Отричаме поражението на Украйна, защото то е и наше

Автор: Frontières

Този захлас, тази трескава лудост да продължи войната е напълно сюрреалистична. Ако смятаме, че това споразумение е много лошо, какво предлагаме ние? Какъв е европейският план Б? Именно тук виждаме, че царят е гол, защото от почти четири години, откакто започна тази война, не се превъоръжихме, нямаме финансовите средства, за да я продължим, казва Пиер Льолуш, бивш държавен секретар на Франция по европейските въпроси и бивш председател на Парламентарната асамблея на НАТО, пред YouTube канала Frontières. 

Ето още акценти:

-  Единственият начин за Украйна да победи Русия е НАТО да влезе в Украйна и да воюва с Русия. Никой не иска световна война. Това е положението и то прави задачата много сложна. Съжалявам, че сме толкова дълбоко ангажирани с Украйна, без да мислим за последствията. Установявам, че някои страни бяха по-хитри. Мисля си за Турция, например. Турция помогна военно на Украйна, изпращайки дронове, но без да скъсва с руснаците, поради което тя може да бъде посредник във войната, докато сега ние сме в украинския лагер докрай. А от няколко месеца реалността е, че Украйна е победена, тя не може да отвоюва своите територии, следователно е частично окупирана от руснаците. Но ние отричаме това поражение, защото то е и наше.

- Когато европейците се втурнаха към Белия дом в средата на август, след срещата на върха в Анкъридж, тогава пак имаше обща паника - имаше споразумение за слагане на край на войната, което прилича на това. Какво се случи? Зеленски отиде във Вашингтон, придружен от седем европейски държавни и правителствени глави, и ги видяхме подредени пред Овалния кабинет. Това беше снимка, от която лично мен, като стар голист и френски патриот, ме заболя. Виждаме масивния Тръмп в гръб, бюрото му “Резолют”, също масивно, а отпред, наредени на малки столове, като “Гражданите на Кале”, европейските лидери с тъжните лица на просители, които току-що са казали “Не, моля ви, г-н Палачо, останете с нас още пет минути”. Това е недостойно! Недостойно е за онова, което все пак е останало от една от най-важните икономики в света. Просто всичко, което се прави, е за запазването на един изключително щедър социален модел, който е европейското преразпределящо общество, докато светът се промени, с Китай и Азия сме по-скоро в изключително конкурентна произведствена система, така както и със САЩ, а ние губим почва.

- Представете си ситуация, при която след войната ще има една опустошена Украйна, грохнала, обезлюдена, изгубила изключително много хора, политически нестабилна, свръхмилитаризирана и която ще трябва да бъде финансирана и възстановявана, познавайки освен това проблемите с огромната корупция в Украйна. Това е задачата, която ни очаква, и това ме тревожи най-много - че гаранциите за сигурност са недостатъчни и че тази ситуация, която ще наследи ЕС, ще бъде много, много сложна.

30 ноември 2025 г.

- Добър ден, Пиер Льолуш!

- Добър ден!

- Добре дошли във Frontières! Благодаря, че приехте поканата ни, за нас е голяма чест да ви посрещнем! Вие сте важна политическа фигура във френската десница, бивш държавен секретар по търговията в третото правителство на Фийон, бивш държавен секретар по европейските въпроси във второто правителство на Фийон. Вие също сте виден специалист по геополитическите въпроси и конфликтите. Издадохте книгата Engrenages: La guerre d’Ukraine et le basculement du monde (Заплитания на сложни обстоятелства: Войната в Украйна и преобръщането на света) през 2024 г., в която разглеждате трагичната война в Украйна с нейните последствия в нашия свят. Това е темата на днешното интервю, г-н Льолуш, защото вероятно се намираме в повратен момент в този конфликт с евентуалното му разрешаване. Какво мислите за изхода от този конфликт? Виждаме, че в момента се водят много преговори върху американския план, който изглежда благосклонен към Русия. Как виждате нещата?

