Измами, шуробаджанащина и топла връзка между публичния сектор и индустрията, миризмата на безнаказаност е повсеместна

В шумните хотелски конферентни зали и кафенета на брюкселския квартал на ЕС възмущението беше осезаемо: Защо точно горкият Хенрик беше избран?

Хенрик Хололей, общителен естонец, достигнал висините на генерален директор в държавната администрация на ЕС, беше заловен да приема безплатни подаръци от правителството на Катар, докато неговият отдел преговаряше за доходоносна авиационна сделка - може би съвсем случайно - с Катар.

Всичко е наред, заяви Европейската комисия, когато въпросът излезе наяве през 2023 г.: Всичките му безплатни полети са били одобрени от висш служител в отдела. Проблемът е, че висшият служител в отдела беше именно Хололей. По това време случаят предизвика известно недоволство в Брюксел, но вероятно в Европа малко хора да са чували за него.

И това - както и отговора на Комисията, забележителното заключение, че не са нарушени правилата на ЕС, фактът, че след оттеглянето си Хололей просто бе настанен на сладка позиция като старши съветник, и широко разпространеното отношение „тук няма какво да се види“ на брюкселските празнодумци - е перфектната илюстрация на пълзящото чувство за безнаказаност, заразяващо системата.

След репортажите на „Политко“ за полетите на Хололей, един читател, работещ в „балона“ на Брюксел, съвсем сериозно заяви, че някои в Комисията смятат, че „Русия стои зад историята“. За да се елиминира всяко съмнение, този път това не беше така.

Брюкселските наблюдатели са свикнали с периодичните изблици на скандали, които само през последния месец включваха решение дали текстовите съобщения трябва да се проверяват като официални документи, и съобщения за измамни повишения на „приятелски кръг“ в агенция на ЕС.

В Брюксел има проблем и не е ясно дали някой иска да направи нещо.

„Всичко това много напомня на начина, по който функционират Ватикана и ООН“, казва Денис Макшейн, бивш британски министър по европейските въпроси, който следи отблизо как функционира блокът. И двете организации „са разтърсени от обвинения в безнаказаност и корупция през последните години“.

Но дори белият дим на Ватикана може да се счита за прозрачен комуникационен елемент в сравнение с дима и огледалата, които често замъгляват реалността в Брюксел.

Да се състави списък с проблемите на блока с корупцията е все едно да се опише ужасяваща картина на лоши практики: топлата връзка между индустрията и ЕС, шуробаджанащината в най-мощните институции на блока, тормозът на работното място, откровените измами. Работата е там, че ЕС има много надзорни органи, които би трябвало да се справят с подобни неща - омбудсманът, прокурорът, парламентарните комисии, дори цяла съдебна система. Но когато те изобличат незаконно поведение, често изглежда, че това не прави никаква разлика.

Всичко това би било достатъчно лошо, но също така служи за засилване на настроението за „падането на Рим“, което подхранва наратива на националистическите политици. От Париж до Будапеща, провалите на Брюксел и липсата на каквото и да е наказание лесно прокарват  път на антиевропейската реторика. Докато националните правителства все пак отговарят за действията си пред урните - което означава, че корупцията и липсата на отчетност често се обръщат срещу тях, то светът на ЕС е по-мрачен и по-непрозрачен. Само през последната седмица блокът беше разтърсен (или по-скоро, очевидно не беше) от два скандала, всеки от които лесно би могъл да свали правителство, ако се беше случил във вътрешната политика.

Първото се отнасяше до жената на самия връх, лицето, което има задължението да спазва договорите на ЕС: председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Съдът на ЕС постанови, че Комисията е сгрешила, като е скрила от обществеността текстовите съобщения, разменени между Фон дер Лайен и изпълнителния директор на фармацевтичния гигант „Пфайзер“ Алберт Бурла. Това е станало насред пандемията от Covid-19 и точно преди компанията да сключи най-големия договор за обществени поръчки в ЕС в историята.

