Телефонът на гръцкия журналист Спирос Сидерис забивал, докато го следели

 Зам.-шефът на МВР Катинов: Няма данни България да разполага със системата

 14 държави в ЕС обаче признали, че ползват легално създадения в Израел софтуер

Изпитах вина и притеснение какво ще кажат семейството ми, приятелите ми, служебните ми контакти, когато разберат, че комуникацията им с мен е била подслушвана. Това беше първата ми мисъл, а не правната страна на нещата.

Така главният редактор на “Юрактив - Гърция” Спирос Сидерис описа чувствата си, когато разбрал, че е подслушван с шпионския софтуер “Пегас”.

Той бе един от лекторите на конференцията “Случаят “Пегас”: Как технологиите проникват в личното пространство и превземат демокрациите ни”. Организира я в софийския Дом на Европа евродепутатът от Партията на европейските социалисти Иво Христов. Той обясни, че заразяването може да стане и с обикновено пропуснато повикване по приложението за криптирана комуникация WhatsApp.

Самият “Пегас” е създаден от частна компания в Израел и официално се продава само на правителства Целта му е да се използва при идентифициране на терористи, както и при събиране на доказателства от телефони на престъпници.

“Но аз не съм нито престъпник, нито съм имал работа с класифицирани документи”, коментира Спирос Сидерис. На въпрос на “24 часа” дали е усетил по някакъв начин, че е подслушван, той изброи някои странни фактори в поведението на мобилния си телефон.

Екранът му замръзвал, случвало се, когато си говори с хора, да чуе чужди гласове или бийпване. “Беше много рядко през 2015 г., но през 2021 г. ставаше редовно”, обясни журналистът. И добави, че телефонът му редовно се изключвал.

Евродепутатът Иво Христов припомни, че 14 държави в ЕС са признали, че притежават софтуера. Взели го легално, но не било ясно колко страни още разполагат с него. Оказало се, че и в Полша и Унгария програмата се ползва не само за следене на терористи. Тези с достъп до нея следели не само опозицията, а и вътрешнопартийни опоненти. В Саудитска Арабия пък се стигнало до убийството на опозиционен журналист.

Самата програма позволявала по всяко време да се включи камерата на телефона, както и микрофонът. Така можело да се следят дори най-интимните моменти на човек.

“Щом научите, че нямате право на личен живот, се чувствате неудобно. Променяте навиците си, без да искате. Особено с хората, които искате да защитите”, обясни Сидерос. И призова политиците да не правят компромиси в защитата на личните човешки права.

“Демокрацията трябва да е вашето знаме, не знамето на вашата партия”, каза той и бе бурно аплодиран.

Зам. вътрешният министър Венцислав Катинов пък посочи, че няма данни България да е употребявала или да има “Пегас”. Коментарът му бе по повод думите на нидерландска евродепутатка, че страната ни е хъб за подобен софтуер. Прокуратурата и ГДБОП все още проверяват дали България е ползвала софтуера. Нарече програмата “върха на айсберга” и обясни, че индустрията за подобен софтуер е оценявана на 12 млрд. долара за периода 2012-2021 г.

Да има минимални изисквания за отговорността на производителя, поиска националният ни координатор по киберсигурност Петър Кирков. А Мирослав Стефанов от Българската асоциация на етичните хакери изтъкна, че доста държавивече имат киберармии.

Изрично посочи, че те се занимават не с нападения, а със защита. Даде пример с флота и ВВС. “В Китай числеността на тази киберармия е 12 000 души. Това са хора, които наблюдават кой използва кибероръжия, каквото е и софтуерът “Пегас”. Изготвят анализи и това им помага да бъдат в течение какво къде се използва и от кого. И когато нещо се случи, те са готови. В това отношение България има да наваксва”, категоричен бе Стефанов.

И той, и Христов, както и други участници във форума се обединиха около тезата, че трябва да има рамка на европейско ниво за подобни програми. Защото, макар и създадени с цел превенция на тероризма, слабото им звено е в това кой ги използва. А телефонът, изтъкна Христов, знаел за човека повече, отколкото той за себе си./24 часа