- Навлязохме във фаза, която е началото на края на войната. Все още не е краят на войната, през февруари ще започне петата година на войната, което е абсолютно изумително, невероятно, ако се замислим. Това са пет години война, най-малко 1,5 млн. жертви от двете страни според американските данни, което наистина е нещо огромно. Сега сме в началото на процеса, който би трябвало да доведе до края на войната. Винаги има периоди от време, войните не приключват мигновено - в Корея, Виетнам, мирът на Израел с Египет дойде след войната от Йом Кипур, така че това отнема определено време. От самото начало на тази война смятам, че до последния момент тя можеше да бъде избегната, но на фона на динамиката на събитията политиците невинаги са на най-доброто си ниво, за да разберат какво се задава, и се оказват въвлечени в ужасен процес. Не знам дали искате да навлизаме в историята на конфликта.

- Мисля, че нашите слушатели вече добре познават конфликта в Украйна. Може би трябва да припомним, че това е конфликт, който в основата си беше териториален конфликт за Донбас.

- Това е много сложно, защото до голяма степен е гражданска война и до голяма степен братоубийствена война между два славянски народа, които са тясно свързани от много отдавна. Украйна е много сложно място с различни населения и различни инстинкти, което е било 600 години под полска власт, 300 години под руска власт, често с тесни семейни връзки между украинци и руснаци, така че целият въпрос е доста сложен. От началото на украинската независимост през 1991 г. е ясно, че руснаците искат да запазят контрола върху Украйна и Беларус, да не загубят напълно това, което  наричат своя близък чужденец - страните, които са най-близо исторически или културно до Русия. От самото начало Борис Елцин се опитваше да включи Украйна в Общността на независимите държави. Имаше всякакви въпроси - Севастопол, където имаше едновременно украински и руски кораби на едно и също пристанище. Нещата се влошиха с развалянето на отношенията между американците и руснаците през 2000-те години. Разширяването на НАТО беше много важен фактор за втвърдяването на руснаците и Путин, докато Варшавският договор беше разпуснат. И когато се стигна в Букурещ през 2008 г. до желанието за присъединяване на Грузия и Украйна, нещата започнаха да излизат извън контрол и няколко месеца по-късно руснаците използваха сила в Грузия вследствие на грешка на президента по онова време Саакашвили. А след това навлязохме в онова, което доведе до втория Майдан, завладяването на Крим, а след това и началото на войната в Украйна. Всъщност всичко се въртеше около тази зона, Донбас, която можеше да бъде федерирана, ако украинската Рада беше приела да даде специален статут на тази територия. Те отказаха едновременно защото са украински националисти и това може да се разбере, както и защото - това го видяхме със забраната на руския език, например, това подхрани екстремизма от руска страна. Така че имаше нещо като възпалителен процес и от двете страни. Въпросът не можа да бъде решен по мирен път. Имаше пропусната възможност през 2019 г. по време на срещата между Путин, Зеленски, веднага след идването му на власт, Макрон и г-жа Меркел в Елисейския дворец през декември 2019 г. Това също беше пропуснато. Улицата в Украйна беше против всякакво споразумение за Донбас, във всеки случай украинската националистическа улица. Така се стигна до скрита война в продължение на няколко години в Донбас и това доведе до руското нахлуване през 2022 г. и неговите последици, които са много по-широки и далеч надхвърлят тези в Европа.

