Тези текстове са публикувани във Фейсбук на 27 и 30 юни, преди да стане ясна развръзката от вчерашния ден. Правителството, предложено от ГЕРБ-СДС, не мина, което всъщност искаше Борисов, но не искаше Пеевски.

Коментар от 30 юни:

Пеевски реже клона, на който Борисов стои. Така си обяснявам чистката в ДПС срещу Ахмед Доган, която се случва пред очите ни в последните дни. Борисов се разбираше идеално с Доган, защото уважаваше Доган. Към Пеевски се отнасяше снизходително в началото, после го прие за партньор, а сега му се налага да го приеме и за началник. Това е прекалено за едно его, което три папи са го галили по главата и е седяло пред камината с бай Тръмп. 

Доган беше познатото ДПС за Борисов. Пеевски, който е по-млад от него с 20 години, е стихията, която идва да го унищожи. Това е естествен процес и не зависи от конкретните личности. Борисов се разбираше с Доган, но с Пеевски няма как да се разбере.

Младият политически бяс си иска своето. След главата на Доган ще вземе и тази на Борисов. Това е законът на политическата джунгла и Делян Пеевски го следва с хъс. Това е първият председател на ДПС, който отказва да е подставено лице на Доган и се осмелява да го изпрати в пенсия. Да го направи почетен зеленчук. 

Ако Борисов гледа безучастно това, значи е същият почетен зеленчук. Карфиоли, които са напълно безполезни за политиката.

Делян Пеевски бута Борисов в изолация, за да управлява кабинета му, излъчен от ГЕРБ, след като не успя с блъфа чрез Слави Трифонов. Борисов и Доган са старите фамилии, които се разбират без думи. 

Пеевски е "промяната" - млад, енергичен и с изключителен опит, защото е в държавата и мафията от 35 години. Той наистина е феномен за българското ниво, а който го подценява, не разбира нищо от Иван Хаджийски и е забравил 500-годишния опит с халифата.

Друг е въпросът дали Пеевски има далечен хоризонт с тази брутална политика на мегаломански фронт срещу всички (Доган, Борисов, Радев, Путин), при положение, че има 30 депутата и турският електорат не го припознава като свой, а за българските избиратели е очевидно отвратителен.

За мен той е феномен на българския овчедушен характер, който чака нещата да му се случат, но не би направил нищо, за да се случат. Пеевски е отговор на битови въпроси, резултат от тотална липса на внимание, трайна ангажираност и елементарна организация като липсата на детска болница, половин век без магистрали, пълен разпад на обществена организация за каквото и да било и аморфно движение на българската маса, която се движи в историята като бяло петно без никаква следа и наченки на характер. 

Пеевски е примитивният отговор на това българско бездарие със своеобразен талант за организация и характер. Всички мутри са родени от това бездарие да се живее активно, в ред и отговорност. Мутрите искат ред, отговорност и инициатива. Убиват за неспазена дума и невърнат дълг.

Всички, които не сме мутри, си разваляме отношенията заради липсата на ред, отговорност, инициатива и неспазени думи. Реформата в съдебната система трябва да тръгне от обичайното право, а не от Конституцията. Затова Делян Пеевски е лидер на обичайното право.

Пеевски ще реши всякакви проблеми за половин час, защото страхува всички останали. Това обаче е илюзия. Простотията, макар и организирана, не решава нищо със сила, защото тя е кратковременна мярка. Не задържа хората, а ги настройва срещу онези, които си служат с нея. Затова мисля, че подходът на Пеевски изглежда ефективен за ден-два, но напълно безперспективен за дългосрочна писта. 

В очите на народа той е отвратителен, но изглежда, че има изкушението да го управлява, защото плува в затворения си свят от интриги, информация, насилие и предателства. 

Неговата сила идва от маниакалността му и бих казал гениалност, но тя не може да издържи дълго в демократична среда. Преди сто години щеше да е фюрер. Днес е един от многото в поредицата Васил Илиев, Георги Илиев, Крушата, Димата Руснака, Поли Пантев, Илия Павлов, Алексей Петров и още стотина в този мегаломански дискурс за внезапна власт и пълно лично щастие. Това е бяс, който винаги се удря в стена.

Казвам го със симпатия към Пеевски, който е талантлив човек с вродена способност да организира тази българска пихтия. Неговият подход обаче е твърде арогантен за гърба, който има. А той има 30 депутата и си мисли, че държи служби, съдебна власт и прочие, които ще се врътнат веднага щом усетят, че е слаб. Харесвам усилието му да организира тази разкапана страна, но не харесвам начина, по който го прави. Тази просташка бруталност няма кой да я изтърпи. 

Ако съм на мястото на Борисов, няма да направя правителство, защото Пеевски го желае неистово и ще го доминира изцяло, а ще отида на избори. След този рейд срещу Доган Пеевски ще вземе два пъти по-малко гласове от последните избори, защото успя да настрои всички турци срещу себе си, а българите, които така и не отиват да гласуват, няма да забележат тази малка, но съществена промяна. 

