От „Набуко“ до интерконектор – бленуваната диверсификация е факт

Избрано 01.10.2022 10:32 Снимка: ДНЕС+

От „Набуко“ до интерконектор – бленуваната диверсификация е факт

Газовата връзка между България и Гърция най-накрая ще заработи и след година и половина забавяне страната ни ще получи така желаната диверсификация на газовите доставки със „синьо гориво“, различно от руското.

Идеята България да получава природен газ от каспийския регион е на повече от 14 години, а самата идея Европа да диверсифицира доставките си за сметка на природен газ от посочения по-горе регион датира от началото на новото хилядолетие. През 2002 г. се ражда проектът „Набуко“.

Първоначално се предвиждаше тръбата да бъде захранвана с ирански газ, но поради политически и икономически съображения тази възможност беше отхвърлена. Това постави „Набуко“ пред сериозното изпитание, свързано с намирането на суровинна база, с която да бъде запълнен.

Звездният миг на "Набуко" настъпи през 2009, която започна с руско-украинския газов конфликт, който постави под съмнение надеждността на Москва като доставчик на руския природен газ.

Ситуацията започна коренно да се променя още в началото на 2011, когато компанията-оператор на находището „Шах-Дениз“ /основната суровинна база за "Набуко" с възможност за доставка на около 16 милиарда куб.м., но едва след стартирането на многократно отлаганата втора част/ „Бритиш петролиъм“ предложи свой алтернативен и по-евтин вариант, вместо „Набуко“.

В същото време цената на дългия около 4000 км газопровод с първоначален капацитет от 30-31 милиарда куб. м нарасна почти три пъти – от 5 милиарда евро на 15-16 милиарда, което накара много от участниците в него да се замислят дали да го реализират.

Навръх Коледа 2011 Азербайджан и Турция най-накрая след дълги години успяха да постигнат газово съглашение. Баку и Анкара се споразумяха за строителството на газопровод, който ще доставя 10 милиарда куб.м азерски газ за европейските пазари от 2017 г. Цената на Трансанадолския газопровод бе 3,8 милиарда евро. На 31 декември 2011 дойде и съобщението от енергийното министерство, че Анкара вече не подкрепя напълно „Набуко“. През януари 2012 заден ход по проекта започна да дава германският гигант Ер Ве Е. Президентът на компанията доктор Юрген Гросман заяви, че смята тръбата за доста скъпа.

„Важното е каспийският газ да пристигне в Европа в такъв обем и там, където ни е необходим“, каза тогава той, отбелязвайки, че Ер Ве Е ще се радва да получи гориво и по други канали. „Дали този газопровод ще се нарича "Набуко" или "Турандот", за нас не е важно“, посочи той. Малко по-късно и друг участник унгарската МОЛ също изрази скептицизъм. Така се стигна до преразглеждането на първоначалния вариант на "Набуко".

В опит да съживи тъпчещия на едно място проект, неговите акционери предложиха да се изгради по-къса и по-евтина тръба, наречена "Набуко-Запад", по която да се транспортира между 10 и 23 милиарда куб/м газ годишно от турско-българската граница към Австрия. Този вариант в крайна сметка също не се осъществи.

Така към 2014-2015 г. в надпреварата за азерския газ останаха два проекта, които бяха одобрени от компанията-оператор на находището „Шах-Дениз -2“ – „Бритиш петролиъм“. Това бяха ТАП и ТАНАП, които заедно образуваха „Южния газов коридор“, ползващ се с подкрепата на ЕС. Като част от този коридор се очертаваше и българо-гръцката газова връзка, по която ние трябваше да си получим своя милиард куб.м. „синьо гориво“.

През 2014 г. беше взето инвестиционното решение за разработването на дълго отлаганата втора част на „Шах-Дениз“. Целият проект с добива и изграждането на съответната инфраструктура възлизаше на рекордните 45 милиарда долара. Като крайна дата, според която азерският газ, трябваше да достигне Европа бе посочена 2020 г. И наистина този срок щеше да бъде спазен, ако не беше разразилата се пандемия от коронавирус през 2020 г.

От втората половина на 2021 г. светът навлезе в енергийна криза, една от нейните черти бяха постоянно покачващите се цени на природния газ. Според редица експерти тя бе предизвикана от действията на Русия, която целенасочено оставаше газовите хранилища на Европа празни, за да предизвика изкуствено поскъпване на цената заради недостиг. В същото време това се съчета с бързо увеличаващата се инфлация, която съпътстваше излизането ни от пандемията от коронавирус.

Всичко това накара българските власти да се опитат бързо да построят газовата връзка с Гърция. Това така и не се отдаде и въпреки заявленията, че тя ще бъде готова още през юни-юли 2022 г., това така и не стана и нейното пускане в експлоатация беше отложено за началото на октомври./БГНЕС

Още по темата

CHF CHF 1 1.98461
GBP GBP 1 2.28258
RON RON 10 3.93116
TRY TRY 100 5.59045
USD USD 1 1.80361