Сега има американски документ, представен в началото с краен срок, който е днес, четвъртък, Денят на благодарността в САЩ. Както знаете, Тръмп малко омекна. Провеждат се няколко преговори - в Абу Даби, в Женева миналия уикенд. Има цяла серия от изключително мъчни въпроси за уреждане. Това, което е много неприятно, е, че двете пуйки за Деня на благодарността - от едната страна Украйна, от другата европейците, европейците не са поканени на масата за преговори, докато тази война има много важни последствия за бъдещето на Европа. Независимо дали мирът ще бъде траен или нетраен, знаете какво казваше Жак Бенвил след споразуменията от Версайския договор през 1918 г., той казваше: “Хирурзите от Версай затвориха раната, остявайки инфекцията вътре”. Това не бива да се случва, защото последствията за нас, европейците, ще бъдат сериозни. Следователно има много въпроси - неуредените териториите. Дали Путин ще получи целия Донбас или не? За украинците естествено е много трудно да го преглътнат, една част от тези територии не бяха превзети от руснаците, дадоха изключително много жертви, за да ги защитят. Този въпрос е много сложен. Поставянето на таван на украинската армия, неутралитетът - това е централният въпрос, неприсъединяването на Украйна към НАТО, в замяна на което руснаците са готови да оставят Украйна да влезе в Европейския съюз, следователно натоварват ЕС. А освен това има цяла серия клаузи - за статута на руския език, за бързите избори в Украйна, за да се отърват от Зеленски, така че има много неща в плана, които за украинците и европейците е трудно да приемат.

Така както ние, европейците, се заплетохме в тази афера зад Байдън по емоционални причини и без да мислим за последствията, така нямаме план Б. Тоест, така както нямаме стратегия във войната, от европейска страна нямаме и стратегия за мир по простата причина, че в началото на войната не направихме нищо. Не се превъоръжихме, скъсахме отношенията с Русия, следователно загубихме възможността да бъдем посредници и ще трябва да търпим. Европейците отидоха много, много далеч, ангажирайки се с Украйна - инвестирахме около 175 милиарда евро, за да помогнем на Украйна, повече от американците, но проблемът е, че американците смениха президента си и той напълно промени политиката. От януари няма и един цент, дошъл от САЩ, няма повече оръжия, освен онези, които ние купуваме, за да ги дадем на украинците и следователно пред нас има огромен проблем, който е следният: ако не приемаме американско-руския план, защото той де факто е американско-руски, договорен от Дмитриев и Уиткоф, какво друго ще направим? Опитваме се да внесем поправки, да вдигнем тавана на въоръжените сили, но за НАТО не виждам как ще го постигнем, въпросът за териториите не е наша работа, а на украинците, руснаците и американците.

Тази сутрин слушах по “Франс Ентер” видни специалисти като г-н Серван или г-жа Кофман да обясняват защо това мирно предложение е абсолютно лошо за всички, за Украйна, за Европа, окей, ако е лошо, какво предлагаме ние? Какъв е европейският план Б? Именно тук виждаме, че царят е гол, защото от почти четири години, откакто започна тази война, не се превъоръжихме, нямаме финансовите средства, за да продължим войната. Украйна има нужда най-малко от 60 млрд. евро годишно, за да продължи войната, следователно тези пари трябва да бъдат намерени. Трябва да бъдем способни да възпираме Русия, ако нещата излязат извън контрол, оттук и паниката, завладяла европейските столици, които тичат като патици без глава, опитвайки се да намерят решение. Има дебат за парите - къде да намерят пари? Никой няма пари, във всеки случай ние във Франция нямаме, не сме в състояние да гласуваме дори един бюджет, англичаните са същите, само германците имат пари. Те вложиха 500 милиарда в превъоръжаването си, но наложиха вето на идеята за европейски заем, за да се помогне на Украйна. Това беше идеята на Макрон в началото - да се опитаме да вземем още един голям заем, както при Ковида, да освободим 700-800 милиарда евро и с тези пари да ги превъоръжим. Само че германците и холандците казаха “Не” и сега дебатът е дали да вземем парите на руснаците, които се намират в банките на “Юроклиър” в Белгия, да конфискуваме тези пари или да ги превърнем в нещо, което ще прилича на репарационен дълг, за да намерим необходимите 150-160 милиарда за финансирането на войната в следващите две години. Само че има значителни юридически проблеми. Белгийците нямат никакво желание да се окажат на първа линия, ако утре руснаците ги атакуват пред съда. А конфискацията ще отслаби цялата международна финансова система. А дори Франция взeма на заем 300 милиарда годишно. Следователно, ако конфискуваме суверенния дълг на държавите, парите, депозирани в дружества като “Юроклиър”, отслабваме цялата система и хората, заемодателите, ще се поколебаят да дават на заем пари, ако има риск един ден тези пари да бъдат конфискувани. Ето защо европейците днес са притиснати да намерят решения, които не са подготвили. Това критикувам от самото начало - обкръжаващото ни аматьорство.