Свободата е по-ценна от всичко останало. Ако Пеевски ще управлява тази страна, по-добре е тя да се закрие окончателно. Същото го говорих за Борисов преди 15 години, така че не ме вземайте насериозно. Но Пеевски е прекалено. Наистина.

Коментар от 27 юни:

Ето как ми изглеждат нещата отстрани. Между Борисов и Пеевски има огромно напрежение. В противен случай досега щеше да има правителство, защото основната пречка в лицето на ПП-ДБ бе смачкана. ПП-ДБ знаят за напрежението отвътре и неслучайно го използваха в предизборната кампания, за да засилят интригата между двамата. Мисля, че напрежението идва основно по линията Борисов - премиер.

Той иска да е премиер, което е съвсем естествено на фона на досегашните провали на неговата алтернатива и инстинкта за пълна реабилитация след неуспешния опит за политическото му убийство. Пеевски обаче не иска Борисов да е премиер. Което също е съвсем естествено на фона на неговата младост и свръхактивност (по думите на почетния му лидер Ахмед Доган). Пеевски е много талантливо политическо животно в силата си, какъвто беше Борисов преди 20 години.

Проблемът му е, че се опитва да вземе цялата власт без фактически да има такава, защото няма истински избиратели зад гърба си. Пеевски купува власт, а не я печели. Той все още е функция на Доган и Борисов. И на "Магнитски". Американското посолство съвсем прагматично се обърна към него и изпрати в пенсия Христо Иванов, но тази подкрепа е непостоянна и кратковременна. Военновременна.

При тези евроатлантически декларации на Пеевски и утрешна промяна на курса в Украйна ще изгори той, а не Доган, който държи много внимателно балансираната линия по руската и евроатлантическите теми.

Доган е играч с партия зад гърба си, а Пеевски е изпълнителен директор, който се стреми да стане Доган. Това ще му е трудно, защото ДПС бе отгледана като корпорация, но силата на тази корпорация идва от етноса, а не от прагматизма.

Освен Доган, Пеевски иска да стане и Борисов, което му създава втори проблем, защото Бойчето може и да изглежда уморен, но инстинктът му за власт не е. А ремисията от тригодишното чегъртане го е освежила поне с десет години. Доган направи Борисов генерал навремето и няма как днес двамата да не поддържат директна връзка, каквато винаги са имали.

Освен това Борисов бързо се ориентира и подаде документи за мир с Румен Радев, за да организира широк фронт срещу Пеевски, който в последните месеци има̀ неблагоразумието да плюе и то напълно несправедливо и неприемливо грубо по българския президент.

На този фон ще се опитам да опиша сюжета, който виждам.

ГЕРБ, ДПС и ИТН получиха солидно мнозинство, за да управляват. Най-естественото нещо бе да се направи официална коалиция между трите партии и да се изкара четиригодишен мандат.

Слави Трифонов е пионка и функция на ДПС и ГЕРБ. Той няма самостоятелност и никога не е имал. Той имитира свобода, за да лъже балъците пред телевизора, че има свобода. Приказките как щял да изглежда ИТН в очите на избирателите са смешни, защото Слави Трифонов върши услуги и прави бизнес. Дали след година или две ще има ИТН или не, няма никакво значение за историята. Тази партия е маша за балансиране между интересите на Пеевски, Борисов и Орлин Алексиев, който командваше Трифонов доскоро, но май вече е в изолация.

Слави Трифонов беше шут по телевизора и си остана шут в политиката. Вчера поиска от ГЕРБ пет министерски места, днес казва, че няма да ги подкрепи, а предлага експерти и прочие. Това е ограничен човек, който ръководи партията си от диван по Фейсбук. Единственото му качество е от 30 години да се появява по телевизора и да чете чужди думи от аутокю. Бездарна и пошла история.

Когато Борисов спечели убедително в проценти, но неубедително с депутатски места, Пеевски видя, че може да го цака и първо му дръпна килимчето от премиерския пост. После пусна Слави Трифонов да изнудва с трети мандат и прочие.

На Борисов това му се видя прекалено и започна на свой ред да ги изнудва с правителство на малцинството. Или ме подкрепяте сега с друг премиер, или отиваме на избори през есента. Това е и единственият му полезен ход, защото при правителство с мандата на ИТН, Пеевски щеше да има 2 партии, срещу подставените експерти на ГЕРБ. Плюс унижението, че Борисов не може за енти път да направи кабинет след спечелени избори.

Не знам как ще свърши тази примитивна война за територия между мутри, но тя все някога трябва да свърши, а с нея ще свърши и преходът. Не съм сигурен, че това, което се задава след мутрите е по-добро, защото видях дебилната "Промяна" и се затъжих за мутрите, но съм сигурен, че мутренският политически модел е изчерпан.

България може повече от това. Малко, но повече. Сегашното е пълна обида за всички ни. Дори и за участниците, които описах по-горе.

По-горе билото, мутри!

Явор Дачков, "Гласове"