Добре сме си ние. Ама много сме добре. Толкова много сме добре, че досега месеци наред си обяснявахме как обитаваме едно пухкаво бяло облаче – единственото пересто облаче на иначе бурния световен хоризонт.

Когато поривите на вятъра станаха толкова силни, че започнаха един по един да ни повалят от утопичното ни местенце, малко посменихме песничката и занареждахме, че кризата няма как да ни подмине, но за разлика от всички останали, ние пак сме си добре. Сравнително добре.

Дори нещо повече: оказа се, че сме по-добре финансово и от някои страни в еврозоната. Така казаха големите фактори. И са абсолютно прави. Това, че в Гибралтар и Андора горивото е по 80 цента за литър, в Испания можеш да си напазаруваш хранителни продукти и козметика за цяла седмица и да платиш толкова, колкото плащаш у нас за двудневно оцеляване, в Италия можеш да се запасяваш с кафе и да хапваш различни видове млека и сирена, които със сигурност тук би подминал по финансови причини и че няма как да минеш през Германия, без да предвидиш покупка на промишлени количества перилни препарати... това вероятно също е част от нашето по-добро състояние.

Ама наистина сме много добре. Там - от бялото, леко, красиво облаче, на което, казват, че се намираме, няма как да се съсредоточим върху някакви си милиони, които Европа ни била спряла. От там няма как да преброим дивите птици около Калиакра, за да спазим европейските директиви по опазването им. Няма и как да преметем софийските боклуци...

Понеже отминалите години на демокрация ни научиха, че боклук се трупа, отглежда се, заплащат му се всички маскарлъци, но!!! ликвидиране няма! Така прилежно сформиран и съхранен, той може само да богатее, да дебелее и ни струва все по-скъпо и толкова. Затова на бялото пухкаво облаче ние не се занимаваме с подобни нереалности и дреболии. Освен това там сме си много високо и очите ни не разчитат писмените предупреждения, а ушите ни не чуват сигналите. И ако Европейската комисия се е окахърила, че търпим неуспехи при прилагането на правилата й за опазване на околната среда, да се вземе в ръце и най-сетне да разбере едно простичко нещо: ние себе си не можем да опазим, че за околната среда ли ще мислим!

За яснота на Комисията, трябва да споменем, че преди да се покатерим върху облачето, където сега миролюбиво и антикризисно сме се сгушили, ние ходехме да мръзнем и да скачаме по разни площади, от което някой се сдобиха с ревматизъм, други - с имущество, трети - с амнезия. После прехвърляхме из ръце някакви купони, от което едни загубиха вяра, други загубиха килограми, а трети загубиха всякакви скруполи и се метнаха да грабят де каквото има.

След това едни започнаха да строят съвременна България. Ама така я строиха, че чак върху главите на по-невинните и нищо неподозиращи хорица се опитаха да спретнат по някое незаконно апартаментче. И не само се опитаха, но и успяха. И продадоха, и забогатяха, и излязоха сухи от историята. А онези другите, дето върху главата им правели нещо без тяхно знание и разрешение? Но моля ви се!Това е преход, история... Ние организираме велики неща, сиреч строим настоящето, а вие оплаквате някакви си жертви... Трябва да е ясно: демокрацията без жертви не може. Особено нашата!

Впрочем, заедно със строителите дойде и Страшният Съд. Страшен беше, защото беше зависим. Но така казват: че законите на джунглата осигурявали право на по-силния. След Съда дойде обжалването. После всички заговориха за Страсбург. И така, в очакване на справедливия Годо и леко разочаровани от изключително добрите условия на физическо и духовно съществуване, ние се покатерихме на облачето... Там да си функционираме и да изчакваме края на световната криза. Така че, добре сме си ние. Много сме добре. Засега няма как да защитим правата на дивите птици, по простата причина, че първо трябва да се погрижим за собствените си права, но иначе сме добре.

Дори на моменти става много весело. Особено, когато пуснат някое секретно четиво от библиотеката и всички се гмуркат в дискусия на тема: за кого и доколко доносът е бил водещ журналистически жанр. И тогава юнаците запретват ръкави, за да покажат нож на някой ранен кон. Очаквайте продължение на секретния сериал на следващото спиране на кранчето. Понеже е ясно, че една комисия, която прилага двойни стандарти току-така няма да се спре. Тя е грабнала водопроводния ключ и се е развихрила като фурия да завива кранове. И понеже други повредени кранове няма, в злобата си, нашите ще ги спира по два пъти... заради двойния стандарт...

А, щях да забравя!... И от време на време в голямата веселба се включва някой професионален коментатор, който се изказва за същината на нещата. В смисъл, че Комисията показвала мускули към България, за да подскаже на някого нещо друго. Макар, че въпросната Комисия определено няма вид и характер на баснописец, който се концентрира върху слона и мравката, а всъщност има предвид предстоящото турне на филхармонията и се опитва да предупреди осветителите, че не са си свършили добре работата, понеже в резултат на кризата поскъпналата електроенергия останала неплатена. Иначе, докато комисията си разнообразява времето с културизъм, при нас всичко продължава: и незаконното строителство, и правосъдието, и последиците от двете, и сагата за доносниците и за тяхното място в журналистиката. Извинявайте, обаче, кое точно ни е морално, за да се ориентираме към друг ото, което не е и да го опустошим с думи? И вие не се сещате, нали?

Е, дайте тогава да си стоим на облачето и да си кротуваме. Така или иначе, сме добре. Ама много сме добре.Толкова много, че чак срамота. В тази световна криза, дето всички водещи икономики се сгънаха от ужас и рецесия, чак неудобно се чувствам, че сме тъй добре. Но в края на краищата да му мисли Европейската комисия! Тя има хем за мускулите си да се грижи в тези гладни и студени времена, хем да преодолява двойни стандарти. Ние през това време ще охолстваме и ще се веселим.

За веселбата е ясно как става. За охолството, обаче питате. И то е лесно постижимо. Когато депутатите ни одобрят внесения проект, според който те ще се пенсионират на 55 години и ще получават 70% от заплатата си. Днес това прави близо 1 500 лева, след време ще е много повече.

Ето това се казва достоен път към охолство и добри старини. А че ние ще се пенсионираме на далеч по-съсухрена възраст с далеч по-оскъдни възможности за пазарене, това е ясно. Достатъчно е представителната извадка да се чувства както трябва в реалния живот, понеже ние така и така сме си горе - на облака. А там няма пари, няма закони, няма права, няма значение. Почти нищо няма. Само едничък Страсбург ни остана. Амин.
P.S. Обичам страната си и не бих я заменила с никоя друга. Но не мога да приема начина.
Сигурно има по-добри начини.
Даниела Иванова
водещ на предаването “Позиция”
Радио Варна