Украинският въпрос е налице от 1991 г., това са 36 години, той не датира от вчера. Украйна никога не е била в нашите радари. Германците искаха да купуват газ, ние искахме да продаваме кораби или да изстрелваме руски ракети, много добре. Но го имаше този нерешен въпрос. Единственото нещо, което направихме с Украйна през целия този период, беше да се уверим, че ядрените оръжия, които тя наследи от Съветския съюз, ще бъдат върнати на Русия. Така че през 1994 г. денуклеаризирахме Украйна. Но това беше единственият момент, в който се занимавахме с нея. Нашата външна политика, на всички в Европа, беше Русия. Какво ще правим с Русия? Правехме търговия. През целия този период американците също не се занимаваха с Украйна, точно обратното.

- Никола Саркози каза през 2010 г., когато прие Медведев, че Русия е приятелска страна, стратегически съюзник.

- Продавахме военни кораби. След това трябваше да си ги вземем обратно и днес те се намират в Египет. Европейците никога не са гледали към Украйна, тя винаги е било нещо като бяла точка в тяхната памет. Затова този захлас, тази трескава лудост да се продължи войната и т.н. ми се струва напълно сюрреалистична.

- Как ще обясните тази трескава лудост?

- През 1918 г., в момента на Версайския договор, когато се извършваше руска революция и имаше не знам колко смени на режима в Украйна, защото всички се биеха - белогвардейците, Съветите, германците и дори французите, имаше всякакви хора, които участваха в тази следвоенна гражданска война в Русия - във Версай дойде украинска делегация, за да се опита да създаде държава. И я върнаха: “Не, това не ни интересува, връщайте се. Вървете при ген. Колчак и си решете проблема с руснаците”. Така че не се занимаваха с Украйна. Украйна изникваше в историята на Европа всеки път, когато имаше или война, или вътрешна революция в Русия - през 1917 г. тогава е първата украинска независимост, която не просъществува, защото Съветите бързо я убиха в зародиш; 1941 г., когато Вермахтът пристигна в Русия с операцията за завладяване на Русия и там украинците, във всеки случай в западната част, се държаха много зле, тъй като те участваха в изтреблението на евреите, които живееха в района на Лвов и в западната част на Украйна; 1991 г. - разпадане на СССР и тогава Украйна се появи отново, обяви независимостта си. Това е моментът, в който Джордж Буш баща каза, че не иска независимост на Украйна, което все пак е доста учудващо. Митеран също не беше благосклонен. Ние търсехме стабилност. Украйна стана независима и веднага възникнаха всякакви въпроси: какво ще стане със Севастопол? Независима ли е или не е независима? Отношенията между Украйна и ЕС, дори НАТО? След това Украйна постави НАТО в конституцията си и докато отношенията между американците и руснаците се влошаваха през 2000-те г., Украйна се превърна в политически и стратегически много чувствителен въпрос. Само че отново не се подготвихме, почти 40 години се разоръжавахме и не преговаряхме с руснаците и украинците за бъдещето на тази страна. Озовахме се в тази военна ситуация и когато дойде войната, казахме: “Ами, ето го Хитлер, а от другата страна е Чърчил”. Имаме дебилен, опростенчески медиен механизъм, докато трябва да се опитаме да намерим причините за този конфликт и да ги разрешим. А причините за този конфликт са украинският суверенитет, НАТО, връзките с Европейския съюз, гаранциите за сигурност, които ще дадем на тази страна, за да не започне това отново след няколко години, знаейки, че то няма да бъде толкова солидно като в Корея. Хората, които сравняват Украйна с Корея, забравят, че в Южна Корея  вече 70 години има 600 американски войници с атомни оръжия. Това възпира Северна Корея, Китай и другите.

