюдатели очакват широка приемственост от смяната на Джонсън.

"Най-близкото, по което Великобритания трябва да постигне национален консенсус в момента, изглежда е подкрепата за Украйна", каза Джонатан Еял от RUSI, базиран в Обединеното кралство отбранителен мозъчен тръст. "А именно, че не трябва да се допуска руската агресия и Украйна трябва да получи цялата необходима помощ.

Надпреварата за наследник на Джонсън сега се стесни до двама кандидати - Лиз Тръс, външен министър и настоящ фаворит, и Риши Сунак, бивш финансов министър, чиято оставка ускори края на управлението на Джонсън. Досега нито един от двамата не е заявил промени в курса по отношение на Украйна.

Един депутат от торите с опит в отбраната каза: "Това е нещо, с което дори (опозиционният лидер на лейбъристите) Кийр Стармър би се справил добре. Никой няма сериозни несъгласия по въпроса."

Наистина, Украйна предостави рядък момент на единство в иначе острия телевизионен дебат в праймтайма между Сунак и Тръс в понеделник вечер.

Сунак каза пред аудитория в студиото, че "колективно всички като страна можем да се гордеем изключително много с приноса и лидерството, които Обединеното кралство показа в противопоставянето на руската агресия - и това ще продължи, предполагам, който и да стане министър-председател".

И двамата кандидати могат да посочат водещите си роли на върха на правителството на Джонсън в предлагането на военна подкрепа на Украйна и прилагането на тежки санкции срещу Русия - въпреки че последните мерки са ръководени от ведомството на Тръс, както тя е изтъквала многократно, откакто е кандидат за лидер.

Освен това, след като остана на поста, докато десетки колеги министри напуснаха, Тръс вече може да продължи да прави грубо звучащи съобщения по време на кампанията, докато Сунак наблюдава отстрани.

"Просто му пука по-малко"

След като е прекарал министерската си кариера във фокусирани към вътрешната политика министерства, Сунак остава нещо като неизвестна величина.

София Гастън, директор на мозъчния тръст British Foreign Policy Group, прогнозира, че неизбежно ще има "различни" стилове на лидерство по темата Украйна, с "до голяма степен пълна приемственост при Тръс, защото тя беше много активна в оформянето на текущата политика на сегашното правителство."

"Ние знаем много по-малко за външнополитическите инстинкти на Риши, защото, за разлика от Тръс, той никога не работил в сферата на външната политика или отбранителната сфера", добави Гастън. "Той е по-вероятно да даде приоритет на ангажираността както със съюзници, така и със стратегически съперници и ще настоява за съотношението цена/качество около нашите международни инвестиции."

"В медиите, контролирани от Москва, по-голямата част от отразяването на изборите за британски лидер е отрупана с критики за Тръс като за най-крайния антируски настроен политик", каза Еял.

Боб Сийли, депутат от Консервативната партия и един от най-отявлените критици на Москва в парламента, каза: "Мисля, че Лиз разбира, че в света през 21 век ще видите битка за две различни световни системи - между отворените общества и неоавторитарните общества."

Тръс говори за тази битка на идеи в скорошно интервю за Atlantic, упреквайки Запада, че "не е изложил аргумента за свобода и демокрация". Сийли прогнозира, че ще бъде по-вероятно тя от двамата да заеме "твърда" позиция спрямо антидемократичните чужди сили.

За тази цел съюзниците на Тръс - за които се предполага, че включват отиващия си премиер - не са пропиляли шанса да хвърлят "малко кал" върху нейния съперник.

В коментари за Financial Times неназован министър, подкрепящ Джонсън, предположи - без доказателства - че Сунак ще заеме по-мека линия с руския президент Владимир Путин, поради опасенията на бившия финансов министър относно икономическото въздействие на войната.

"Мисля, че просто му пука по-малко", каза един бивш съветник по външната политика на Даунинг Стрийт за Сунак. "(Външната политика) не е основната му мотивация."

Но съюзниците на Сунак отричат, че той би бил по-малко верен приятел на Киев, отколкото беше Джонсън.

Андрю Мичъл, бивш министър на международното развитие, каза: "При Риши Министерството на финансите беше много ефективно в санкционирането на руските поддръжници на Путин и мисля, че неговият интернационалистичен подход ще спечели съюзници за политиката на Великобритания", която е "да направим всичко възможно, за да помогнем наукраинците пред лицето на този убийствен акт на агресия.

Представител на кампанията му настоя, че Сунак "е инициатор на най-строгите икономически санкции срещу Русия".

Между редовете

Отвъд предсказуемото движение напред-назад на състезанието за лидерство, съществуват реални и осезаеми разлики между двамата кандидати.

Сунак обеща да запази плана на Джонсън за увеличаване на разходите за отбрана до 2,5 процента от БВП до края на десетилетието, докато Тръс ще премести тази цел до 2026 г. и след това ще се стреми да достигне 3 процента до 2030 г.

Може би това беше в съзнанието на членовете на Консервативната партия, когато бяха анкетирани от YouGov след дебата на в понеделник, давайки на Тръс огромна преднина от 44 процента пред Сунак по въпроса за Украйна - въпреки сравнително консенсусния разговор в ефир.

Депутатите също може да са били впечатлени от заявеното желание на Тръс да се "противопостави лице в лице" с руснаците. Въпреки че по това време тя беше осмивана заради катастрофалната среща с руския външен министър Сергей Лавров през февруари, някои консерватори оттогава започнаха да виждат представянето й като знак на чест.

На друг неотдавнашен дебат Тръс каза, че ще се срещне лице в лице с Путин и ще го "извика", ако той присъства на срещата на върха на Г-20 по-късно тази година, нещо, което Сунак веднага изключи. Той каза, че е напуснал среща на Г-20, когато руският финансов министър е участвал.

Поразително е, че Даунинг Стрийт се почувства длъжен да се дистанцира от по-откровените забележки или възгледи на Тръс в три отделни случая през последните месеци: когато тя се застъпи британците да се бият като наемници в Украйна; нейното предложение за компенсации за страни, които силно разчитат на изкопаеми горива; и нейната очевидна загриженост, че Франция и Германия биха могли да отстъпят леко на Русия в преговорите.

В този смисъл тя изглежда предлага приемственост с Джонсън не само в позата си, но и в отказа си да следва упорито официалната линия на британското правителство.

Освен това, както при Джонсън, критиците се съмняват, че тя има разбиране за детайлите, за да успее наистина на световната сцена. Те припомнят коментираната грешка на Тръс при срещата й с Лавров, когато тя изглежда не е знаела, че регионите Ростовска и Воронежка област са части от Русия.

Всъщност много от специалистите по външна политика в Консервативната партия разглеждат и двете възможности и са отчаяни от перспективата.