Пълните подробности за договора за ваксината остават тайна, въпреки протестите на евродепутатите, които (успешно) подведоха Комисията под отговорност и по отделно дело за прозрачност - което тя оспорва. Но ще видим ли някога текстовете? Почти сигурно не. Решението за текстовите съобщения, наречено „Пфайзергейт“ в европейските среди, дойде приблизително по същото време, когато надзорният орган на блока за борба с измамите ОЛАФ установи, че Европейската агенция за убежища е преструктурирала цели отдели, така че висши служители да могат да настанявват свои приятели на ръководни позиции. Някакви последствия? Сигурно се шегувате.

Случаят е приключен без никакви дисциплинарни мерки.

Един от най-големите скандали, с които Комисията се сблъска, беше ускореното назначаване през 2018 г. на поста генерален секретар на Мартин Зелмайер, началник на кабинета на тогавашния председател на Комисията Жан-Клод Юнкер - човек, печално известен като Чудовището от Берлемон (сградата в Брюксел, където е разположена централата на ЕК) заради заплашителния си, властнически характер. Зелмайер беше един от най-близките помощници на Юнкер, а назначаването му беше добавено към дневния ред на среща на комисарите в последния момент. По това време критиците определиха хода  като „преврат“.

В Европейския парламент, единственият пряко избран орган на ЕС (на който теоретично може да се търси отговорност), е на председателката Роберта Мецола. Малтийката неведнъж с гордост е изтъквала, че е едва третата жена, избирана за негов шеф. Мецола обеща да „улесни“ жените, които ще дойдат след нея, но изглежда засега е улеснила единствено зет си, когото уреди на добра служба миналата година.

Ако всичко ви звучи така, сякаш доста хора се измъкват безнаказано - е, може би има нещо в вярно в това. Може би е следствие от начина, по който е структуриран Съюза. Първо, това е огромната сложност на структурата. „ЕС е особено безотговорен“, казва служител на Парламента, интервюиран по повод тази статия. Отчасти лабиринтната система е това, което я прави „много непрозрачна“, обяснява той. След това е фактът, че властта все още е в ръцете на националните правителства. За тях е удобно да имат изкупителни жертви в Брюксел.

„Вътрешните политически представители, а не тези на ЕС, са тези, които по същество определят дали, до каква степен и кога въпросите на ЕС проникват в националния политически дебат, без да бъдат обект на обществен контрол или отчетност“, обяснява Албето Алемано, професор по право на ЕС.

Надзорните органи на ЕС все пак оказват натиск върху Фон дер Лайен, която обеща, че прозрачността ще бъде основна част от нейния мандат, когато стана ръководител на изпълнителната власт на ЕС през 2019 г. Тя многократно е била критикувана за отстъпване от ангажименти, като например обещанието да се създаде нов етичен орган с правомощия за прилагане.  Всъщност, на първото заседание на Комисията в рамките на втория й мандат, който започна на 1 декември, Фон дер Лайен подписа правило, което всъщност ще улесни блокирането на достъпа до документи - друго нейно решение, оспорвано в съда на ЕС.

Въпреки че съдиите от ЕС имат правомощията да отменят или налагат огромни глоби на компании, държави и дори на самия ЕС за нарушаване на договорите на блока, те са далеч по-снизходителни по отношение на отделни лица. Така например, когато става въпрос за скандала с текстовите съобщения от „Пфайзергейт“, въпреки решението на съда срещу Комисията, според което съобщенията трябва да се третират като всеки друг документ. Дипломат от страна на ЕС обаче коментира в тази връзка, че не очаква това да има „никакъв ефект върху Фон дер Лайен“. Дори когато става въпрос за прозрачност, ефектът от решението на съда може просто да означава, че тези, които поискат  определени документи, ще получат „малко по-подробни“ обяснения защо им е отказан достъп, подчертава дипломатът.