- Не мирен договор.

- Не, все още няма мирен договор, но има възпиране. Въпросът е как възпираме Русия да започне отново в Украйна и дори другаде след това? Гаранциите за сигурност са фундаментални и това ще бъде много, много трудно за европейците, защото американците не искат повече да се месят. В момента преживяваме исторически обрат, затова говоря в книгата си за преобръщане на света. Работата е там, че това вече не са същите САЩ. Имаме си работа със Съединени щати, които имат само едно желание - да излязат от Европа, т.е. смятат, че Украйна е европейски проблем - “Вие се оправяйте, вие плащайте” и това ще бъде много сложно - как да се гарантира сигурността на Украйна в една Европа, която вече няма Америка за закрилник? Американците нямат желание да бъдат. Руснаците не искат силите на НАТО да влизат в Украйна, противно на г-н Макрон, който мечтае за мироопазваща сила, която сила е изключително слаба, защото няма личен състав. Говорят за 10-15 хиляди души на фронтовата линия, която е 1200 км и на която днес има 1,5 млн. войници. Затова е много сложно и в тази постоянна импровизация от европейска страна има нещо смущаващо, тъжно и малко плачевно, но наистина няма опция. Няма план Б, това е въпросът. Ако това споразумение е лошо, какво правим?

- Интересното е, че Макрон каза преди два дни, на 25-ти: “Ние сме за мир, не за капитулация”. Но, както казвате вие, Украйна вече не е господарка на съдбата си, Европа също е голям губещ в този конфликт, а мирният договор минава между американците и Русия. В крайна сметка, какъв избор остава на Украйна? Всъщност това беше прокси война между НАТО и Русия, а НАТО, воден от САЩ…

- Когато войната наближи, повечето хора мислеха, че няма да има война. Аз бях един от малцината във Франция, който предвиди войната и каза “Внимание! Нека видим предложението на руснаците”. Руснаците направиха предложение в средата на декември 2021 г., което беше отхвърлено от американците и дори не беше споменато от европейците. Не открих френска реакция на мирния план, предложен от руснаците по онова време. Те разположиха 150 хил. войници около Украйна. Всички казаха: “Това е сплашване. Ние не преговаряме по този начин”. Какво казваха руснаците в тези два документа? Те искаха подписа на американците под неприсъединяване на Украйна към НАТО, неутралитет на Украйна. И, второ, те искаха отслабване на присъствието на НАТО в Европа, възможно най-далеч от руските граници. Този втори аспект развълнува всички в Брюксел и столиците на страните от НАТО, които си казаха “О, Боже, това ще промени цялата система в Европа!”. Но в крайна сметка има нужда от система за сигурност в Европа след НАТО, а утре тя ще бъде още по-необходима, когато американците се оттеглят. Те се изтеглят, например, от Полша или от Румъния - мисля, че от Румъния. Това означава, че трябва да се намерят алтернативи и да се преосмисли системата за сигурност в Европа. Следователно това бяха основателни въпроси. Отхвърлиха ги и два месеца по-късно започна войната.

Когато войната започна, Байдън започна да извежда всички американски военни, инструктори и други, от Украйна и каза: “Ще наложа икономически санкции, но само икономически”. Това беше времето, когато блестящият Брюно Льо Мер каза, че ще поставим Европа на колене чрез икономическите санкции. А след това - чудо! Първата стратегическа изненада на войната беше, че руската армия беше ударена пред Киев. Американците прехванаха всичко, дадоха на украинците сведения за руския военен план и руската армия беше набита пред Киев и започна да се изтегля. В този момент започнаха преговори между руснаците и украинците, провалени от Борис Джонсън, който им каза да не преговарят с руснаците. Това решение, което се появи няколко седмици след началото на войната, беше отхвърлено и от април 2022 г. във Вашингтон и Лондон се появи друг дискурс: “Ще победим руснаците, ще ги научим да не го правят отново”, ако цитирам това, което казваше министърът на отбраната Лойд Остин. Тогава започнахме да обещаваме на украинците масивна военна помощ, която ще бъде все по-значителна, докато дойде краят на 2022 г. Това беше време, в което украинската армия беше блестяща, а руската армия отстъпваше, и бе подготвена прословутата контраофанзива. По онова време написах статия в “Монд”, в която казах “По-добре е да се преговаря сега, отколкото по-късно, защото по-късно има риск Русия да надделее и ако тя надделее, Украйна ще бъде в още по-трудна ситуация”. Именно това се случва днес. Украйнската контраофанзива започна много късно през юни 2023 г. Руснаците имаха време да организират отбраната си и украинската армия не можа да пробие руската защитна стена. А после това се превърна в изключително смъртоносна позиционна война в окопите, още повече с идването на дроновето, които позволяват избиването на хора с точност до милиметри. В момента, в който някой се размърда, бива унищожен. Има много по статичната фронтова линия, която забранява придвижването на сили, най-вече на бронирана техника. Войната е статична и много смъртоносна. И това е така вече две години, от 2023, 2024 г., почти няма промяна. Всички загубиха много хора. Украйна е изтощена, руснаците загубиха стотици хиляди хора и много военна техника, така че ситуацията изобщо не е блестяща.

Как да спрем това днес? Много трудно, има изключително много жертви от украинска страна. Зеленски е отслабен от корупционна афера, украинските националисти не искат и да чуят за отстъпването на територии на Русия, но същевременно Украйна не може да се върне тези територии с военни средства. Единственият начин за Украйна да победи Русия е НАТО да влезе в Украйна и да воюва с Русия. Никой не иска световна война. Това е положението и то прави задачата много сложна. Съжалявам, че сме толкова дълбоко ангажирани с Украйна, без да мислим за последствията. Установявам, че някои страни бяха по-хитри. Мисля си за Турция, например. Турция помогна военно на Украйна, изпращайки дронове, например, но без да скъсва никога с руснаците, поради което тя може да бъде посредник във войната, докато сега ние сме в украинския лагер докрай. А от няколко месеца реалността е, че Украйна е победена, тя не може да отвоюва своите територии, следователно е частично окупирана от руснаците. Но ние отричаме това поражение, защото това поражение е и наше. И това е поражение, чийто последствия невинаги осъзнаваме, тъй като няма масово превъоръжаване, освен в Полша с парите на Европейския съюз, в Германия, защото те имат пари, но ние сме закъснели, англичаните също нямат пари. Това е въпросът - превъоръжаването е възможно и ако Англия, Франция, Германия харчат по100 млрд. евро годишно в продължение на десет години, ще имаме армия, далеч превъзхождаща тази на руснаците, и дори няма да има проблем с възпирането, защото ние имаме освен това ядрени оръжия. Но не го правим. Правим го много недостатъчно, правим го по силата на политически избор, който не е представен на французите. Казват им, че ще има военна служба, която не е истинска военна служба, защото ще е доброволна, следователно няма да има мобилизация. Обясняват, че народът трябва да се мобилизира, да се подготви да загуби младежите си. Много добре. Ако искат да възпрат Русия, защо не? Но зад този дискурс трябва да се отворят казармите, а те ги продадоха, да удвоят бюджета за отбрана, а дори не са гласували бюджета за тази година. Затова става много сложно.

- Дори абсурдно, защото докато началникът на Генералния щаб казва, че трябва да приемем да загубим децата си, има много войнствени изявления. Военната министърка, казва, че трябва да се подготвят болниците да приемат ранени от войната…

- Да, добре виждам тези войнствени изявления, това не ме притеснява, аз не съм пацифист и това, което ме интересува, е интересът на Франция. Тоест, когато има заплаха, трябва да се подготвим за заплахата. От години казвам, че трябва да се превъоръжим, от години го казвам, включително по цели нощи в опустялото Национално събрание. Това не интересуваше никого. Бюджетът за отбрана беше променлива величина за уравновесяване на социалните разходи - когато имаше нужда от един милиард тук или там, винаги се вземаше от бюджета за отбрана.

Сега, ако искаме да бъдем сериозни в тази ситуация и ако приемем на сериозно това, което чуваме, т.е. че руснаците ще нападнат, че ще се окажем в шокова ситуация след три години, първо, това не е доказано. Второ, смятах, че имаме военна доктрина, но не знам къде сме в това отношение. Това, което е сигурно, е, че не следват пари. А в думите на генерал Мандон, които вдигнаха голям шум, че трябва да приемем да загубим децата си и т.н., не това ме шокира най-много. Най-много ме шокира в неговото изявление това, че то показва много важна еволюция в стратегическата доктрина на Франция. Аз смятах, че имаме възпираща сила, за да защитим националното убежище, че тази възпираща сила важи и за  жизненоважните интереси до нас, т.е. около Германия, там е била разположена във времето първа френска армия. А новото е, че ни казват, че може би руснаците ще нападнат Естония и Литва и че може би ще трябва да изпратим войници. Но ако изпратим войници, значи ще изоставим френското ядрено възпиране, следователно ядрена страна ще влезе в директен сблъсък с ядрената Русия. И в този случай какви са условията и последиците от този ангажимент? Това изследвам подробно в книгата си, написана преди две години, защото Макрон си играе с идеята да вкара френски войници в Украйна във военно време, докато американците казват “Никога няма да отидем там!”, и в мирно време като т.нар. мироопазващи сили. Но ако го направим, кой ще контролира ескалацията? И какво означава това за стратегическата доктрина на Франция? В посланието на генерал Мандон я има тази имплицитна еволюция на доктрината, която все пак е нещо много важно и не е обсъждана никъде, със сигурност не и в Националното събрание. Ако има еволюция, по силата на която Франция ангажира своите сили вече не във външни операции като в Мали и т.н., срещу местни противници, терористи и други, тогава става дума за конфронтация на ядрената Русия с ядрена сила. И ако е така, какво означава това за организацията и структурата на нашите сили? Аз не съм против при условие, че се подготвим, а от четири години ние сме в постоянна импровизация.

- Това е порочен кръг - обвиняваме Русия, че е най-голямата опасност за нас, но в действителност ние също провокирахме настоящата ситуация.

- Провокирали - не, защото те нахлуха в Украйна. Главният отговорен за тази афера е Путин. Това, което аз казвам, е, че и ние имаме своя дял от отговорността, защото не направихме абсолютно нищо…

- За да избегнем ескалацията.

- Точно обратното - игнорирахме я, нито се превъоръжихме, за да възпираме, нито преговаряхме, за да организираме нещо друго. И това е сърцевината на болестта, струва ми се, ние също сме отговорни за съдбата си и въпросът стои и днес. Могат да казват, че този американски план е ужас, продиктуван от руснаците чрез  г-н Дмитриев. Може би, не знам, не съм бил във Флорида, когато са се срещали, за да напишат този документ. Ясно е, че той е много близък до руските позиции и може би е бил продиктуван от руснаците. Но ако не харесват този документ, какво предлагат, което да е достойно за доверие? Какъв е план Б? Ако идеята е, че това е лош план и че Украйна трябва да продължи да се бие, първо трябва украинците да се съгласят да продължат да се бият. Виждам, че има най-малко 100 хил. украински младежи, които са заминали, до такава степен, че германският канцлер трябваше да се обади на Зеленски, за да му каже “Вземете си 100-те хиляди младежи, които са в Германия, защото аз няма да ги държа и да отидат да си изпълнят задълженията в Украйна”. Украйна е изтощена, но да предположим, че има консенсус, че трябва да продължи войната, аз не виждам приготовления за това. Виждам общата паника как да сложим ръка върху руските пари в “Юроклиър”, което все пак не е много блестящо от страна на европейците, не е и много достойно.

Когато европейците се втурнаха към Белия дом в средата на август, след срещата на върха в Анкъридж, тогава пак имаше обща паника - имаше споразумение за слагане на край на войната, което прилича на това. Какво се случи? Зеленски отиде във Вашингтон, придружен от седем европейски държавни и правителствени глави, и ги видяхме подредени пред Овалния кабинет. Това беше снимка, от която лично мен, като стар голист и френски патриот, ме заболя. Виждаме масивния Тръмп в гръб, бюрото му “Резолют”, също масивно, а отпред, наредени на малки столове, като “Гражданите на Кале”, европейските лидери с тъжните лица на просители, които току-що са казали “Не, моля ви, г-н Палачо, останете с нас още пет минути”. Това е недостойно! Недостойно е за онова, което все пак е останало от една от най-важните икономики в света. Просто всичко, което се прави, е за запазването на един изключително щедър социален модел, който е европейското преразпределящо общество, докато светът се промени, с Китай и Азия сме по-скоро в изключително конкурентна произведствена система, така както и със САЩ, а ние губим почва.  Днес или вчера излезе доклад за европейската индустрия, който обяснява обратното на онова, което обясни миналата седмица г-н Макрон, а именно че ние не привличаме инвестиции, привличаме хищници и във всички индустрии, с изключение на една - въздушно-космическата, Европа е изпреварена - изпреварена от китайците и американците. И това е отчайващо! Следователно има огромна работа по реорганизацията на европейските икономики в следващите години. А тази съвкупност от слабости обяснява, че когато се случи такъв тежък удар, няма план Б, нито пари, нито достатъчен брой въоръжени сили, за да е по-различно.

Докато прокси войната беше на американците, които я направляваха от Вашингтон, доставяйки оръжия и давайки пари, ние седяхме на този фотьойл, като онези, които гледат боксов мач, платихме си билета, продължихме да си плащаме билета, но кървавата сметка, сметката на касапина, я платиха украинците, а стратегическото ръководство на войната беше Вашингтон. Ние седяхме във фотьойла си. Добре, сега искат от европейците да станат и евентуално да поемат щафетата. Тук вече няма никого. Да, има хора, които много приказват, има много приказливци, много хора, които поучават, дори тази сутрин по “Франс Ентер” бях смаян да чуя г-н Кофман, сержант, мисля, да обяснява “Не, това изобщо няма да проработи, трябва да се съпротивляваме”. Добре, но как? Какъв е план Б, ако не харесвате изхода от кризата, предложен от американците? Може да не го харесваме, може да не успеем да го променим достатъчно, но какво правим вместо него? Това е моята тревога, наистина се страхувам, че в края на едно уреждане на конфликта нищо няма да бъде уредено по същество. За разлика от Корея, там има постоянна партизанска война по границата, по разделителната линия. През 1945 г., след войната, когато Сталин нарисувал границите на Украйна, защото Сталин е нарисувал последните ѝ граници, по онова време Крим все още не е бил там - Крим е добавен от Хрушчов, но трябва да знаете, че партизанската война на украинските националисти е продължила десет години, до 1954-1955 г. Представете си ситуация, при която след войната ще има една опустошена Украйна, грохнала, обезлюдена, изгубила изключително много хора, политически нестабилна, свръхмилитаризирана и която ще трябва да бъде финансирана и възстановявана, познавайки освен това проблемите с огромната корупция в Украйна. Това е задачата, която ни очаква, и това ме тревожи най-много - че гаранциите за сигурност са недостатъчни и че тази ситуация, която ще наследи ЕС, ще бъде много, много сложна.

Със съкращения

Превод от френски: Галя Дачкова